Публикуваме пълния текст на статията на Ан Апълбаум в американското издание The Atlantic:

През последните шест дни въоръжените сили на Украйна пробиха руските линии в североизточната част на страната, навлязоха на изток, освобождавайки град след град в окупираната територия. Първо Балаклия, след това Купянск, после Изюм - град, който се намира на основни пътища за доставки. Тези имена няма да означават много за чуждестранната публика, но това са места, които са били недостъпни, невъзможни за контакт с украинците в продължение на месеци. Сега те паднаха за часове. Докато пиша този текст, се твърди, че украинските сили се сражават в покрайнините на Донецк - град, който Русия окупира през 2014 г.

Много неща за това настъпление са неочаквани, особено местоположението. В продължение на много седмици украинците шумно съобщаваха за намерението си да започнат голяма офанзива на юг. Най-големият шок обаче не е тактиката на Украйна, а реакцията на Русия.

"Това, което наистина ни изненадва е, че руските войски не дават отпор", ми каза вчера сутринта в Киев генерал-лейтенант Евгений Мойсюк, зам.-главнокомандващ на украинските въоръжени сили.

Руските войски не се съпротивляват. Нещо повече, при положение, че им се предлага да се бият или да бягат, много от тях бягат колкото се може по-бързо. В продължение на няколко дни войници и други лица публикуваха снимки на набързо изоставени военни превозни средства и оборудване, както и видеоклипове, показващи редици от автомобили, вероятно принадлежащи на сътрудници, които бягат от окупираните територии. В доклад на украинския генерален щаб се казва, че руските войници захвърлят униформите си, обличат цивилни дрехи и се опитват да се промъкнат обратно на руска територия. Украинската служба за сигурност създаде гореща телефонна линия, на която руските войници могат да се обадят, ако искат да се предадат. Бяха публикувани и записи на някои от обажданията. Основната разлика между украинските войници, които се борят за съществуването на страната си, и руските войници, които се борят за заплатата си, най-накрая започна да има значение.

Разбира се, може да се окаже, че това не е достатъчно. Украинските войници може да са по-добре мотивирани, но руснаците все още разполагат с много по-големи запаси от оръжия и боеприпаси. Те все още могат да причиняват страдания на цивилните граждани, както направиха при вчерашната атака по електрическата мрежа в Харков и на други места в Източна Украйна. Много други жестоки варианти - ужасни варианти - все още са опция за Русия, чиито войници дори не искат да се бият. Атомната електроцентрала в Запорожие остава в зоната на бойните действия. Руските пропагандисти говорят за ядрени оръжия още от началото на войната. Въпреки че руските войски не се сражават на север, те все още се противопоставят на украинското настъпление на юг.

Но въпреки че боевете могат да претърпят още много обрати, събитията от последните няколко дни трябва да накарат съюзниците на Украйна да спрат и да се замислят. Създадена е нова реалност - украинците могат да спечелят тази война. Наистина ли ние на Запад сме готови за украинска победа? Знаем ли какви други промени може да донесе тя?

Още през март написах, че е време да си представим възможността за победа, и определих победата доста тясно: "Това означава Украйна да остане суверенна демокрация с право сама да избира лидерите си и да сключва договорите си". Шест месеца по-късно се налагат някои корекции в това основно определение. Вчера в Киев наблюдавах как украинският министър на отбраната Олексий Резников заяви пред аудитория, че победата вече трябва да включва не само връщане на границите на Украйна във вида им от 1991 г. - включително Крим, както и Донбас в Източна Украйна - но и репарации за изплащане на щетите и трибунали за военни престъпления, които да дадат на жертвите някакво чувство за справедливост.

Тези искания в никакъв случай не са скандални или крайни. В крайна сметка това никога не е била просто война за територия, а по-скоро кампания, водена с геноцидни намерения. Руските сили в окупираните територии измъчват и убиват цивилни граждани, арестуват и депортират стотици хиляди хора, разрушават театри, музеи, училища, болници. Бомбардировките на украински градове, намиращи се далеч от фронтовата линия, избиват цивилни и нанасят на Украйна милиардни материални щети. Връщането на територията им само по себе си няма да компенсира украинците за тази катастрофална инвазия.

Но дори и да е оправдано, украинското определение за победа остава изключително амбициозно. Да го кажем направо - трудно е да си представим как Русия може да изпълни което и да е от тези искания: териториални, финансови, правни, докато сегашният ѝ президент е на власт. Не забравяйте, че Владимир Путин е поставил унищожаването на Украйна в самия център на своята външна и вътрешна политика и в основата на това, което иска да бъде неговото наследство. Два дни след началото на неуспешната инвазия в Киев руската държавна информационна агенция случайно публикува, а след това изтри статия, в която преждевременно обяви успеха. "Русия", гласеше тя, "възстановява своето единство". Разпадането на СССР, "трагедията от 1991 г., тази ужасна катастрофа в нашата история", беше преодоляно. Започна "нова ера".

Тази първоначална мисия вече се провали. Няма да има такава "нова ера". Съветският съюз няма да се възроди. И когато руските елити най-накрая осъзнаят, че имперският проект на Путин е бил провал не само лично за него, но и морална, политическа и икономическа катастрофа за цялата страна, включително и за тях самите, тогава претенцията му да бъде легитимен владетел на Русия се стопява. Когато пиша, че американците и европейците трябва да се подготвят за украинска победа, имам предвид точно това - трябва да очакваме, че украинската победа, и то със сигурност победа в украинското разбиране на това понятие, ще доведе и до края на режима на Путин.

Уточнявам - това не е прогноза, а предупреждение. Много неща в сегашната руска политическа система са странни, а едно от най-странните е пълното отсъствие на механизъм за наследяване. Не само, че нямаме представа кой би заменил или би могъл да замени Путин, ние нямаме представа кой би могъл да избере този човек. В Съветския съюз имаше Политбюро - група от хора, които теоретично можеха да вземат такова решение и много рядко го правеха. За разлика от това в Русия няма механизъм за преход. Путин отказва дори да позволи на руснаците да помислят за алтернатива на неговата корумпирана клептократична власт. Въпреки това повтарям - немислимо е той да продължи да управлява, ако основният елемент на претенцията му за легитимност, обещанието му да сглоби отново Съветския съюз, се окаже не само невъзможен, но и смешен.

Да се подготвим за напускането на Путин не означава американците, европейците или който и да е външен човек да се намеси пряко в политиката на Москва. Ние не разполагаме с инструменти, които могат да повлияят на хода на събитията в Кремъл, и всяко усилие за намеса със сигурност ще има обратен ефект. Но това не означава и че трябва да му помагаме да остане на власт. Докато западните държавни глави, външни министри и генерали мислят как да сложат край на тази война, те не бива да се опитват да запазят представата на Путин за себе си или за света, неговото назадничаво определение за руското величие. Те изобщо не трябва да планират да преговарят по неговите условия, защото може да си имат работа с някой съвсем друг.

Дори и да се окажат ефимерни, събитията от последните няколко дни променят характера на тази война. От самото начало всички - европейци, американци, в частност световната бизнес общност - искаха завръщане към стабилността. Но пътят към стабилността в Украйна, към дълготрайната стабилност, беше трудно да се види. В края на краищата, всяко прекратяване на огъня, наложено твърде рано, би могло да бъде възприето от Москва като възможност за превъоръжаване. Всяко предложение за преговори би могло да бъде възприето от Москва като признак на слабост. Но сега е моментът да се запитаме за стабилността на самата Русия и да включим този въпрос в плановете си. Руските войници бягат, изоставят оборудването си, искат да се предадат. Колко дълго ще трябва да чакаме, докато хората от вътрешния кръг на Путин направят същото?

Възможността за нестабилност в Русия, която е ядрена сила, ужасява мнозина. Но сега тя може да се окаже неизбежна. И ако това е, което предстои, трябва да го предвидим, да го планираме, да помислим за възможностите, както и за опасностите. "Научихме се да не се страхуваме. Сега молим и останалите да не се страхуват", каза Резников пред киевската си аудитория в събота.