Шокиращото клане от 7 октомври, извършено от бойци на "Хамас", сплоти израелците. Но не се забелязва особена любов към правителството, обвинявано, че е свалило гарда и е въвлякло страната във войната с Газа, която разтърсва региона, пише днес в анализ за настроенията в Израел агенция "Ройтерс".

На министър от израелския кабинет беше забранен достъпът до входа за посетители на болница. Бодигардовете на друг министър бяха залети с кафе, хвърлено от опечален мъж. На трети крещяха "предател" и "имбецил", когато отиде да утеши семействата, евакуирани по време на атаката.

Каквото и да се случи, денят на истината за министър-председателя Бенямин Нетаняху изгрява след рекордно дългата му кариера на политически завръщания.

Общественият гняв заради израелските жертви бе допълнително подсилен от характерното за Нетаняху самоидентифициране като стратег от ранга на Чърчил, който е предвидил заплахите за националната сигурност.

Друг фактор е социалната поляризация през тази година, предизвикана от стремежа на религиозно-националистическата му коалиция за ремонт на съдебната система. Това предизвика напускането на някои военни резервисти и породи съмнения - според някои вече потвърдени с кръв - относно бойната готовност.

"Разгромът от октомври 2023-a" - гласеше заглавието в най-продавания всекидневник "Йедиот Ахронот". Заглавието е препратка към поражението от октомври 1973 г., когато Израел не успява да предвиди двойната египетска и сирийска офанзива. На 6 октомври 1973 г., надявайки се да си върнат териториите, завладени от Израел по време на третата арабско-израелска война през 1967 г., египетските и сирийските сили започват координирана атака срещу Израел на Йом Кипур - най-свещения ден в еврейския календар. Изненадвайки израелските отбранителни сили, египетските войски навлизат дълбоко в Синайския полуостров, докато Сирия се бори да изхвърли окупационните израелски войски от Голанските възвишения. Израел контраатакува и си възвръща Голанските възвишения. На 25 октомври 1973 г. влиза в сила прекратяване на огъня. Двойната офанзива в крайна сметка води до оставката на тогавашния премиер на Израел Голда Меир и слага край на хегемонията на нейната лявоцентристка Партия на труда. Амоц Аса-Ел, научен сътрудник в института "Шалом Хартман" в Йерусалим, прогнозира подобна съдба за Нетаняху и неговата консервативна партия "Ликуд", която дълго време доминираше.

"Няма значение дали има анкетна комисия или не, дали той признава вината си или не. Всичко, което има значение, е какво мислят "средностатистическите израелци" - а именно, че това е фиаско и че министър-председателят е отговорен", казва Аса-Ел пред "Ройтерс".

"Той ще си отиде, а заедно с него и целият му екип", добавя той.

Проучване на общественото мнение във вестник "Маарив" установи, че 21% от израелците искат Нетаняху да остане министър-председател след войната. 66 процента са посочили "някой друг", а 13 % не са решили.

Ако изборите се провеждаха днес, според проучването "Ликуд" щеше да загуби една трета от местата си, докато центристката партия "Национално единство" на основния им съперник Бени Ганц щеше да ги увеличи с една трета - което щеше да постави Ганц на най-високия пост.

Но израелците сега не искат гласуване, пише "Ройтерс". Те искат действия и тъй като контраофанзивата прераства в потенциална сухопътна инвазия, Ганц, бивш военен командир, остави настрана политическите различия и се присъедини към Нетаняху в извънредния военен кабинет.

Зает с висшия команден състав и чуждестранните емисари, Нетаняху ограничи срещите си с обществеността. Той се срещна с роднините на около 200 заложници, взети в Газа, без присъствието на телевизионни камери. На фона на нарастващите протести съпругата му посети едно от семействата в траур, припомня агенцията.

Нетаняху все още не е направил никакви изявления за лична отговорност - дори и след като неговият висш генерал, министърът на отбраната, съветникът по националната сигурност, външният министър, министърът на финансите и ръководителите на разузнаването признаха, че не са успели да предвидят и предотвратят най-тежкото нападение срещу цивилни в историята на Израел.

Израел получи ясно изразена подкрепа от Запада за своята контраофанзива. Тя може да отслабне, ако сухопътната инвазия в Газа се забави поради нарастващите палестински жертви и военни загуби, допълва "Ройтерс".

Войната може също така да разклати две основи на външната политика на Нетаняху: мира със Саудитска Арабия, който сега е замразен, и сдържането на Иран, който приветства инвазията на "Хамас" като победа за близкоизточната ос, заклела се да унищожи Израел.

Според военните специалисти войната в Газа, чиято цел е унищожаването на "Хамас", може да продължи с месеци. Нетаняху ще се радва на политическо примирие за този период, казва Аса-Ел. Друг е въпросът дали здравето на министър-председателя ще издържи. През юли му беше поставен пейсмейкър, когато протестите срещу съдебната реформа се надигнаха. В събота той ще навърши 74 години, припомня "Ройтерс".

Някои коментатори предполагат, че разривите в израелското общество и степента, в която те са отслабили националната сигурност, трябва да се приписват не само на Нетаняху.

"Забравихме да бъдем братя и получихме война, заяви в Телеграм Амит Сегал, политически анализатор за най-гледаната телевизия "Канал 12". -  Не е твърде късно да се поправим. Спрете да се карате - сега."

Отбелязвайки негативите, с които бяха обсипани някои министри от кабинета, Аса-Ел заявява, че в правителствената коалиция изглежда вече се появяват пукнатини.

"Чуваш на улицата хора, които са естествени поддръжници на "Ликуд", да говорят за тях с недвусмислена враждебност", казва той. "Гневът само ще расте, а това очевидно усилие на Нетаняху да избегне собствената си отговорност само разгневява хората. Той просто не може да се насили да каже: "Ние се провалихме".