Преговорите между Ердоган и Путин приключиха без сделка за Сирия

Под заглавие „Побъбриха и се разотидоха: лидерите на Русия и Турция преговаряха в Москва“ руският в. „Известия“ коментира липсата на сближаване в позициите на Ердоган и Путин за Сирия.

Основна тема на срещата в Кремъл бе ситуацията в арабската република и преди всичко перспективата за изтеглянето на американските войски от страната, развитието на обстановката в Идлиб, където през последните седмици групировката „Джабхат ан-Нусра“ сериозно укрепи позициите си, а също и намеренията на Анкара и Вашингтон да създадат зона за сигурност по границата с Турция.

На дневен ред – американци и терористи

Срещата между Владимир Путин и Реджеп Ердоган стана първата след момента на огласеното от Доналд Тръмп извеждане на американския контингент от Сирия. Този обрат, за много оказал се неочакван, породи редица въпроси за това как той ще се отрази на сирийската криза. Тези преговори в Москва показаха, че никой не се поддава на съблазънта, ако изобщо е съществувала – да започне да прави едностранни стъпки на фона на възможното образуване на вакуум в източните райони. Координацията продължава. Например, Путин съобщи намерението си да свика в Русия поредната лидерска среща на страните – гаранти в процеса в Астана /Русия, Турция, Иран/, като сам определи този формат като „най-ефективния механизъм за урегулиране на конфликта в Сирия“.

В хода на преговорите президентите обсъдиха последствията от американското изтегляне от страната. „Ако такива крачки и планове действително се реализират, това ще бъде позитивна стъпка, която ще помогне за стабилизирането на обстановката в този неспокоен район на сирийската държава, който сега е под контрола на кюрдските формирования“, заяви руският лидер.

От своя страна, Реджеп Ердоган подчерта, че е недопустимо възникването на вакуум във властта след извеждането на силите на САЩ и подчерта необходимостта от продължаване на борбата срещу терористите, като пак уточни, че освен Ислямска държава сред тях са и кюрдските Отряди за народна защита.

По повод идлибската зона за деескалация /практически напълно завладяна от „Джабхат ан-Нусра“, ликвидирала или погълнала групировките на въоръжената опозиция/ Путин посочи, че Турция прави много за отстраняването на произлизащата от Идлиб терористична заплаха. „Изхождаме от това, че поддържането на режима на прекратяване на бойните действия не следва да бъде във вреда на усилията за борбата с терористите, тя трябва да продължи“, някак отбеляза руският лидер.

Интересно е, че преди срещата в редица медии, а и в експертните кръгове, се появиха много спекулации около варианта Русия и Турция да се спазарят за някакъв вид размяна: Анкара да предостави Идлиб като откуп на Москва, а Кремъл на свой ред да си затвори очите пред създаването на зоната за сигурност по северната сирийска граница.

Зона на неопределеност

На първо място обаче журналистите на брифинга се интересуваха именно от зоната за сигурност. Припомняме, че с идеята за създаването ѝ, а се предполага, че тя ще бъде с ширина 30-35 км и дължина 450 км – на 14 януари в Туитър се произнесе президентът на САЩ Доналд Тръмп. Тогава той се закани да разори Турция, ако тя атакува кюрдите. По този начин Америка гледа на тази зона като един вид защитна или разделителна бариера, която ще позволи да обезопаси нейните съюзници от възможните нападения от страна на турците.

Независимо от резките американски формулировки, в Анкара възприеха с ентусиазъм предложението за формирането на зоната. А и Турция още от 2013 г. многократно изговаряше подобна идея, но неуспешно досега. Естествено, там проект като този се възприема като възможност границата да се премести /при това, както допускат някои експерти, за да не се връщат после обратно на Сирия завзетите територии/ и да се създаде бариера пред кюрдските Отряди за народна защита. Тях Турция ги счита за клон на ПКК, която влиза в националния ѝ списък на терористичните организации.

Прессекретарят на турския лидер Ибрахим Калън по-рано побърза да съобщи, че именно Анкара ще контролира зоната за сигурност, за което ще привлече военни и сътрудници на разузнаването. Съгласни ли са с това във Вашингтон, остава неизвестно. Но все пак към този момент е очевидно, че и САЩ, и Турция са на сходни позиции по принципния въпрос: новата зона в Сирия задължително трябва да се появи.

През последните дни турците водиха активни преговори с американците за нейните параметри. И, както в хода на пресконференцията съобщи Ердоган, въпросните срещи продължават. Той отбеляза също, че между Турция и Русия няма никакви проблеми, защото тези региони ще бъдат прочистени от терористични елементи.

При всичко това е забележително, че през цялото време на пресконференцията Владимир Путин нито веднъж не произнесе словосъчетанието „зона за сигурност“. А в отговор на посветен на нея въпрос той уклончиво припомни за предишни договорености между Дамаск и Анкара. „До днес още е в сила договорът между Сирия и Турция от 1998 г., където става дума за борбата с тероризма. Мисля, че тази база е, която покрива много въпроси от гледна точка на гаранциите за Турция за осигуряване на южните ѝ граници“, отбеляза руският лидер.

Очевидно, Путин имаше предвид споразумението от турския град Адана. Според наличните сведения за този документ, Дамаск се задължава да прекрати подкрепата за ПКК. А тези договорености позволяват на Турция да преследва терористи на сирийска територия на разстояние до 5 км от границата. Разбира се, може да се предположи, че с напомнянето за това споразумение Владимир Путин обозначи позицията на Русия по въпроса за зоната за сигурност. В същото време тези думи могат да се възприемат и като послание към съвършено конкретен адресат.

И на вашите, и на нашите

Не следва да се забравя, че районите, където се предполага да бъде създадена зоната за сигурност, към момента са под контрола на кюрдските бойни отряди. По груби сметки, идеален буфер между тях и Турция би било предаването на тези територии под контрола на сирийската армия. Именно в това е принципната позиция на Русия, която още повече счита за необходимо възстановяването на властта на Дамаск изцяло върху всички територии на изток от Ефрат. Но това не се случва.

И даже напротив: кюрдите подкрепят създаването на зоната за безопасност. Сирийските демократични сили /СДС/ публикуваха комюнике, в което изразиха готовност да окажат силова подкрепа за формирането на тази зона при условията на международни гаранции за нейното функциониране. В своите изявления кюрдите даваха да се разбере, че те са категорично против привличането на турски военни в тези процеси и предпочитат участието на силите на ООН.

А между другото, те се опитват да седнат и на още един стол и вече няколко седмици водят преговори със сирийските власти за принципите на примирието. В хода на пресконференцията Владимир Путин заяви подкрепата си за този диалог. Както по-рано съобщиха редица арабски медии, кюрдите предоставиха на Дамаск „пътна карта“ с 11 пункта. В нея се посочва, че Сирия е единна и неделима страна, а избраният президент Башар Асад е на всички сирийци. В същото време кюрдите настояват да се признаят пълномощия на тяхната автономна администрация, която вече няколко години държи управлението в районите на изток от Ефрат. Освен това, те настояват и за специална роля на СДС в рамките на единната сирийска армия. Очевидно е, че тези два пункта абсолютно няма да се приемат от властите в Дамаск.

Те, а и всички останали, вероятно разбират, че кюрдите водят тези консултации повече за застраховка и при смяната на конюнктурата диалогът моментално ще се обърне, както това вече многократно е ставало от началото на сирийския конфликт. Така, че ако кюрдите имат желание за примирие, а не за маневри, нямаше да се налага Русия и Турция да обсъждат въпроса за зоната за сигурност.

Но желание няма. Няма също и взаимно разбирателство за тази зона между Анкара и Вашингтон, което едва ли позволява на Русия да дава конкретни оценки за нея. Както е видно и от преговорите на Путин и Ердоган, няма и сделка по формулата „Идлиб срещу зона“. Съдейки по всичко, за Идлиб няма пробив. Точно така, както няма разбиране и по повод реалните планове на американците да напуснат Сирия.

И какво има – диалог с продължение между Русия и Турция в двустранен формат, а и в рамките на процеса в Астана, който понякога постига някакви пробиви в договореностите за урегулирането на сирийския конфликт.

Следете новините ни в GoogleNews