Назрява ли предизборен бойкот срещу властта в Турция

Като скорпион с осем пипала е невижданата досега отровна кампания, която се разгръща в социалните мрежи, пише днес Емре Конгар в опозиционния турски всекидневник „Джумхуриет“. Ето какви послания е засякъл той в дните, когато вече са ясни кандидатите за кметове, а избирателните списъци са изнесени:

1. Няма никакъв смисъл от изборите, властта така или иначе ще манипулира резултатите в своя полза.

2. Който и да бъде избран, президентът ще го отстрани от длъжност и на мястото му ще назначи свой човек.

3. Републиканската народна партия /РНП, главната опозиция в Турция/ по нищо не се различава от Партията на справедливостта и развитието /ПСР с лидер Реджеп Ердоган, управляваща в коалиция с националистите/. И двете партии са играчка на империалистите, кемалистите-патриоти са длъжни да ги накажат с бойкот.

4. Опозиционната РНП е неадекватна и неефективна, тя само легитимира авторитарното управление.

5. РНП не е в състояние да гарантира сигурността на урните, това вече го преживяхме и на референдума от 16 април 2017 г. (за поправките в Конституцията), и на изборите от 24 юни 2018 г. РНП трябва да бъде наказана – не трябва да гласуваме изобщо.

6. Кемал Кълъчдароглу (лидер на РНП) е лош и неадекватен лидер. Да му организираме поражение, за да бъде принуден да подаде оставката си.

7. Режимът на демокрацията се промени и каквото и да правим, режимът на авторитарния самодържец ще продължи, независимо от нас.

8. Демокрацията не работи в недоразвита страна като Турция. Няма значение коя партия ще дойде на власт, тя ще доминира с груба сила и грабежи. Няма никакъв смисъл да се ходи до урните.

В тези 8 точки се съдържа цялата истина за опустошенията, които за 16 години Ердоган и ПСР нанесоха на демокрацията.

Какво да се прави? Страната е изправена пред дилема: или обществото ще възстанови своя 200-годишен курс на просветление и модернизация, или ще се предаде изцяло на религиозния фанатизъм. Това е оста на политическия и социален конфликт от този период.

Лечението? Можем да спечелим. Това е трудно, но не и невъзможно. Обществото отново може да вземе съдбата си в свои ръце. Защото, преди всичко за по-голямата част от обществото е невъзможно да се предаде на арабско-салафитския фанатизъм. От друга страна, вътрешната и външната динамики, довели до властта на Ердоган и ПСР, се промениха радикално.

Властта на Ердоган вижда това и всячески иска да удължи историческия си живот, и да преодолее прага на връщането назад. Поради тази причина тя е агресивна, хищна и потискаща. Затова на предстоящите местни избори републиканците, демократите и всички прогресивни сили на Турция трябва да се съюзят, за да се спре походът към катастрофата, да съберат сили и на всяка цена отново да спечелят доверието. Това е шансът им. Това е обективната картина. С други думи, налице е ситуация, която надскача имената и качествата на кандидатите за кметове. Защото наследството на Ататюрк принадлежи на демократичната република и е наложителна борба за запазването му.

Следете новините ни в GoogleNews