Частната армия "Вагнер" е набрала поне 5786 души в 37 руски затворнически колонии. Точно толкова осъдени са се съгласили да отидат на война. Най-малко 2036 от тях вече са изпратени да воюват, съобщава "Важные истории".

Олга Романова, ръководител на правозащитния проект "Седяща Русия", смята, че в действителност вербуваните са двойно повече - 11 000, а около 3000 вече са изпратени на фронта.

"По-рано ни информираха за това, че веднъж на три дни са били извеждани около 40 души, а сега става дума за стотици почти всеки ден. В петък сутринта получихме съобщение от Нижегородска област и то е само за северния клон: ИK-1, ИK-6, ИK-7, ИK-14, ИK-17 - 625 души вече са изведени", казва Романова.

Попитах го: Защо го направи? Той каза: Заради теб

Само шепа роднини на осъдените се опитват да разкрият истината за своите синове и съпрузи. Жени са писали до "Важные истории" с молба да им помогнат да намерят съпрузите си, които ЧВК "Вагнер" е извел от колонията. Голямото мнозинство обаче отказва да пише до властите и да работи с правозащитници. Основният им аргумент: "ами ако с изявленията си му влоша положението" или "той сам е отишъл там, доброволно, така че какво мога да направя?"

Оксана, която от три месеца се опитва да изтръгне племенника си от лапите на "Вагнер", казва, че вече има повече съпруги, майки и сестри, които са готови да се борят за връщането на близките си: "Наскоро говорих с една жена. Съпругът ѝ тръгва (на фронта). Тя получава за него парична сума и я превежда на сиропиталище. Тя казва, че е получила парите не за да забогатее лично, а за да ги даде за благотворителност, за да може децата да ги използват. Тя казва, че не иска парите, а съпруга си.

Но "бунтът на жените" е все още далеч: "Едно момиче ми пише и казва, че 80 души са били отведени от колонията им. Тя е единствената сред роднините на тези 80 души, която пише жалби. Разбирате ли какъв процент от хората не са готови да се откажат и да направят нещо?", разказва Оксана.

Елена се намира в подобна ситуация. На 2 септември вербовчици извеждат около 100 души от следствения арест № 5 в град Кохма, област Иваново. Елена разбрала, че съпругът ѝ е отишъл на война от роднините на другите затворници: самият той не ѝ казал нищо. "Когато го отведоха, той се обади и поиска данните от паспорта ми, за да издаде пълномощно. Попитах: "Къде сте?" Той каза: "Не мога да говоря." Пет дни по-късно той се обади отново. Попитах: "За какво го направи?" Той каза: "Заради теб" - казва Елена.

Тя е единствената от роднините на затворниците, изведени от поправителен дом № 5, която се опитва да разбере нещо за съпруга си. Прокуратурата на Ивановска област отговаря, че съпругът ѝ е бил "конвоиран до друг обект на Руската федерация по заповед на Федералната служба за изпълнение на наказанията на Русия": "Не беше посочено коя е колонията, кой е регионът или какво се казва в указа. Изпратих ново запитване, за да получа конкретен отговор къде, кога и с каква цел е бил изпратен съпругът ми. Чакам.

От Обществената комисия за наблюдение на Ивановска област многократно ми отговориха, че не могат да ми дадат официален отговор заради някакъв закон. Твърди се, че нямам правомощия. Два пъти им изпратих документи, в които казвах, че ето тук е брачното свидетелство, ето тук е пълномощното от него. Как мога да нямам власт и да съм никой? Те ми казват: "Чакай".

Комисарят по правата на човека в област Иваново прие молбата, но председателят на комисията отиде в пета наказателна колония и ми отговори, че съпругът ми не е там. А къде, кога са го отвели - не каза, не знае. И обобщи отговора си с думите: "Трябва да знаете, че той напусна по собствено желание", каза Елена.

Другите роднини на "доброволците" дори не се опитват да пишат до властите.

"Именно от тази колония съм в контакт само с една майка. Тя смята, че е безполезно да се пише и може би това ще има някакви последствия за мен. Но не виждам нищо престъпно в моите жалби, тъй като не предоставям фалшиви доказателства и не клеветя никого. Аз просто търся съпруга си и имам пълното право да го направя", казва Елена. - Но имаме група жени от различни региони на Русия, които очакват своите "доброволци" от "специалната операция". Разбира се, не сме доволни, притеснени сме, всички се отнасят и към различните структури на изпълнителната власт. Но ние разбираме, че ако това решение е на президентско ниво, ние сме безсилни."

Примирила съм се с факта, че той няма да се върне

"Групата жени", за която говори Елена, се е самоорганизирала около Оксана, чийто племенник Максим излежава присъдата си в петербургския затвор ИК-7 "Яблоневка" и е сред първата група затворници, изведени оттам.

"Написах призив до сайта на президента. Те го препращат към Министерството на вътрешните работи и Федералната служба за изпълнение на наказанията. От Федералната служба за изпълнение на наказанията отговарят, че "затворникът има право да бъде преместен в друга колония, ако желае". Благодаря ви, капитане, но не това беше въпросът ми.

Трябваше да знам в коя наказателна колония е преместен, защото искам да пиша писма, да го посетя, да изпратя колет или да работя с адвокат, за да го върна обратно. Вече дори не ме интересува причината, поради която е преместен. Просто ми кажете къде е бил преместен.

Писах на Съвета на федерацията, на Нарусова. Писмото е адресирано до "Людмила Борисовна". Получих официален отговор, че писмото ми не е било препратено на никого, тъй като името ми не е било споменато. Аз смятам това за подигравка. Какво имат там, в Съвета на федерацията, всеки втори е Людмила Борисовна? И така, не е ясно кой е изтеглял новобранците? Вероятно е лесно да се досетите, че пиша на Нарусова, за да я помоля да помогне за извеждането на новобранците, защото това е също толкова незаконно, колкото и при наборниците.

През двата месеца, в които Максим е на война, той се свързва със семейството си няколко пъти: "Когато разговаряхме с Максим, той беше сигурен, че всичко е официално и законно. Защото имаше документи с президентски знаци. Казах му, че това е незаконно, че на сайта на съда няма никакви решения за предсрочното му освобождаване, нито съобщения за помилване на сайта на президента на Русия.

След това у него се породи надежда, че тъй като е незаконно, ще успеем да го измъкнем оттам, и ни моли да продължим да опитваме. Но това е само надежда, той не вярва в завръщането си.

Когато разговаряхме с него, го попитах дали се страхува, че дори да успее да оцелее шест месеца, ще бъде убит от собствените си хора. Той каза: "Да, вече го обсъдихме с момчетата...".

Затова вече обмислям възможността Максим да не се върне. Вече се примирих с това. Но дори и да не се върне, ние ще продължим да пишем и да търсим наказателна отговорност за тези, които са го допуснали", е категорична Оксана.

Той каза, че те се борят истински, рамо до рамо с "Ахмат"

Още на 25 юли източник на "Важные истории", чийто роднина излежава присъда в петербургската наказателна колония № 7 "Яблоневка", разказва, че знае за поне трима починали затворници. "Яблоневка" беше първата колония, в която започна вербуването, и първата група от 35 души беше изведена оттам през нощта на 6 юли. Четвъртият затворник от "Яблоневка", за чиято смърт ни беше съобщено, е 29-годишният Святослав Матвеев, по прякор Матвей.

"Около седмица преди смъртта му Слава се обади на семейството. Той каза, че те се бият истински, рамо до рамо с (чеченската специална част) "Ахмат", с най-добрите оръжия. Всичко вървеше добре, казаха те. И тогава дойде новината, че Слава е бил разкъсан от снаряд.

Роднините не са били информирани за смъртта му, а са научили за нея едва когато момчетата от зоната им се обадили, около седмица-две след смъртта му. Доколкото знам, семейството се е опитало да се свърже с администрацията на колонията, но никой не е искал да говори с тях", казва източникът.

Датата на смъртта на Святослав е определена на 7 август. Погребението му се състои на 18 септември в Санкт Петербург, а тленните му останки са кремирани.

Александър Колипов от ИК-1 на Сиктивкар е обявен за мъртъв от телеграм канала "Сива зона", свързан с ЧВК "Вагнер". Колипов пристига "в щурмовата част като част от попълването" на 28 юли. Месец по-късно той, според публикувания "доклад" (правописът и пунктуацията са запазени), загива "геройски", подобно на Тулинов: "Използвайки фактора на изненадата, А.А. Колипов умело хвърля граната, унищожава картечен екипаж, състоящ се от двама войници на ВСУ, и без да дава на противника възможност да се замисли, открива огън с оръжието си. Противникът, осъзнавайки сериозността на ситуацията, нанесе артилерийски удар и се опита да организира контраатака на нашия щурмови ред. А.А. Колипов отрязва групи от противника с огън от ръчна картечница, като им нанася щети в жива сила. През целия ден групата, в която участваше и Колипов, напълно прочисти гористата местност, като уби повече от 30 войници, 1 картечар и превзе опорния пункт на врага. Под артилерийски огън, спасявайки ранен другар, А.А. Колипов е смъртно ранен и умира. Авторът на "доклада" смята, че за "смелостта и храбростта" Колипов заслужава посмъртно да бъде награден с медал "За храброст".

Преди да се присъедини към ЧВК "Вагнер" Колипов има три присъди:

- през 2016 г. пияният Колипов ограбва 7000 рубли от мъж и му открадва паспорта, за да поиска откуп за него. За това е осъден на 13 месеца в колония с общ режим;

- през 2017 г. пияният Колипов и негов другар се опитват да ограбят магазин. За това той е осъден на шест месеца в колония със строг режим;

- през пролетта на 2019 г. е осъден на 9 г. в колония със строг режим, защото на пияна глава пребил до смърт човек.

В допълнение към съобщенията за смъртта на вербуваните пленници започват да се появяват видеоинтервюта с пленени руски бойци от "Вагнер".

Вечерта на 15 септември в YouТube канала на украинския журналист Юрий Бутусов е публикуван разговор с Евгений Нужин. Мъжът от видеоклипа разказва, че преди 23 г. е влязъл в затвора за това, че е убил човек и е ранил друг по време на кавга. През последните години той излежава присъдата си (24 г. за "кавгата" и 4 г. за "неуспешен опит за бягство") в наказателна колония № 3 в град Скопин в Рязанска област.

Според него 92 осъдени са изведени от колонията на 25 август: "От летището в Ростовска област, на "м" нещо (наречено), не помня (очевидно става дума за военното летище Милерово в Ростовска област - бел. ред.), ни докараха в Луганска област, или както там се нарича.

Прекарват една седмица в "тренировъчния лагер". Там им дават каски, бронежилетки, наколенници и автоматични пушки без боеприпаси. Там осъдените откриват, че могат да бъдат "занулени" - разстреляни във всеки един момент: "За нещо, което не правиш, нещо, което правиш неправилно - те се нулират. И дори тези, които просто са се "захапали" с инструктор по време на "обучението", са били "занулени".

Нужин разказва за два такива случая: "(Имаше още един, недалеч от нашия тренировъчен лагер). Нас ни докараха от ИК-3, а от ИК-5, също от Рязан, имаше 60 души. Преди тях един беше занулен: той се скара с инструктора, просто словесна диария - и те го занулиха. И също така бяха заличили един човек от поправителен код 5 (когато се срещнахме на позицията, ни казаха). Застреляха го за нищо, може да се каже за словесната диария, и го погребаха някъде там.

Нужин заявява, че е на украинска страна от началото на войната: "Имам роднини тук - чичо ми живее тук, в Ивано-Франковска област, сестра ми е в Лвов" - и се присъединява към "Вагнер", за да отиде на фронтовата линия, да се предаде и да се опита да се присъедини към Руския легион на свободата.

Източник от Рязанската наказателна колония 3 потвърди, че на видеото се вижда "Женя от нашата колония, по прякор Самара". Според източника "всички в колонията вече знаят за видеото". Роднина на Нужин също потвърждава, че на видеото наистина се вижда Евгений Нужин, роден през 1967 г., който трябва да изтърпи присъдата си в наказателна колония № 3 в Рязанска област.

"Когато все още беше в колонията, той каза, че ще отиде (на война). Жена му го разубеди и аз му казах: "Защо искаш да го направиш? Той каза, че това е шанс да се измъкне, защото имало проблеми там, където бил, и спял с нож. За последен път говорих с него в края на август. После ми изпрати снимки на молбата за помилване до президента. След като ги прибраха, никога повече не говорихме. Той се обади на жена си само веднъж, когато вече ги бяха отвели в Луганска област, мисля. Той каза, че е добре.

И тогава, на 15 септември, видях този видеоклип. Връзката към него беше изпратена на съпругата му, а тя я изпрати на мен. Не знам кой й я изпрати.

Когато го видях, бях малко шокиран. Редовно разговаряхме чрез видеовръзка, видях, че е в нормално състояние, здрав. Но в този видеоклип изглеждаше така, сякаш се е състарил с 5 г., много измъчен и уплашен", казва негов роднина.

Според него след публикуването на видеозаписа от разпита на Нужин в Рязанската колония "е настъпило раздвижване". Но не защото осъденият, който трябва да излежава присъдата си в Скопине, е намерен в Украйна, а защото във видеото Нужин казва, че по време на престоя си в затвора е използвал телефона си и е гледал YouTube.

Има и други случаи, когато осъден, нает от ЧВК "Вагнер", е заловен от украинските военни. На 2 септември се появява видеозапис на разпит на затворник, който седи с вързани с тел ръце и само по панталон. Той казва, че в групата им е имало около 70 души: "А-частите са свободни мъже и ги наемат. В отговор на въпрос за обучението затворникът казва, че "са му показали как да прави това, което прави", но "не можеш да научиш нищо за една седмица".

Ако не отидете сега за пари, по-късно ще отидете безплатно

На въпроса защо затворниците се съгласяват да се присъединят към ЧВК "Вагнер", въпреки перспективата да бъдат убити или заловени и затворени в украински затвор, Олга Романова отговаря: "Рекламната кампания на (Евгений) Пригожин (известен като готвача на Путин - бел. ред.) е много добра: ето, той отиде на гроба, даде 5 млн. на вдовицата. И най-важното, той публикува и рекламни плащания. Тоест, разбираме, че не всеки получава пари, но когато той прави публични плащания, това е шумно. Има и видеоклипове. Това е компетентна рекламна кампания, в която освен морков има и много добра тояга".

Под видеоклипове Романова има предвид по-специално телевизионния канал Gulagu Yes. Там от 6 до 8 септември бяха публикувани 10 кратки видеоклипа с мъже, които са излежали присъдите си в руските колонии и сега се сражават като членове на "Вагнер". Някои от тях записват призив към други затворници от болницата, защото са били "малко намушкани" и сега се "възстановяват". Някои от тях очевидно записват директно от бойни позиции.

Но основното промоционално видео може да се разглежда като запис, в който мъж, който "чудовищно прилича" на Евгений Пригожин, произнася реч пред затворниците, която трябва да мотивира хората да подпишат договор с ЧВК "Вагнер". На гърдите на този мъж има две награди: едната е медал "Герой на Русия", а другата, според анализатора на Conflict Intelligence Team Руслан Левиев, може да е звезда "Герой на ДНР". Видеото е заснето на 11 септември в ИK-6 в Йошкар-Ола. Бог взема хората от колонията мъртви, а него, Пригожин, жив.

Според източника на "Седяща Русия" след тази среща около 130 души са пожелали да се присъединят към "Вагнер". Около 200 души от затвор № 4 в Мари, където също пристигат "специалисти" по набиране на персонал, проявяват интерес към офертата.

В някои от колониите започват да идват многократно вербовчици. Олга Романова разказва, че от Форносово (Ленинградска област) са извеждани хора поне два пъти. Роднина на затворник от "Яблоневка" 7 (Санкт Петербург) твърди, че хората са били извеждани вече три пъти.

А наскоро вербовчиците отново са дошли там. Те събрали затворниците, които преди това отхвърлили офертата, и им казали, че ако сега не се съгласят да отидат за пари, след известно време все пак ще трябва да отидат. Но безплатно.