Силяновска пред ООН: В договора с България няма разпоредби за конституционни промени

Процесът на присъединяване на Северна Македония към ЕС е възпрепятстван от 20 г., "но не въз основа на обективните критерии от Копенхаген, а по субективни, националистически причини", като последното условие на ЕС за започване на преговори е "нова, наложена промяна на конституцията на страната".

Това обяви по време на словото си на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк президентът на Северна Македония Гордана Силяновска.

По думите й "конституцията като lex superior и обществен договор между гражданите, в смисъла на думите на Русо, е най-вътрешният въпрос на всяка държава". Основният закон на РСМ предвиждал четири вносители на промени - президентът, правителството, най-малко 30 членове на парламента и 150 000 граждани.

"Ясно е, че упълномощен вносител на изменения не може да бъде нашият съсед, нито ЕС. Посочвам, че обуславянето на началото на преговорите с нови конституционни промени отваря отново въпросите за историята, културата и езика, за които бяхме убеждавани, че са затворени с Преспанското споразумение с Гърция", отбеляза  македонският президент и допълни:

"Постоянно ни предупреждават, че споразуменията трябва да се спазват: Pacta sunt servanda. Съгласна съм, но отбелязвам, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България не съдържа никакви разпоредби за конституционни изменения. Накрая, с учредителните актове ЕС се определя като "единство на многообразието" и се ангажира да зачита "културното и езиково многообразие", "националната и културна идентичност", "достойнството и почтеността". Как е възможно тогава да се изисква от нас да обсъждаме и преговаряме със съсед за нашата история, култура и език", изтъкна Силяновска, цитирана от БТА.

Тя декларира, че държавата й не иска спорове със съседите си, че желае интеграция в ЕС, но "без допълнителни и специални условия и със запазено национално достойнство".

"Трябва ли да сме в дневния ред на Съвета за сигурност, за да може ЕС да деблокира разширяването ни? Ако Европейският съюз иска да бъде геополитически съюз, той не трябва да оставя Западните Балкани в геополитически вакуум", отбеляза Силяновска.

По думите й в света започва "нова геополитическа ера", но "вместо единен международен ред, сякаш се появяват паралелни порядки, всеки със свои собствени правила, ценности и интереси, които често са насочени един срещу друг".

Тя изрази силна загриженост за неотдавнашните нарушения на въздушното пространство на Полша, Румъния и Естония, заяви убеденост и че устойчивият мир в Близкия изток трябва да бъде постигнат само чрез диалог и дипломация, в съответствие с международното право.

Според Гордана Силяновска за да бъде една ефективна Организация на обединените нации, Съветът за сигурност трябва да бъде реформиран - да стане по-приобщаващ, ангажиран и отговорен за поддържането на международния мир и сигурност. Общото събрание трябва да се превърне в представителен орган за политики, а не в дискусионен клуб, препоръча македонският президент.

И добави, че реформата е необходима не само заради стари, но и заради нови предизвикателства.

"Изкуственият интелект носи огромни възможности, но и неизчислими рискове за нашата цивилизация. Това не е просто технологичен скок. Неговото въздействие може да е по-голямо от индустриалната и дигиталната революция. Осъзнавайки това, моята страна и аз подкрепяме предложението изкуственият интелект да стане един от приоритетите на 80-ата сесия", заяви още Силяновска.