Кремъл ще настоява до последно, че Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област са руски

Кремъл ще продължава да настоява, че Донецката, Луганската, Запорожката и Херсонската област са руска територия, въпреки че не контролира напълно нито една от тях.

Москва се стреми да затвърди контрола си над тези региони на всяка цена, тъй като Владимир Путин не може да си позволи да ги изостави, след като е записал статута им в Конституцията, заяви служител, свързан с Кремъл, цитиран от The Moscow Times .

Когато делегации на високо равнище от САЩ и Русия пристигат в Саудитска Арабия за втория кръг от двустранните преговори, целящи прекратяване на войната в Украйна, пратениците на Москва имат една цел - да спечелят време.

За Кремъл протакането на мирните преговори възможно най-дълго е наложително, за да заграби колкото се може повече украинска територия и да получи предимство пред Киев в отношенията със САЩ, тъй като Москва не е в състояние да постигне тези успехи на бойното поле бързо, твърдят четирима източници пред медията.

"Времето е на наша страна и ние ще се опитаме да го използваме максимално", казва руски дипломат.

Макар че Путин обяви принципното си съгласие с предложеното от американския му колега Доналд Тръмп за 30-дневно прекратяване на огъня, той подчерта, че за Москва са важни "нюансите" - сигнал, че Русия ще настоява за максималистичните си искания, преди да се съгласи да сложи оръжие.

Именно тези нюанси бяха възложени на пратениците на Путин да започнат да разглеждат подробно по време на разговорите в Рияд в понеделник.

В идеалния случай Кремъл се надява, че Вашингтон или мълчаливо ще позволи на Русия да продължи да напредва на бойното поле, докато дипломатите преговарят, или дори ще окаже натиск върху Киев да изтегли напълно войските си от окупираните от Русия региони, включително Херсон и Запорожие, предположи руски служител.

Затова Москва ще продължи да твърди, че Донецката, Луганската, Запорожката и Херсонската област са руска територия.

"Няма конституционен механизъм за отделяне на региони. Нуждаем се от цялото Запорожие и Херсон. Или Тръмп ще им повлияе да напуснат, или ще ни каже: "Влезте в дълги преговори и просто използвайте военна сила, за да установите контрол". Това е най-лошият вариант за нас, защото пресичането на реките винаги е болезнена операция", каза служителят.

Като алтернатива Русия може да се опита да завземе части от друга украинска област като Днепропетровск или Суми и след това да предложи размяна за Херсон и Запорожие, продължава служителят.

"Надяваме се да намерим вариант, който да не включва форсиране на Днепър и щурмуване на Херсон (градът се намира на десния бряг, а руските сили контролират левия). Наистина се надявам, че няма да се стигне до това. Това би означавало за нас хиляди жертви", допълва той.

От гледна точка на военната логистика в сегашното си състояние руските сили  не могат реално да се стремят към нещо повече от района на Славянск-Днепропетровск, добави той.

"Физически тези сили не могат да отидат никъде по-далеч или да направят нещо повече. Стигането до Одеса, разбира се, е невъзможно. А ние дори нямаме нужда от това", прогнозира източникът.

Москва изпраща опитни преговарящи за втората си среща със САЩ в Саудитска Арабия.

Сред тях е сенаторът Григорий Карасин, бивш зам.-министър на външните работи, който е прекарал 47 години в руското МВнР и дълги години се е занимавал с "украинското досие", включително е участвал в изготвянето на двете Мински споразумения, които Кремъл смята за голям успех.

На разговорите ще присъства и Сергей Беседа, друг експерт по Украйна, който работи като съветник на директора на ФСБ Александър Бортников.

Той изиграва ключова роля в планирането на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. След като инвазията не успя да постигне първоначалните си цели - превземане на Киев и обезглавяване на украинското ръководство, според журналистите Андрей Солдатов и Ирина Бороган Беседа е бил поставен под домашен арест.

Следете новините ни в GoogleNews