След отказа на сегашния американски държавен глава Джо Байдън да участва в президентската надпревара в САЩ, на дневен ред излизат много въпроси, сред които какво следва, след като кандидат за поста се откаже от надпреварата, и каква е процедурата по избор на президент и вицепрезидент.
След като Байдън се оттегли от кампанията, той предложи мястото му да заеме вецепрезидентът Камала Харис. Тя заяви готовност да получи номинацията. За по-малко от 36 часа Харис си осигури обещаната подкрепа на мнозинството от делегатите на Демократическата партия, която ще излъчи кандидат за президент до 7 август след виртуално гласуване от 1 до 7 август. Демократическата партия ще обяви официално кого издига за кандидат-президент на конгреса, който започва на 19 август.
За по-малко от денонощие Харис си осигури и над 81 млн. долара дарения за кампанията си. Все още не е ясно дали събраните около 100 млн. долара от кампанията на Байдън ще бъдат прехвърлени в нейната сметка. Експертите по законодателството за финансиране на кампанията не са единодушни колко лесно би било парите да се пренасочат към нов кандидат.
Тъй като Харис също е в документите на кампанията на Байдън, много експерти смятат, че парите могат да бъдат прехвърлени към нея, ако тя е в бюлетината. Но има известен дебат относно това дали Байдън трябва да бъде официално номиниран първо като кандидат на партията, преди да може да бъде направен трансфер.
Междувременно, Камала Харис поведе кампанията си като кандидат за президент от щата Уисконсин. Тя трябва да спечели поне три от общо шест-седем оспорвани щата, за да има шансове да влезе в Белия дом.
Ако тя победи опонента си Доналд Тръмп, ще стане първата чернокожа жена, заела президентския пост в САЩ.
Кой може да се кандидатира за президент?
Конституцията на САЩ гласи, че президентът трябва да бъде роден в Съединените щати, да е поне на 35 години, да живее в Съединените щати от поне 14 години. Всеки, който отговаря на тези изисквания, може да заяви своята кандидатура за президент. След като кандидат събере или похарчи повече от 5000 долара за своята кампания, той трябва да се регистрира във Федералната избирателна комисия. Това включва определяне на главен комитет за кампанията, който да събира и изразходва средства за кампанията.
Как се избира президентът?
Президентските избори в САЩ винаги са между Републиканската и Демократичната партия. Техните претенденти се срещат на всеки четири години.
Кандидатите за президент се регистрират официално и публично за участие в изборите пролетта на годината преди изборите, в случая пролетта на 2023 г. Лятото на същата година те започват да участват в дебати из страната, за да представят позициите си и да търсят подкрепа. Това продължава до пролетта на годината, в която ще се проведе вотът - 2024 г.
От януари до юни се провеждат първични избори във всеки щат, които определят кой ще бъде кандидатът за президент на партията. Следват националните конгреси, които всяка партия провежда, за да избере окончателен кандидат за президент и вицепрезидент. След това те участват в презиидентски дебати, които в случая ще се състоят през септември- октомври 2024 г.
Тази година общите избори ще се проведат на 5 ноември. На тях правото си на глас могат да упражнят регистриралите се граждани, които може и да не са гласували на първичните избори в своя щат. Повечето хора гласуват в деня на изборите.
Последната стъпка е Избирателната колегия. В САЩ победителят на президентски избори се определя не с национално гласуване, а чрез система наречена Избирателна колегия, която дава "електорални гласове" на всички 50 щата и федералния окръг Колумбия въз основа на населението им.
Електорите се назначават във всеки щат на САЩ в зависимост от броя на членовете на Конгреса (двете камари), избрани от съответния щат.
Това означава, че колкото по-голямо е населението на даден щат, толкова повече представители има в Конгреса и толкова повече електори има. Най-населеният американски щат, Калифорния, получава 55 електори; седемте най-слабо населени щата получават по трима. Освен това специална поправка отрежда на столичния окръг Колумбия същия брой електори, както на най-слабо населения щат. Резултатът е 538 членове (броят на 435-те представители и 100-те сенатори от всички 50 щата плюс трима от Вашингтон, окръг Колумбия). Този брой определя и броя на гласовете, които са необходими на кандидата, за да спечели изборите - 270 електорални гласа. В случай на равен брой гласове победителят се определя чрез гласуване в Камарата на представителите. За победа са необходими гласовете на 26 щата.
Във федералното законодателство на САЩ няма правила, които да изискват от електорите да гласуват по един или друг начин. Някои щати изискват от своите електори да обещаят, че ще гласуват в съответствие с волята на жителите. Гласуването за друг кандидат или отказът да се гласува се счита за нарушение на клетвата и се наказва със закон в 24 щата. В повечето от случаите обаче електорите гласуват по начина, по който са инструктирани да гласуват от жителите на щата, а тези, които постъпват по друг начин, се наричат неверни или вероломни електори.
Конгресът трябва да преброи гласоовете в началото на 2025 г. Президентът и вицепрезидентът встъпват в длъжност на 20-ти януари 2025 г. Държавният глава в САЩ е изпълнителната власт и изпълнява законите в страната, предложени и гласувани от Конгреса (законодателна власт).
Демократическата партия
Това е най-старата партия в САЩ. Днес ДП се заявява като социално-либерална. Демократите настояват за социално и икономическо равенство, опазване на гражданските права на малцинствата, създаването на правителствени програми за социално подпомагане, опазване на околната среда и строг контрол върху притежанието на оръжие. Партията подкрепя прогресивния данък и това правителството да осъществява повече контрол върху свободния пазар. Прогресивните политики се фокусират често върху човешките права и свободи, като се застъпват за еднополовите бракове.
Демократическата партия е издигала за президент Джон Кенеди, Бил Клинтън, Барак Обама и Джо Байдън.
Приоритетните политики на ДП включат справяне с климатичните промени и осигуряване на енергийна независимост, кактo и подсилване на икономика с цел намаляване на разходите на семействата. Демократите също така поставят акцент върху връщането на закона за право на аборт Roe v. Wade и гарантирането на сигурността на границата. Опазването на правата на всички американци е също сред основните им цели.
В международен план ДП планира да продължи nogкрепата си за Украйна чрез НАТО и да работи за мир и сигурност в Близкия изток, по-специално в Палестина и Израел.
Републиканската партия
Републиканската партия възниква през 50-те години на 19-ти век. Днес тя е известна с фокуса си върху политики, които се стремят да стимулират икономика. Това са понижаването на процента на данъчното облагане, ограничаването на намесата на правителството в икономиката и повече индивидуални свободи за участниците в свободния пазар.
Републиканците често се въздържат от това да подкрепят идеята правителството да финансира програми за социално подпомагане. Важно за тях е поддържането на силна национална отбрана и национална сигурност.
Републиканците са издигали за държавен глава Ричърд Никсън, Роналд Рейгън, Джордж Буш и Доналд Тръмп.
Приоритетните точки в програмата на републиканциите са условно - миграцията, световната сигурност и намесата на Америка в нея, както и подобряването на националната икономика. Част от точките в предложения план за управление са свързани с имиграцията, контрола по границата и депортацията.
В програмата е заложено още спиране военните конфликти в Украйна и Близкия изток, равенство във финансовите ресурси от всички държави членки на НАТО.
Кристина Минчева
Кристина Минчева е завършила журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Интересува се от вътрешна и международна политика, по-специално от процесите в Близкия изток. Занимават я и теми, свързани с борбата с дезинформацията и фалшивите новини, човешките права и бежанците.