Македония е тройкаджийката пред ЕС, Сърбия и Грузия - двойкаджийките

Европейската комисия представи годишните доклади за напредъка на страните, очакващи присъединяване към ЕС. На база на тези доклади Brussels Playbook на Politico адаптира оценки спрямо заключенията в документите.

Така Сърбия и Босна и Херцеговина са "двойкаджийките", както и Грузия, която е най-зле и даже не заслужава двойка, а още по-ниска оценка. Северна Македония е с тройка.  

"Отличничката" е Черна гора, Албания получава 6 минус, а Молдова 5 плюс. Украйна е с петица.

Официалните заключения на Еврокомисията

• Черна гора отбеляза значителен напредък към присъединяване към ЕС, като през последната година затвори четири преговорни глави. Ангажиментът на Черна гора за временно затваряне на допълнителни глави до края на 2025 г. отразява нейната всеотдайност към европейската интеграция. Поддържането на стабилен напредък в реформите и търсенето на постоянен широк политически консенсус са от решаващо значение за постигането на целта на страната за приключване на преговорите за присъединяване до края на 2026 г. При условие че запази темпото на реформите, Черна гора е на път да постигне тази амбициозна цел.
• Албания постигна значителен напредък, като през последната година бяха отворени четири клъстера. Подготовката за откриването на последния клъстер тази година е доста напреднала. Постигнат е напредък по основните въпроси, по-специално по отношение на съдебната реформа и борбата с организираната престъпност и корупцията. Постигането на целта на Албания за приключване на преговорите до 2027 г. зависи от поддържането на импулса за реформи и насърчаването на приобщаващ политически диалог. При условие че запази темпото на реформите, Албания е на път да постигне тази амбициозна цел.
• Въпреки непрестанната агресивна война на Русия Украйна остава силно ангажирана с пътя си към присъединяване към ЕС, след като успешно приключи процеса на скрининг и постигна напредък по ключови реформи. Украйна прие пътни карти за принципите на правовата държава, публичната администрация и функционирането на демократичните институции, както и план за действие относно националните малцинства, които ЕК оцени положително. Украинското правителство обяви целта си за временно приключване на преговорите за присъединяване до края на 2028 г. Комисията се ангажира да подкрепи тази амбициозна цел, но счита, че за постигането ѝ е необходимо ускоряване на темпа на реформите, по-специално по отношение на правовата държава.
• Изправена пред непрекъснати хибридни заплахи и опити за дестабилизиране на страната, Молдова постигна значителен напредък по пътя си към присъединяване, като успешно приключи процеса на скрининг. Първата среща на върха ЕС—Молдова през юли 2025 г. отбеляза нов етап на сътрудничество и интеграция. Молдова прие пътни карти относно принципите на правовата държава, публичната администрация и функционирането на демократичните институции, които Комисията оцени положително. Правителството на Молдова обяви целта си за временно приключване на преговорите за присъединяване до началото на 2028 г. Комисията се ангажира да подкрепи тази цел, която е амбициозна, но постижима, при условие че Молдова ускори настоящия темп на реформите. Поддържането на темпото на реформите е от решаващо значение, подсилено от силната парламентарна подкрепа за европейския път на страната след изборите през септември.
• Поляризацията в сръбското общество се задълбочи на фона на масовите протести, които се провеждат в цяла Сърбия от ноември 2024 г. насам, което отразява разочарованието на гражданите, наред с другото, от корупцията и усещането за липса на отчетност и прозрачност, съчетани със случаи на прекомерна употреба на сила срещу протестиращите и натиск върху гражданското общество. Разединяващата реторика доведе до сериозно подкопаване на доверието, а това оказва въздействие върху процеса на присъединяване. Реформите се забавиха значително. Очаква се Сърбия да преодолее застоя в областта на съдебната система и основните права като цяло и спешно да парира отстъплението си по отношение на свободата на изразяване и подкопаването на академичната свобода. 
• Северна Македония следва да увеличи усилията си за отстояване на принципите на правовата държава чрез гарантиране на независимостта и почтеността на съдебната власт и засилване на борбата с корупцията. Страната трябва също така да приеме необходимите конституционни промени с оглед на включването в Конституцията на граждани, които живеят в границите на държавата, като например българите, както е посочено в заключенията на Съвета от юли 2022 г. и както вече е поела ангажимент.
• Босна и Херцеговина - политическата криза в Република Сръбска и краят на управляващата коалиция подкопаха напредъка по присъединяването към ЕС, което доведе до ограничени реформи, а именно в областта на защитата на данните и граничния контрол, както и до подписването на споразумението за статута на Frontex. За да започнат ефективно преговори за присъединяване, властите трябва на първо място да приемат закони за съдебна реформа в пълно съответствие с европейските стандарти и да назначат главен преговарящ.
• Турция продължава да бъде страна кандидатка и ключов партньор на ЕС. Възобновяването на преговорите за уреждане на кипърския въпрос е ключов елемент на сътрудничеството Турция - ЕС. В същото време нарастващите правни действия срещу опозиционни фигури и партии, наред с множество други арести, пораждат сериозна загриженост относно придържането на Турция към демократичните ценности. Въпреки че диалогът относно принципите на правовата държава продължава да бъде от основно значение за отношенията между ЕС и Турция, все още предстои да се обърне внимание на влошаването на демократичните стандарти, независимостта на съдебната власт и основните права. Преговорите за присъединяване с Турция остават в застой от 2018 г. насам.
• През 2024 г. Европейският съвет стигна до заключението, че процесът на присъединяване на Грузия към ЕС de facto е спрян. Оттогава положението рязко се влоши, като сериозното отстъпление от демокрацията беше белязано от бързо подкопаване на принципите на правовата държава и строги ограничения на основните права. Това включва законодателство, което сериозно ограничава гражданското пространство, подкопава свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията и нарушава принципа на недискриминация. Грузинските власти трябва спешно да преодолеят отстъплението си от демокрацията и да предприемат всеобхватни и осезаеми усилия за преодоляване на нерешените проблеми и ключовите реформи, подкрепени от междупартийното сътрудничество и гражданската ангажираност, в съответствие с ценностите на ЕС.

Следете новините ни в GoogleNews