Вселенският патриарх сравни Гладомора с днешните страдания на Украйна, причинени от Русия

Годишното възпоминание на Гладомора е акт на истина, морален дълг и живата съвест на човечеството. Така се обърна към членовете на украинската общност Вселенският патриарх Вартоломей, цитиран от Ортодокс Таймс. Думите му идват след литургия и панихида в памет на жертвите на умишлено предизвикания от Сталин глад, известен като Гладомор, отнел живота на милиони украинци през 1932-1933 г.

Службата се състоя в храм "Св. Николай" в квартал Джибали в Истанбул. 

Патриарх Вартоломей посочи, че почти сто години по-късно украинският народ отново страда. "Градове продължават да търпят многократни бомбардировки, семейства са разселени, а възрастните, бедните и болните носят тежки товари. Мнозина посрещат зимата с нестабилни енергийни системи", каза той.

Патриархът припомни, че Христовата църква осъжда войната като зло, а мирът трябва да бъде основан върху истина, уважение и признаване на човешкото достойнство.

Украинският народ продължава да проявява забелжителна твърдост и се стреми да защити своята земя, добави патриарх Вартоломей. Той призова за защита на цивилните, хуманно отношение, освобождаване на военнопленниците, безопасно завръщане на разселените деца и незабавно прекратяване на военните действия. "Това не са политически въпроси; това са трагедии, които говорят пряко на съвестта на Църквата и на общата ни цивилизация".

Публикуваме цялото обръщение на Вселенския патриарх за Гладомора:

Адрес на Вселенския патриарх Вартоломей при 92-рата годишнина от възпоменанието на Гладомора

Досточтими духовници,
Ваши Превъзходителства, уважаеми генерални консули,

Уважаеми гости,
Възлюбени братя и сестри,

Както правим всяка година, събираме се в този свят храм „Свети Николай“, за да отдадем почит на паметта на милионите невинни мъже, жени и деца, които загинаха по време на изкуствено предизвикания глад, известен като Гладомор — умишленото „умъртвяване чрез глад“, наложено над украинския народ в периода 1932–1933 г.

Това годишно възпоменание не е просто ритуал. То е акт на истина; морален дълг. То е живата съвест на човечеството, която отказва да забрави страданието на цяла една нация, лишена от прехрана с цел да бъде задушено нейното бъдеще.

Гладоморът не беше природно бедствие. Той беше преднамерено и систематично посегателство срещу човешкия живот и даденото от Бога достойнство. Дори в години на богата реколта храната бе конфискувана, информацията — потискана, а цели региони — изоставени на безмилостна идеология, която отричаше духовната стойност на човешката личност. Това беше атака не само върху тялото, но и върху вътрешния живот на народа, чиято вяра в Бога и взаимна отдаденост бяха подложени на жесток удар.

Като християни ние изповядваме, че „където е Духът Господен, там е свобода“ (2 Кор. 3:17). Истинската свобода не е по своята същност политическа; тя е атмосферата, в която всеки човек може да живее в праведност, с чиста съвест и в общение с Бога. Когато тази свобода бъде нарушена и истината — помрачена, моралните основи на обществото се разклащат.

Почти век след онзи мрачен период Украйна отново понася раните на конфликта. Градове продължават да търпят многократни бомбардировки, семейства са разселени, а възрастните, бедните и болните носят тежки товари. Мнозина посрещат зимата с нестабилни енергийни системи. Други живеят в неизвестност за съдбата на близки, изчезнали или държани като военнопленници. Скърбим и за безбройните деца, насилствено отведени от родината си — деца, които заслужават сигурност, идентичност и прегръдката на своите семейства.

Това не са политически въпроси; това са трагедии, които говорят пряко на съвестта на Църквата и на общата ни цивилизация. В лицето на всеки страдащ виждаме лицето на Христос.

И все пак, сред трудностите, украинският народ продължава да проявява забележителна твърдост, търпение и отдаденост на живота. Те се стремят да защитят своята страна, да съхранят своите семейства и да възстановят разрушеното. Всяка суверенна държава, според принципите на международното право и моралния ред, има право да следва свой собствен път и да гарантира своята стабилност. Украйна не е изключение.

Светата Велика Христова Църква — Майката Църква на украинския народ — не може да остане безучастна към тяхната болка. Нашата загриженост е пастирска, а не стратегическа, но дълбоко духовна. Както учи св. апостол Павел: „И ако страда един член, страдат всички членове; ако се прославя един член, радват се всички членове“ (1 Кор. 12:26). Това Божествено наставление ни задължава към солидарност, състрадание и морална яснота.

Затова въздигаме гласа си в апел. От това свято място — духовния дом на местната украинска общност — призоваваме за защита на цивилните, за хуманно отношение и освобождаване на военнопленниците, за безопасно завръщане на разселените деца и за незабавно прекратяване на военните действия. Светият и Велик събор на Православната църква на о-в Крит през 2016 г. заяви, че „Църквата Христова осъжда войната като цяло като последица от злото и греха в света.“ Това учение остава жизненоважно и днес, защото насилието никога не може да донесе истинско единство, а несправедливостта не може да породи траен мир.

Мирът трябва да бъде основан върху истина, уважение и признаване на човешкото достойнство. Той трябва да защитава уязвимите, да осигурява бъдещето на семействата и да позволява на всяка нация да процъфтява без страх. Той трябва да предлага надежда на онези, които остават в Украйна, и на онези, които са потърсили убежище в чужбина, мнозина от които се тревожат за демографската и социалната тъкан на своята родина. Ето защо призоваваме световните лидери, дипломатите и всички хора с добра воля да продължат искрения диалог, да отстояват хуманитарните принципи и да работят решително за бъдеще, в което свободата и суверенитетът са неприкосновени.

Паметта за Гладомора ни предупреждава и срещу манипулирането на основни жизнени нужди. В миналото цели народи бяха лишени от храна; днес цели градове рискуват да бъдат лишени от топлина, електричество и жизненоважни услуги. Винаги когато основните потребности се използват, за да бъде пречупен духът на един народ, ние се сблъскваме с тежък морален провал, който всяка съвест трябва да отхвърли.

Възлюбени приятели,

Възпоменанието на Гладомора ни призовава да защитим святостта на човешкия живот. Както заповядва Псалмопевецът: „Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден“ (Пс. 82:3–4). Затова нашето възпоменание е обет: никога повече гладът да не бъде използван като оръжие; никога повече истината да не бъде заглушавана чрез страх; никога повече достойнството на един народ да не бъде тъпкано от тиранията.

Прекланяме се пред паметта на жертвите на Гладомора. Прегръщаме украинския народ с бащинска любов. Молим се за изцеление на раните — видими и невидими — и за възстановяване на съгласието, стабилността и пълнотата в тяхната страна.

Нека Господ на милостта дарува покой на починалите, утеха на страдащите, мъдрост на лидерите по целия свят и състрадание на всяко сърце. Нека Той укрепва винаги нашата решимост да стоим на страната на истината, справедливостта и мира.

Вечна да бъде тяхната памет.

Гладоморът е признат за геноцид от 30 държави по информация на Канадския институт за украински изследвания. Сред тях е и България. Паметта за жертвите от геноцида украинците почитат всяка година в четвъртата събота на ноември. Тази година възпоменанието беше на 22 ноември.