В съда на швейцарския кантон Санкт Гален започна съдебният процес срещу бившия боец на беларуската СОБР (комбинирано звено за бързо реагиране) Юрий Гаравски. Той избяга от Беларус през 2019 г. и разкри, че отрядът му е участвал в отвличанията на политиците Виктор Гончар и Юрий Захаренко и на бизнесмена Анатолий Красовски през 1999 г.

Преди събитията от 2020 г. тази история беше смятана за най-мрачната в съвременната беларуска политика, съобщи Би Би Си.

Юрий Захаренко е първият ръководител на Министерството на вътрешните работи на Беларус, преминава в опозиция на президента Александър Лукашенко и последните месеци преди изчезването си се опитва да създаде организация на бивши служители на реда, недоволни от Лукашенко. На 7 май 1999 г. е отвлечен, а тялото му така и не е намерено.

Бившият ръководител на ЦИК Виктар Гончар преминава в опозиция на Лукашенко и в последните месеци преди изчезването си се опитва да свика Върховния съвет и да проведе алтернативни президентски избори, защото смята, че вотът с участието на Лукашенко за незаконен.

Гончар и неговият приятел, бизнесменът Анатолий Красовски, са отвлечени от неизвестни на 16 септември 1999 г., три дни преди предполагаемото заседание на Върховния съвет. Телата на Гончар и Красовски така и не са намерени, а само автомобил със следи от кръв.

Органите на реда са замесени и в изчезването и смъртта на телевизионния оператор Дмитрий Завадски на 7 юли 2000 г. Той работи за руската ОРТ (сега Първи канал) заедно с един от основните критици на Лукашенко през 90-те години - журналиста Павел Шеремет. По делото на Завадски двама служители на беларуското МВР, които не признават вината си, са осъдени на 10 г. затвор.

Официалното разследване на другите изчезвания не дава резултат. През 2004 г. специалният докладчик на ПАСЕ Христос Пургуридис стига до заключението, че Захаранко, Гончар и Красовски са били отвлечени от специален отряд от служители на реда под командването на подполковник Дмитрий Павличенко и че всичко това е станало със знанието на ръководството на страната. Докладът не допринесе по никакъв начин за разкриването на тези престъпления в самата Беларус.

Независимите беларуски медии започнаха да наричат специалното подразделение "ескадрон на смъртта". Тези изчезвания се превърнаха във важна част от историята на страната. През юли 2020 г. беларуският ресторантьор Вадим Прокопиев записва видеопослание, което се превръща в един от катализаторите на последвалите масови протести. В него имаше една фраза: "Беларусите вече не могат да бъдат заблуждавани. Дори и най-аполитичните от нас повтарят безпогрешно имената на убитите: Захаранко, Гончар, Завадски, Красовски".

През 2019 г. бившият боец на СОБР Юрий Гаравски бяга от Беларус и в интервю за DW (признат за "чуждестранен агент" в Русия) казва, че е бил член на това подразделение.

Това интервю е в основата на настоящото дело, което е инициирано от беларуски и международни правозащитници. Делото се разглежда в Швейцария, тъй като законите на страната позволяват да се използва признакът екстериториалност и да се разглеждат събития, които са се случили извън страната.

По този начин всички събития от онези дни ще бъдат документирани от съда за първи път, което означава, че в бъдеще ще могат да бъдат използвани срещу преките извършители и клиенти.

Делото се разглежда по член "насилствено изчезване" - този член се появява в швейцарския Наказателен кодекс през 2017 г., като все още няма осъдени по него.

Във въпросното дело се казва, че ако вината на Гаравски бъде доказана от съда, прокуратурата иска той да бъде осъден на 3 г. затвор, две от които условно. А ако съдът установи, че изявленията му не са доказани и са направени с цел да заблудят правосъдието, Гаравски може да получи девет месеца условно.

Гаравски съдейства на разследването, като каза, че очаква условна присъда, тъй като не е пряко замесен в убийствата.

През първия час от изслушването съдебният състав разпитва Гаравски. Той се появи в залата малко преди началото на изслушването, облечен в син суитчър с качулка, а очите му бяха скрити зад масивни тъмни очила. Гаравски дойде с патерица в ръка, има наранено бедро, и в началото на заседанието помоли за разрешение да се изправя периодично. Елена Захаренко и Валерия Красовска, дъщери на убити опозиционни активисти, седяха на първия ред в малката заседателна зала, точно зад Гаравски.

Председателстващият заседанието задаваше въпроси, а Гаравски отговаряше чрез преводач. Все пак бившият офицер от СОБР беше научил малко немски през годините, прекарани в Швейцария, и успя да каже рождената си дата - 7 септември 1978 г., да уточни, че е неженен и работи, но не пожела да обяви къде. Гаравски също така заяви, че би искал да се възползва от правото си да не отговаря на редица въпроси.

След това съдията се опита да разбере структурата на въоръжените сили на Беларус и тук Гаравски не можа да му помогне. Съдията се опита да разбере защо в армията на Беларус има вътрешни войски, в които Гаравски е служил като наборник. "С какво батальонът за огнева поддръжка се различава от военния, ако там си учил всичко?" - попита съдията. "Не мога да обясня", отговори Гаравски.

Съдията се опитва да разбере от обвиняемия какво представлява "съставният отряд за бързо реагиране", дали е за задържане на престъпници? Гаравски му отговори, че не е точно така и пренасочи въпросите на съдията към президента на Беларус.