Бедността в Русия намалява, а нивото й през миналата година се е смъкнало рекордно за целия постсъветски период до 10,5 на сто от населението или в глави – 15,3 милиона души. Това са приблизително 700 хиляди бедни по-малко, отколкото през 2021 година. Данните са на официалната Росстат, официалните статистици на Кремъл, а за четвъртото тримесечие на 2022 те са още по възхитителни – под границата на бедност са само 7,9 на сто или 11,6 милиона руснаци. Колумнистът на „Новая газета“ Алексей Тарасов е проучил откъде идва това забогатяване на руския човек и, както се оказва, сред причините за снижаване на бедността е „реализацията на целеви социални програми, ръст на заплатите и други видове доходи“. За другите доходи авторът публикува разказа на анонимна служителка в банков клон на крупна банка в столицата на една от републиките в Южен Сибир.

„Всички сметки и плащания на участниците в „Специалната военна операция“ в Украйна и на техните семейства минават чрез нас и само чрез нас. От всички райони идват в нашия клон, и постоянно виждам тези хора, аз точно обслужвам посетителите в банката – физическите лица.

Всичките минават през мен и ако говорим за най-силното впечатление, освен естественото съчувствие и жалост към тях, понякога достигащи до ужас, които те предизвикват у мен – това е тяхното състояние. Идват под влиянието на жесток махмурлук или напълно пияни. С патерици, някои без крака и ръце. Идват момчета или зрели мъже, които са се върнали „от там“, които постоянно разказват колко души са били и колко са се върнали, а останалите лежат в полето. И много заявяват, че отново ще се върнат там.

Аз съм доста емоционална, когато виждам момче родено през 2003 г. (аз работя с паспортите им) и който е без един крак, а половината му череп е отнесен…Но винаги разговарям с тях и разпитвам…

Доброволец идва с жена си. „Идвам за банкова карта, скоро заминавам обратно“. А аз към жената „Защо го пускаш?“. Това питам всички жени.
И излиза, че всичко е за пари. Повечето заминават за да изкарат пари, все едно в добре платена командировка….

Има такива, които са в напълно безизходно положение: Също млад мъж, изглежда четиридесет годишен. Виждам, има жена и деца. А какво ще стане с тях?

„Всичко е заради кредитите, ипотеката“, отговаря той, „трябва да се плащат по 40 хиляди рубли на месец, това е минимумът, а ме съкратиха. Къде тук ще намеря подходяща работа? Просто няма друг изход“….Страшно.

Изплащането на паричните компенсации на вдовиците, на майките и на бащите също минава само чрез нашия клон. Да, парите са прилични. Съществени пари за нашата република, при това става дума за хора, които са от дълбоката провинция. Известно е каква е нищетата там.

Помня един от първите. Бях чела някъде, че за загинал дават по 5 милиона, а тук гледам идва младеж с майка си да получава парите за баща си, но се оказа, че и на него и на майка му се полагат по 5 милиона (при официален курс за 19-и април едно евро равно на 89.3 рубли, 1 милион рубли са 11198.2 евра). Бащата постъпил доброволец за да спаси сина си от мобилизация, но загинал. По-късно си изясних, че 5 милиона това са пари само „от Путин“. А към тях се прибавят още различни добавки (5 милиона съобразно президентския указ, 4,453 милиона еднократно плащане за гибелта на съпруг, баща, 2,968 милиона – държавна застраховка на военнослужещите). Трябва обаче да се има предвид кой какво има право да получава: 5 милиона се разпределят поравно между вдовицата, родителите и непълнолетните деца - децата инвалиди получават тази добавка на части, докато са живи; 4,45 милиона могат да получат родителите, непълнолетните деца или вдовицата; 2,97 милиона могат да се изплащат на бабата, дядото, вдовицата, също на мащехата и съпруга й, ако те са възпитавали загиналия повече от 5 години. Освен това на родителите и на децата всеки месец се изплащат и компенсации от Пенсионния фонд. А в много райони има и местни плащания, за гибел допълнително общо до 5 милиона, и суми за раняване.

За раняване, аз постоянно виждам това, най-често получават: 3 милиона (това също е според президентски указ). Освен това на войниците по договор при уволнение вследствие на травма или раняване се полага сума близка до 3 милиона, но също и застраховка – от 74 до 297 хиляди рубли в зависимост от тежестта на раняването, а за инвалидност – от 74 до 2,23 милиона. А освен това има плащания от републиката и от района.

Особено впечатляват мъжете на възраст, вече явно неподходящи за служба в армията, на 50, даже 60 години. Такива има много. Един на 63 години, с млада жена на 35. Питам: „Ти офицер ли си?“ „Не, доброволец“. Той с патерици след раняване, но пък с три милиона…И се връщат в тяхното село, но вече като милионери…
Неотдавна дойде мъж, далеч след петдесетте. Казва, че е снайперист, от Частната военна компания „Вагнер“. Води там обучение, но и сам воюва на предната линия. Казва: „Лично ликвидирах трима снайперисти на врага“. Разговорлив, такъв. Идва да получава заплата – 450 хиляди. Скоро трябва да се връща обратно. Казва – там си върша работата. Значи, занимава се с „любимото“ дело и при това получава за това и прилични пари“…, завършва разказа си банковата служителка.

Авторът на разследващата публикация Алексей Тарасов привежда още един разказ от същия район:

„Синът им загина в Специалната операция. На погребението никой от близките не засяга темата за плащанията, и никой не би се включил в такъв разговор. Известно е, че на родителите ще се изплащат ежемесечно суми по 10 хиляди, а на съпругата по 30 хиляди - до навършване на пълнолетие от децата. А що се отнася до милионите, когато сумата на ежемесечните плащания достигне това ниво, спира плащането на компенсациите. Тоест обявените милионни на места се изплащат не еднократно, а в рамките на месечни добавки.

Но за това на погребението не се говори. Когато разбраха за гибелта, близките изпаднаха в тежък запой, до степен, че бяха включени на системи само и само да ги свестят за погребението. Но местните им завиждат, защото има кого да погребат. Защото има значителен брой такива, които се числят за изчезнали безследно.

А докато няма тяло и тленни останки, докато не се извърши идентификация, няма и никакви компенсации... Но няма и погребение“, завършва този разказ.

Проблемът с безследно изчезналите се потвърждава и от упълномощения по правата на човека в Красноярския край Марк Денисов:

„Нерегулиран законодателно е проблемът за реализацията на правата на роднините на участниците в Специалната военна операция, които са изчезнали безследно или са попаднали в плен. Даден военнослужещ може да бъде признат за безследно изчезнал ако в течение на една година за него няма сведения по местоживеене.

Но когато става дума за участие в бойни действия, съгласно Гражданския кодекс, военнослужещият може да бъде признат за загинал само с решение на съда, но не по-рано от две години след завършването на бойните действия.“

Според Марк Денисов, на лице са и редица други трудности за прилагането на компенсациите: местните власти отказват издаването на необходимите документи в случай, че военнослужещият е сключил договор за служба в армията, но в друг район. Районните военни комисариати в такива случаи отказвали да правят запитвания и да предоставят съответни справки, без които органите по социалната политика не можели да извършват съответни плащания.

Освен това в общ план компенсациите засягали основно попадналите на фронта по линия на Министерството на отбраната и на Федералната служба на Руската гвардия. Те не се отнасяли автоматически за служителите на други ведомства, на частните военни компании, за доброволческите формирования в случаите, когато не е сключен договор с Министерството на отбраната и за „казашките формирования“.

Според автора на публикацията като цяло местните органи се стремели коректно да изплащат компенсациите, въпреки, че за хората това било „замазване на очите“ за да няма въпроси към властите. А можели да не дават и копейка. Можели просто да предложат „смисъл на живота“ – например „борба с фашизма“ и „денацификация“ на Украйна. И да гарантират участие в „победата“ – не „над плевелите в градината“, не „над бутилка самогон или над тъщата“, а над НАТО, САЩ и над Запада.

Но парите от компенсациите не се превръщали в инвестиция за развитието на руското село и за неговото възраждане. След получаването на компенсациите, но едва след излизането от неизбежния запой, следвало закупуването с тези пари на прилична квартира в града. И правилно, защото това давало шанс поне децата да имат друг живот ако успеят да се изучат.

Но най-често обаче парите от компенсациите се „хвърляли“ за „отърваване“ от кредити и особено от „ипотеката“. И защото парите не стигали за друго, мнозина решавали да се върнат отново „там“.

Наблюденията на автора налагат извода, че същественото съкращаване на бедността в Русия действително се дължи на увеличаването на социалните плащания – например от 1-и април 2022 г. бяха увеличени социалните плащания за малоимотните семейства с деца. Но данните за четвъртото тримесечие безспорно се дължали на плащанията за участието във войната (редовните и извънредни възнаграждения за мобилизираните, за сключване на договор за служба в армията и различните „бонуси“ за участие в бойните действия). В това отношение особено допринасяли и значителните суми, изплащани като „вдовишки“ и „погребални“ парични компенсации. Тези суми стигали преди всичко до най-бедните слоеве защото именно сред тях се рекрутирала основната маса на воюващите в Украйна.

Няколко руски телеграм канали публикуваха данни от предназначена за служебно ползване презентация на държавния фонд „Защитници на отечеството“ (чийто ръководител е племенница на Путин Ана Цивельова). Според оценките на фонда, във войната в Украйна като цяло ще вземат участие не по-малко от 750000 граждани на Русия. От фонда прогнозират, че от тях не по-малко от 17000 ще бъдат с различна степен на инвалидност. Към 1-и февруари 2023 г. официален статут на „ветеран на Специалната военна операция“ бил признат на 72000 души, от които повече от 1500 души имали различна степен на инвалидност. Такъв статут можел да бъде признат само на военнослужещи, които вече са уволнени или демобилизирани. По такъв начин за досегашните 14 месеца на войната в Украйна са признати за ветерани повече военнослужещи отколкото за 10-те години война в Афганистан и за 14-те години на двете войни в Чечня.