Работници от Бангладеш търсили работа в Русия, пратили ги на фронта

Бангладешки работници са били примамени в Русия с фалшиви обещания за работа, но впоследствие са били насилствено хвърлени в хаоса на бойните действия в Украйна, твърди "Асошиейтед прес" в свое разследване.

Как се случва "мобилизацията"?

31-годишният Максудур Рахман успял да избяга, след като е воювал за руската армия. Разказва, че след пристигането си в Москва той и група други бангладешки работници са били измамени да подпишат документи на руски, които по-късно се оказали военни договори.

Първоначално посредник им рекламира възможност да работят като чистачи във военен лагер в Русия. Той обещава месечно възнаграждение между 1000 и 1500 долара, както и възможност за постоянно пребиваване.

След като подписват договора и отиват в армейския лагер, Рахман и неговите колеги обаче преминават обучение по тактики за водене на бой с дронове, процедури за медицинска евакуация и основни бойни умения с използване на тежко въоръжение. Мъжете са били принуждавани против волята си да изпълняват задачи на фронта, включително да излизат на предна линия, да пренасят доставки, да евакуират ранени войници и да изнасят телата на загиналите. Били заплашвани с насилие, затвор или смърт.

„Руснаците организираха група — да речем, петима бангладешци. Изпращаха нас напред, а самите те оставаха отзад“, казва Рахман.

Той и още двама души получили заповед да копаят ями на фронта. В една ситуация мъжете се прикривали под дъжда, докато бомби падали на няколко километра от тях. Ракети прелитали над главите им. Един човек раздавал храна.

„В следващия момент беше улучен от дрон и падна на земята. После го замениха“, разказва Рахман.

Докато търсел работа онлайн, електротехникът Мохан Мияджи пък се свързал вербовчик от руската армия. Когато той изразил нежеланието си да убива, вербовчикът му казал, че уменията му като електротехник го правят идеален кандидат за подразделение по радиоелектронна война или за дроново звено, които нямало да бъдат близо до бойните действия.

След като военните му документи били оформени, през януари 2025 г. Мияджи бил отведен във военен лагер в превзетия град Авдиивка. Той показал на командира на лагера документи, описващи професионалния му опит, и обяснил, че вербовчикът му е казал да поиска „електротехническа работа“. Командирът обаче му казал, че всъщност договорът бил за присъединяване към батальона. 

Мияджи разказва, че е бил бит с лопати, слагани са му белезници и е бил измъчван в тясна килия, където го водели всеки път, когато отказвал да изпълни заповед или допуснел дори малка грешка. Много от тези грешки били заради езиковата бариера. Въпреки това бил наказван за тях.

Той бил принуждаван да пренася доставки до фронта и да събира телата на загиналите.

Междувременно в подразделението на Рахман получили заповед да евакуират руски войник с рана в крака. Докато го носили, мъжете видели украински дрон, който бръмчал над тях. Той открил огън. След това се появили още дронове, които ги нападнали на рояк.

Рахман не можел нито да продължи напред, нито да се върне в бункера. Руски войник, който ги насочвал, им казал, че навсякъде има мини. Рахман бил блокиран, а командирът му избягал.

В крайна сметка Рахман оцелял, но бил ранен в крака, поради което го изпратили в болница в Русия. Той избягал от лечебното заведение и отишъл директно в посолството на Бангладеш в Москва, което му издало документ, за да напусне страната. После помогнал и на други да се измъкнат.

Редовна практика

Семействата на други бангладешки мъже, които са в неизвестност, заяват също, че техните близки са споделяли сходни разкази с тях. Те пазят ревностно документите на своите роднини, вярвайки, че някой ден, представени на правилния човек, тези документи могат да отворят пътя към завръщането им. 

След като не получават съдействие от руските институции, се обръщат към BRAC — организация, която защитава правата на бангладешките работници. Това подтиква организацията да започне разследване. В резултат тя установява, че най-малко 10 бангладешки мъже все още са в неизвестност, след като са били примамени да участват в бойните действия.

Разследващи от полицията в Бангладеш разкриват мрежа за трафик в Русия. Полицията смята, че сходни мрежи, управлявани от бангладешки посредници с връзки с руското правителство, са отговорни за улесняването на влизането на хора в Русия.

Въз основа на това полицейско разследване са установени още девет души, които са били подведени да участват във войната. Семействата на изчезналите заявяват, че не са получили никакви пари, заработени от техните близки. Мохан Мияджи също казва, че никога не е получил възнаграждение.

Колко точно бангладешци са били подведени да участват в бойните действия остава неясно. Според свидетелите става въпрос за стотици „доброволци“. По думите на активисти Русия е набирала мъже и от други африкански и южноазиатски държави, включително Индия и Непал.

Нито Министерството на отбраната на Русия, нито руското външно министерство, нито правителството на Бангладеш са коментирали въпроса.

Следете новините ни в GoogleNews