Стратфор предупреждава: Сирия не е Косово

Последна промяна на 29 август 2013 в 17:33 4179 1

Американският самолетоносач
Американският самолетоносач "Хари Труман" и неговата бойна група са заели позиция в Средиземно море.

Тъй като много военни планове просто не надживяват реалността на самата война, всяка война сама по себе си е уникална вселена и поради това сравнения с предишни войни, макар и полезни, могат да се окажат илюзорни, пише Робърт Каплан от аналитичния център "Стратфор" в статия със заглавие "Сирия и границите на сравнението", публикувана в БГНЕС.

Едно от многобройните погрешни предположения за втората война в Персийския залив преди началото й беше, че тя донякъде ще наподобява първата война, при която песимистите бяха унижени от лесната победа. В действителност втората война в Залива се разви по съвсем различен начин, доказвайки този път, че песимистите имат право. Поради това появилите се в последно време сравнения в медиите между военна операция в Сирия и тази в Косово през 1999 г. ме тревожат.

Има дълбоки различия. Населението на Сирия е десет пъти по-голямо от това на Косово през 1999 г. Тъй като всичко в Сирия е много по-мащабно, решаването на изхода с военни средства би било много по-трудно. Косово преживя насилие и сурови репресии в ръцете на сръбския лидер Слободан Милошевич, които бяха посрещнати с операция с нисък интензитет на сепаратистката Армия за освобождение на Косово. Освен това свалянето на Милошевич носеше много по-малък риск от разпространение на анархията, отколкото свалянето на сирийския лидер Башар ал-Асад.

Косово беше повече или по-малко ограничено в рамките на Южните Балкани със сравнително малък шанс за разпространение на конфликта в съседни страни и територии, както се и оказа. Пълномащабна междурелигиозна анархия в Сирия заплашва да дестабилизира по-голям регион.

Армията за освобождение на Косово може да беше неприятна команда, както я определят някои, с криминални елементи, но тя не представляваше такава заплаха за САЩ като транснационалните джихадисти, действащи в Сирия. Поради това рискът президентът Бил Клинтън да доведе на власт Армията за освобождение на Косово будеше много по-малко безпокойство, отколкото възможността президентът Барак Обама да помогне за идването на власт на сунитски джихадистки режим.

Косово не разполагаше с химически оръжия, пръснати по цялата му територия, каквато е ситуацията в Сирия с произтичащите от това военни и логистични главоболия за неутрализирането им.

Военната кампания в Косово не трябваше да се съобразява със силна и борбена Русия, която по онова време изпитваше сътресения заради некомпетентното, анархично управление на Борис Елцин. Владимир Путин, който разполага със значителни активи в Сирия на Асад, вероятно ще направи всичко по силите си да подкопае американска атака. Трябва обаче да се каже, че вариантите за Путин, ако Обама избере голяма военна кампания, са ограничени в рамките на самата Сирия. Но Путин може да се сближи с Иран, отказвайки се от режима на санкциите, и да задейства антиамериканската дипломация на Русия в цял свят по-ефективно, отколкото Елцин някога е искал или е можел да го направи.

Войната в Косово не изискваше задължителното ангажиране на Иран. Защото колкото и ракети да може да изстреля Америка, тя не разполага с хора на място, каквито има Иран. Нито пък САЩ ще имат търпението и твърдостта да провеждат дълга и прикрита операция на място, както може да го направи Иран в идните години и вече го прави. Отслабен или свален Асад със сигурност е лоша новина за Иран, но това не означава, че Америка ще получи добри резултати от тази война. Ранен Иран може да побегне дори още по-бързо към ядрената опция. Това е пресметнат риск.

Войната в Косово нанесе значителни щети на сръбските цивилни чрез въздушните удари, но сирийското население вече две години понася тежестите на войната, така че може да се спори дали въздушните удари в този случай могат да причинят много по-голяма психологическа болка на различните части от населението, независимо дали те все още са верни на режима или са негови противници.

Целта в Косово беше да ограничи географското влияние на Сърбия и да предизвика верига от събития, които да доведат до свалянето на Милошевич. Тези цели бяха постигнати - Милошевич беше свален от власт през есента на 2000 г., главно заради събитията, предизвикани от войната. Неговото сваляне от власт означаваше фактическа смърт на последната управляваща Комунистическа партия в Европа, макар в последните си години тя да беше възприела националсоциалистическа/фашистка тактика. Тъй като войната беше в значителна степен резултат от усилията на един човек, държавният секретар Мадлин Олбрайт, тя показваше как отделни личности могат драматично да променят историята към по-добро.

Поради това Косово символизираше силата на човешкото действие над безличните сили с цел постигането на победа за човешки права. Сред либералните журналисти и интелектуалци е популярно мнението, че трябва да се направи нещо за наказването на масовото нарушаване на човешките права от режима на Асад. Оттук произтича сравнението между Косово и Сърбия. Но това сравнение е погрешно. Елегантното сваляне на Милошевич нямаше негативни странични ефекти. Сваляне на Асад може да доведе до център на властта в Източното Средиземноморие, който да е толкова приятелски настроен към транснационалните джихадисти, колкото този в контролирания от талибаните Афганистан в края на 90-те до 2001 г.

Разбира се, администрацията на Обама ще опита да насочи военните си действия по начин, предотвратяващ още по-голям джихадистки хаос в Сирия. Но дори с огневото си превъзходство тя не контролира непременно нещата. Докато прекратяването на управлението на Милошевич означаваше край на етническото прочистване, далеч не е сигурно, че междурелигиозната война ще свърши с отстраняването на Асад, тя дори може да се засили заради търсещите реванш сунити срещу отслабената и обградена алауитска общност.

Обама е изправен пред по-крайна дилема от тази на Клинтън в Косово. Ако избере ограничени военни удари, за да изпрати послание срещу употребата на химически оръжия, той рискува да изглежда слаб, особено на фона на силната реторика, използвана от държавния му секретар Джон Кери. Ако избере смяна на режима, макар и да не го нарича по този начин, той може да отключи джихадистки кошмар. Той може да опита среден вариант, целящ сериозно да подкопае властовата основа на Асад, като същевременно изпрати послание до Русия и Иран, за да му помогне да осъществи стабилно предаване на властта в Дамаск. Това може да открие още по-широк дипломатически процес с Иран. Но това, разбира се, е много трудно за постигане.

Имайте още нещо предвид за Косово. По онова време САЩ не бяха водили война от четвърт век и американският народ не беше уморен от войни. Но дори и така Клинтън правилно прецени, че обществото няма да търпи жертви във война, която не се основава на чист американски интерес. Но сега американското общество е изтощено от кървави войни, продължаващи повече от десетилетие, поради което Обама има дори още по-малко свобода на действие от тази на Клинтън макар Сирия да представлява по-голямо военно предизвикателство от Косово.

До този момент Обама водеше сравнително добра политика в Близкия Изток. Той намали и прекрати военните ангажименти в Афганистан и Ирак и същевременно избегна тресавища в други страни на фона на промените и хаоса в региона. Всичко това при запазване на лидерството като глобална морска сила, която има сериозни военни ангажименти в Азия и други части на света при намаляваща енергийна зависимост от Близкия Изток. Но сега Обама е изправен пред предизвикателство, което ще е тест за способността му да държи Америка далеч от регионалните плаващи пясъци, като същевременно генерира значителна сила в региона. Ако Обама се впусне в голяма военна операция, едно нещо е сигурно - за добро или лошо Сирия ще бъде негова собствена война за САЩ с негова собствена реторика.

Виж още за:
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

29.08 2013 в 19:19

Стратфор вятър ги вее на бял кон!

Обама бил водел добра политика в близкият изток?! На коя планета живеете?

Докара ислямистите в Тунис и Египет. На път да свърши същото в Сирия. Не покрепи протестите на опозицията в Иран. Това ли е "добра" политика?!

Не че подкрепям Асад. Той трабва да си ходи. Но Обама закъсня с наместата цели 2 години. Сега когато и Алкайда е в играта не е яано каъв ще е крайният резултат.

И понеже цалата администрация на Обама е от хора които си нямат капка пониятие от реалният живот (всички са разни улра леви университетски преподаватели без капка опит като него самият) нищо чудно да изиграят ролата на "авиацията на Алкайда" в Сирия.