Мароканска учителка не спира да мисли за учениците си, откакто страната е разтърсена от земетресение с магнитуд 6.8 преди седмица. Несрин Абу Ел Фадел е била в Маракеш, но Адасел – планинското селище, където живеят те, е близо до епицентъра.

Учителката по френски и арабски се връща там, за да търси учениците си. Открива, че всички 32 деца – на възраст от шест до 12 години – са мъртви.

Отидох в селото и започнах да разпитвам за моите деца: “Къде е Сомая? Къде е Йосеф? Къде е това момиче? Къде е това момче?“. Отговорът дойде часове по-късно: „Те всички са мъртви“.

Представих си как държа присъствения лист на класа си, докато не задрасках всички 32 имена; сега те всички са мъртви, казва тя пред Би Би Си.

Учениците на Несрин са сред близо 3000-те убити от най-силното земетресение, регистрирано някога в Мароко. То разтърсва страната вечерта на 8 септември.

Най-тежко пострадалите райони са тези на юг от Маракеш, където много планински села са напълно унищожени. Адасел е едно от тях.

Учителката Ел Фадел си припомня как е разбрала какво се е случило с шестгодишната Кадиджа. Спасители откриват тялото на детето да лежи до братчето му Мохамед и двете им сестри Мена и Ханан. Всички били в леглата си – вероятно заспали, когато става земетресението.

Всички са били в училището на Ел Фадел.

Кадиджа ми беше любимка. Беше много мила, умна, дейна и обичаше да пее. Идваше у дома, където обичах да я обучавам и да говоря с нея.

Учителката по чужди езици нарича учениците си „ангели“ - деца, които са се отнасяли с уважение към нея и са учили с желание.

Въпреки бедността, децата и техните семейства са възприемали ходенето на училище като „най-важното нещо на света“.

Последният ни час беше в петък през нощта, точно пет часа, преди да удари земетресението – казва Ел Фадел. – Учихме мароканския национален химн и планирахме да го изпеем пред цялото училище в понеделник сутринта.

Ел Фадел се бори, за да преодолее травмата. Тя все още не може да осъзнае напълно какво се е случило с нейните ученици и нейното училище.

Не спя. Все още съм в шок – казва тя. - Хората ме смятат за късметлийка, но аз не знам как мога да продължа да живея живота си.

Тя обичала да учи на арабски и френски децата в селото, населено от бербери – които говорят основно езика си тамазигт.

Арабският и френският им бяха много трудни за учене, но децата бяха много умни и почти владееха и двата езика, казва тя.

Учителката планира да продължи да преподава и се надява властите да построят отново училището в Адасел, чиято сграда се е срутила по време на земетресението.

Общо 530 образователни институции са били повредени в различна степен, някои от които са паднали изцяло или имат сериозни структурни повреди, по данни на властите.

Мароканското правителство временно прекрати занятията в най-тежко пострадалите райони.

Може би един ден те ще построят отново училището и класовете ще се върнат обратно в час, може да почетем тези 32 деца и да разкажем тяхната история, надява се Ел Фадел.