Св. Гликерия девица, Св. Лаодикий

OFFNews Последна промяна на 13 май 2015 в 01:53 1808 0

Православие
Православие

Света мъченица Гликерия и на Лаодикий, тъмничния страж

През първата година от царуването на нечестивия римски император Антонин, Гърция била управлявана от хегемона Савин. Християните от тракийския град Траянопол ежедневно се събирали в своя храм. Те отправяли горещи молитви към Бога, искайки мир и увеличаване на броя на вярващите, понеже по това време боящите се от Бога християни били твърде малко, а и те търпели бедствия поради гоненията. Император Антонин, който бил езичник и принасял жертви на нечистите идоли, повдигнал гонения срещу християните. По всички предели на своята държава той изпратил заповед да бъде умъртвяван всеки, който не желае да принася жертви на езическите богове. Когато царската повеля пристигнала в Тракия, хегемонът Савин се отправил към град Траянопол и определил за жителите на града ден, през който трябвало да вземат участие в празненството в чест на техния бог Дий. Празненството се наричало „лампадофория", тоест свещоносене и трябвало да започне три дни след пристигането на Савин в Траянопол.

В този град живеела една девойка християнка, на име Гликерия, дъщеря на Макарий, който преди бил римски антипат. Гликерия се преселила тук заедно с родителите си от Рим, а по-късно осиротяла.

Тук тя повярвала в Христа и се присъединила към християните. Заедно с тях ежедневно посещавала Божия храм и се молела усърдно на Господ Иисус Христос и на неговата Пречиста Майка, към която хранила особено силна любов като към Майката на Сина Божий. Подражавайки на Нейното непорочно девство, Гликерия обрекла себе си за невеста на Господ Иисус Христос.

Тя често поучавала християните, говорейки така:

­ Братя, сестри и отци, всички вие, които заменяте за мен моята земна майка! Чуйте ме: спомнете си на какъв Цар служим ние, Чий образ носим на себе си и с какво знамение се ограждаме. Нека се стараем всякак да изпълняваме и заповедите на нашия Цар, за да получим вечното спасение, което ще бъде дадено само на онзи, който мъжествено и честно изпълни всички задължения на християнското звание.

Християните отговаряли:

­ Ние всички сме готови дори в този час да дадем животаси заради нашия Господ.

А Гликерия им казвала:

­ Моля ви, помолете се за мене на Господа, дано Той ме подкрепи за подвиг заедно с вас, дано Той сподоби и мен да пострадам заради Неговото име. Помолете се за мене на Господа, да ме причисли към лика на Своите нетленни невести, които пребъдват в Неговия небесен чертог.

И християните се молели за нея.

На третия ден след пристигането на Савин в Траянопол започнало нечестивото езическо празненство. Всички езичници, жители на тоя град, се събрали заедно и със запалени свещи се устремили към капището на Дий. Като видяла, това блажената девица Гликерия пламнала от ревност за Христа, своя Господ Бог. Тя сторила на себе си кръстно знамение и бързо се отправила към капището на Дий. Там застанала пред езическото сборище и високо казала на хегемона:

- Честни хегемоне! Аз желая да започна жертвоприношението на истинския Бог. По своя произход аз съм по-благородна от всички жители на този град, понеже моят баща заемаше почетната длъжност антипат на славния град Рим. Затова подобава аз първа да принеса жертва на истинския Бог.

Хегемонът отговорил:

- Но къде е твоята лампада, с която ще запалиш жертвата си?

Света Гликерия отвърнала:

- Моята лампада е начертана на челото ми, тя е неугасима и просвещава всяка жертва, принасяна на истинския Бог.

Хегемонът обаче не разбрал казаното от Гликерия. Той се обърнал към нея и предложил:

- Добре. Приближи се и принеси жертва първа от всички.

Но светата рекла:

- Вечният Бог не иска да Му се палят лампади, разнасящи дим.

Затова заповядай на всички да загасят лампадите си, за да не се вижда този противен дим. Тогава ще видите моята непорочна жертва, която желая да принеса на своя Бог.

Хегемонът заповядал да угасят всички лампади.

Тогава Гликерия застанала на високо място така, че да я вижда целият народ, открила лицето си и показала на всички знамението на Христовия кръст, начертано на челото й; после се обърнала към народа:

­ Виждате ли сега пресветлата лампада, сияеща на моето чело?

После вдигнала очи към небето, издигнала ръцете си и казала:

­ Боже всемогъщи, прославян от Своите раби, Който си се явил в пещта вавилонска на тримата отроци и си ги избавил от огъня, заградил си устата на лъвовете и си направил Твоя раб Даниил победител, разрушавайки идола на Вил, умъртвявайки змея и съкрушавайки бесовския образ на поле Деир! Ти, Иисусе Христе, Пречисти и Свети Агънче Божий! Моля Те, дойди ипомогни на мен, смирената Твоя рабиня, съкруши тоя идол, направен от човешки ръце, и унищожи тези мерзки и суетни бесовски жертви.

Докато светата се молела на Бога, внезапно ударил гръм, идолът на Дий паднал на земята и се разбил на дребни късове (той бил направен от камък).

Виждайки това, хегемонът и жреците изпаднали в ярост и заповядали на народа да я убият с камъни. Но камъните, хвърляни върху нея не я достигали, а падали около нея, като издигнали стена около светицата, я защитавали от езичниците. Нечестивите елини не познали Божията сила, а нарекли Гликерия вълшебница. Но тя им казала:

­ Силата Христова, действаща чрез мене, изобличава вашето заблуждение, помощта на моя Бог ще обърне в нищо всички мъчения, които ще измислите срещу мене.

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови