В края на краищата е възможно да има две държави - Палестина и Израел, но ще е необходимо да градим доверие един към друг, докато го постигнем, каза в интервю за bTV Яир Хиршфелд, един от архитектите на споразумението между Израел и палестинците от Осло 1993 година. Според него е важно да се погрижат за страховете на двете страни.

"Израелската страна се страхува от наложен Холокост, а палестинците се страхуват от Накба. Те са преминали през катастрофата от 1948 г., където започват, водят и губят война, но е било бедствие за палестинския народ. Налице са всички признаци за втора Накба – а те трябва да се върнат към новоизградена Газа, което ще отнеме 10-15 години, няма да стане бързо", допълни той.

Преди нахлуването на "Хамас" в Южен Израел на 7 октомври е подготвян план за мир. Яир Хиршфелд обяснява, че е имало преговори между израелския премиер Бенямин Нетаняху, президента на САЩ Джо Байдън и престолонаследника на Саудитска Арабия за постигане на мир между Израел и Палестина, чрез Саудитска Арабия, в сътрудничество с други.

"В общи линии това значеше, че мирът ще се основава на плана, договорен със Саудитска Арабия. Това не включваше палестинците, но Европейският съюз работеше по втори път със Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, със Секретариата на Лигата на арабските държави, за да види как би могло да се стигне до двудържавно решение – Израел и Палестина. Ние по втората пътека, с холандско финансиране, работехме по разчертаване на териториите. Тогава залогът, това, което искахме да постигнем и вече беше започнало да се случва, беше мир, който да стигне от САЩ, през Европа, към Израел и Палестина, Йордания, Египет, към районите на Персийския залив, оттам към Индия, Малайзия и Индонезия, чак до Корея, Австралия, Нова Зеландия и Япония."

По думите му идеята е била да се изгради голям блок на стабилност, мир и сигурност, но това е била заплаха за Иран, за Русия, за "Хамас". Хиршфелд посочи, че през последните 2-3 години те са се готвили да започнат война срещу Израел. Той спомена и войната в Украйна, в която Русия е подкрепяна от Иран, както и промените в настроенията на катарците, които първоначално са подкрепяли финансово "Хамас", но след промени са спрели финансирането. Това е довело до атаката на 7 октомври. 

Яир Хиршфелд разказва за среща между преговарящите през 1995 г. 

"На 31 октомври 1995 г., вечерта, в офиса ни в Тел Авив, имаше по двама преговарящи от израелска и палестинска страна, които изготвяха споразумение за постоянен статут, което представихме на Абу Мазен и Йоси Бейлин. Те бяха „за“. Тогава Абу Мазен ме помоли "Яир, заведи ме до резиденцията на египетския посланик в Херцлия. Не знам дали познавате Тел Авив, но от там до Херцлия е 25-30 минути път с кола. Качих Абу Мазен в моята кола, пътувахме около 25 минути. Той ме погледна и каза "Яир, свършили сте страхотна работа,“ и направи такъв жест – "ще го постигнем по един или друг начин“. Ние, преговарящите, не бяхме никакви държавни представители, но бяхме предложили допълнителна идея, която нямаше подкрепа нито от палестинското, нито от израелското правителство. Това беше мисленето на израелците и палестинците тогава. 13 години по-късно израелският премиер, израелското правителство, предлага същото нещо – по-добро за палестинците, по-добро за бежанците, по-добро за палестинците относно Йерусалим, със същата карта с размяна от 6,3 процента на Абу Мазен и той го отхвърли. Отказва един път, втори път, трети път. Когато е предложено от министър-председателя Олмерт, той отказва. След това изпратихме колегата ми Рон Пундак, който му каза да промени каквото иска, той отговорил, че каквото и да правим, няма да го приеме. И накрая Кондолиза Райс се опита да го убеди и той отказа. Въпросът е защо Абу Мазен каза „да“ през 1995 година и защо отказва през 2008 г. Отговорът е прост – през 1995 г. имахме система, в която САЩ, арабския свят и Русия са по-близки, след което на 11 септември имаше ужасяващ терористичен атентат в САЩ, след това войната в Афганистан, после войната в Ирак, после Иран стана по-силен. Издигането на джихадисти и на агресия срещу свободния свят стават твърде силни, така че президентът на Палестина не се осмелява да се съгласи. Това е разликата."

Той споменава, че в края на 90-те и отново през 2005 г., израелското правителство е подписало всичко необходимо за насърчаване на икономическо развитие в Газа. Подписали са споразумение за летище, за пристанище, за безопасно преминаване между Газа и Западния бряг.

"Когато имаше изтегляне от Газа през 2005 г., нашият вицепремиер предложи да отстъпим всички икономически неща, които бяхме изградили, на палестинците. Те отказаха и международната общност от глупост ни помоли да ги унищожим, но ние се опитахме да превърнем Газа в икономически развиваща се област, в координация със Западния бряг. След това, "Хамас" я превзеха и я превърнаха във военно укрепление, инвестирайки милиарди долари във въоръжение, във военно оборудване, ракети. След това те нападнаха нашето цивилно население с ракети и се отбраняваха със своето цивилно население."

По думите му Израел позволява на "Хамас" да получи 2 милиарда долара годишно, позволявайки им да пренасочат огромна част от средствата за финансиране на войските си". На въпроса ако Израел контролира 4 от 5-те канала за финансиране на "Хамас", как бихте ни убедили, че наистина искате да унищожите "Хамас", Яир Хиршфелд  отговаря, че са "много критични" спрямо министър-председателя. До 2014 г. той е "свършил сравнително добра работа". Искал е споразумение с палестинците, което те са отхвърлили през 2014 г., а след това той се е опитал да управлява конфликта, като укрепи „Хамас“, за да отслаби Палестинската автономия.

"Това трябва да се спре, това е бедствие, това беше безумна грешка, за която сега плащаме твърде скъпо."

Според Хиршфелд в Осло е имало много надежда, а сега има много страх. При Осло са били партньори. Преговаряли са с Абу Алаа. Имало е много повече надежда, отколкото сега.

"Сега властва страх, много повече опит. Ще бъде изпитание и за двете страни. Изпробвали сме много неща неуспешно. Нуждаем се от крепка международна подкрепа и трябва да е ясно, че светът не може да хвърли върху нас целия терор на джихадистите, на "Хамас", на Иран, на Русия. Не ние сами, а всички заедно трябва да се застъпим. Ако работим заедно със САЩ, с Европа, със Саудитска Арабия, със страните от Залива – Египет, Йордания, мисля, че ще успеем, но още сме твърде далеч от това."