Пленен от ВСУ камерунец: Отидох в Москва да си лекувам зъбите, пратиха ме на фронта

Украинският батальон К-2 качи видео в YouTube за пленяването на двама граждани на Камерун, които са се сражавали за Русия. Пленниците са взети на Сиверското направление, съвместно със 118 бригада на Териториалната отбрана и 54 бригада.

Украинските военни казват, че при евакуацията на един от пленените, двама от побратимите им са били ранени.

„Руският дрон когато видя, че се опитваме да го евакуираме от бойното поле, прелетя, рани и него, и двама наши бойци“, заявяват от К-2.

Също така посочват, че това не са първите чуждестранни наемници, попаднали в плен на това направление:

„Имаше представител на Йемен. Също, по техните думи, има хора от Зимбабве, Бангладеш и Китай.“

Двамата пленени разказват пред камерата как са се озовали в руската армия и как са попаднали в плен на украинците.

Първи пленник: Добър ден! Аз се казвам Метугена Уна-на Жан Пафе. Военнопленник съм.

Втори пленник: Казвам се Анатол Франк, от Камерун съм.

Първи пленник: Аз съм роден в Камерун. Дойдох в Москва през март.

Втори Пленник: Аз дойдох в Москва на 15 август 2024 година. Имах купени билети до там и обратно.

Първи пленник: Когато пристигнах на летището в Москва, исках да изляза, но ме извикаха. Провериха паспорта ми и ме заведоха в някакъв кабинет. Взеха ми пръстов отпечатък и намазка от устата. Оставиха ме в зала за изчакване. Питаха какво съм дошъл да правя в Москва. Аз бях дошъл да работя. Показах документите си, билета и резервацията в хотел. Казах им колко дена планирам да прекарам там.

Втори пленник: Имах проблеми със зъбите, дойдох да ги лекувам. Имах купен билет обратно към Камерун за 28 август. За мое учудване, от Миграционната служба извикаха мен и останалите мъже в кабинет. Взеха ми пръстови отпечатъци. И ми казаха какво да правя. Аз отказах. Задържаха ме и не ми позволиха да се върна назад.

Първи пленник: Вкараха ме в килия, в Москва. От тази килия ме взе полицията на летището. И ме отведоха в армията. Всичко това беше принудително.

Втори пленник: Ние кацнахме в 8:00 сутринта, освободиха ни в 16:00. Когато излязохме ни чакаха двама военни. Навън стоеше кола, качиха ни в нея. Откараха ме в неизвестно направление. Пътувахме практически два дни.

Първи пленник: Качиха ме в кола и ме откараха към базата. Тогава не знаех къде отиваме и какво се случва.

Втори пленник: Стигнахме в сграда, където ни затвориха за още два дни. Сградата беше приблизително 11-етажна. Облякоха ни във военни униформи и казаха: „Присъединявате се към армията“. Аз казах, че искам да се върна, но те ме принудиха да подпиша договор.

Първи пленник: На мен ми предложиха избор – да се присъединя към армията, около 22 март. Взеха ми документите, вещите и ме преоблякоха.

Втори пленник: Трябваше да подпиша договор. Аз казах, че няма да встъпвам в армията, че искам да се върна у дома. Много пъти казвах това. Бог е свидетел, че исках това. Те настояваха. Аз казвах, че не разбираем езика, не разбирам целта, как ще мога да воювам? Но подписах.

Първи пленник: След пристигането в Москва ме обучаваха две седмици. После отидохме в Ростов, за да продължим обучението. В Ростов бях на обучение още седмица. След Ростов ни откараха в Луганск. Там бях един месец. Дадоха ни да разберем, че подписваме договор за срок от една година. За един милион и сто хиляди рубли. Това е малко над 7 милиона в местната валута в Камерун.

Втори пленник: След това ни отведоха в друга сграда, а след два дни ни облякоха във военни униформи и ни откараха в обучителен център в Ростов. Това беше в края на август. Две седмици бяхме на обучение, а после ни разпределиха по бригадите. Всичко се случваше през нощта, ние не разбирахме къде ни откарват. Отидохме на базата, там имаше тренировки още 10 дни.

Първи пленник: Това са големи пари за мен. Аз дойдох тук да работя. При нас има работни заплати в размер на 30-50 хиляди. Не съм дошъл тук за да воювам. След като пристигнах на летището, ме принудиха да се присъединя към армията. Трябваше да работя във фабрика за производство на шампоани.

Втори пленник: Уверявам Ви, че по време на обучението постоянно плаках. Не можех да спя, защото усещах, че най-лошото приближава. Получих паник атака. Случващото се не се побираше в главата ми, отведоха ме при психолог.

Първи пленник: Аз дойдох в Украйна на 6 май, а на 7-и ни отправиха към „бункера“. Не разбирах езика, беше трудно. Когато пристигнахме в „бункера“ се устроихме. Тъкмо се настанихме там и бомбардираха бункера. Бог ми спаси живота. Ние бяхме 9 човека в този бункер.

Украински военен: Колко човека уби?

Първи пленник: Никого не съм убивал, това беше първото ми отиване на бойното поле.

Втори пленник: Аз казах на командира, че не мога да се справя с това. Той ме разбра и не ме изпращаше в продължение на 7 месеца. Не съм ходил на боеви мисии. Бог ме чува, когато казвам това. Аз съм християнин. Уверявам Ви, че никога и никого не съм убивал.

Първи пленник: След обстрела на бункера аз вървях 6 дни и 6 нощи. Вървях пеша и не заех накъде. Наблизо имаше мост, качих се на него. Имаше много обстрели, летяха дронове, а аз продължавах да вървя. Там имаше много мъртви тела. Отидох на нивото на разрушения жп мост. След това ме извика украински войник. Легнах на земята. През всичкото време, докато вървях, се криех в храстите.

Втори пленник: През март месец, командирът ми каза, че отивам на задача. Отправяха ни в 6-та бригада, дойдохме тук. Казаха ни да вървим напред. Обясних, че не разбирам, не знам къде отивам. Отговориха ми просто да вървя напред. Аз не знаех какво да правя.

Първи пленник: Всичко, което исках беше да срещна някого. Украинец или руснак – без значение. Само исках да ми запазят живота. Затова молих Бога, да ми спаси живота. Не исках да се връщам по тези места, където бях. Ще кажа честно, не е лесно да се предадеш, когато виждаш пред себе си войник. В началото отношението беше малко жестоко, но когато ме прехвърляха ми поясняваха къде ме водят и на кого ме предават. Това ми хареса, защото знаех какво правят с мен. Благодарен съм, че ми дадоха храна и питейна вода. Често ме питаха дали съм добре. Да, на този момент всичко е наред, няма от какво да се оплача.

Втори пленник: Беше през нощта. Аз не знаех къде отивам, но ми казаха „върви напред“. Докато вървях, горе летяха дронове. Три дни валя. В някакъв момент се скрих под един храст. После реших да се движа в посока към гласовете. Някакъв човек ме попита кой съм. В деня, когато ме евакуираха, колата беше на улицата. Докато вървяхме към колата ме държаха двама мъже. Изведнъж се спрях и се чу силен взрив. В долната част на тялото усетих кръв, престанах да си усещам краката. Пълзяхме, за да се скрием в подземие. Момчетата, които ме съпровождаха, бяха ранени, а аз не забелязах това веднага. Беше през нощта и руски дрон ни е ударил, така ми обясниха. В Украйна ме приеха добре. Отведоха ме в някакво място, където прекарах два дни. Към мен отношението беше добре. Бях на безопасно място. Тези патерици ми ги дадоха тук. Можете да видите бинтованите ми рани. Два пъти на ден ги бинтоват: сутрин и преди спане. Имам място за спане, матрак. Що се отнася до храната, също няма проблеми.

Първи пленник: Естествено, ние разбираме, че Русия е агресор, а Украйна се защитава от тази агресия.

Втори пленник: Във всички смисли, Русия е много студена страна. Имат една бариера, която никак не обичам. Нарича се расизъм. Извинявайте, още веднъж за тази тема, но има такъв проблем. Беше трудно да се живее там.

Първи пленник: Аз не бих искал да попадна в Русия отново.

Втори пленник: Преднамереното отношение, което беше там… Всички те стигматизират, дават ти заповеди – иди там, прави това. Отношението им беше просто ужасно.

Първи пленник: Според мен, те ме травмираха още по време на бойното обучение. Не разбираш какво се случва. Още преживявам последствията от това. За мен те са лоши хора.

Втори пленник: Аз имам майка, баща, съпруга. Децата ми много ме чакат. Имам две деца - Месина Мбала Габриел – първият ми син, вторият – Мофу Имаран Даниел. Аз много искам да се върна у дома, не искам да се връщам в Русия.

В края на видеото украинските военни казват: „Слава на Украйна“, а камерунците със силен акцент отговарят: „Слава на героите“.

Следете новините ни в GoogleNews