Кани ли се Америка да напусне НАТО?

Илън Мъск и републиканският сенатор Майк Лий се съгласяват, че Вашингтон трябва да се раздели с досегашните си съюзници. Датата е 3 март 2025 г.

И преди сме чували как Организацията на Северноатлантическия договор е обявявана за мъртва или умираща. Руското пълномащабно нашествие в Украйна от 2022 сякаш временно вдъхна живот на отбранителния пакт. Но през последните дни и при революционните (или превратаджийски) промени в американската външна политика, за първи път се поставя сериозно въпросът дали Съединените щати са способни наистина да напуснат Алианса.

Организацията на Северноатлантическия договор е основана през 1949 като съюз за взаимна военна защита между САЩ, Великобритания, Франция, Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания, Исландия и трите монархии от Бенилюкс в първите години на Студената война между страните-победителки във Втората световна война. НАТО постепенно обхваща по-голямата част от Западна Европа, а след разпадането на Източния блок и СССР през 1989-1991 към блока започват да се присъединяват и новите източноевропейски демокрации, откъснали се от московската сфера на влияние и търсещи интеграция в свмета на пазарната икономика и демокрацията. Известно време дори Русия флиртува с идеята да се присъедини към НАТО като млада демокрация. България се присъединява към пакта през 2004. Северна Македония се включва през 2019.

Разширението на НАТО е забавено през 2008-2014, когато Грузия и Украйна бяха спрени от по-нататъшни опити за интеграция както в отбранителния пакт, така и в политико-икономическия Европейски съюз. По този повод бившият български външен министър Соломон Паси (основен архитект на българското включване в Алианса) заявява, че единствената червена линия, която Русия никога не е посмявала да прекрачи, е външната граница на НАТО.

През 2025, с внезапния обрат в американската външна политика, смяна на съюзниците, а както изглежда – и смяна на демокрацията с по-скоро авторитарен тип управление – вече се говори за напускане на НАТО от Съединените щати.

Още при предишния си мандат като президент Доналд Тръмп и новото поколение в Републиканската партия на САЩ коментираха, че Америка не е длъжна да плаща за отбраната на Европа. Това е мисъл, която не би хрумнала на по-старите американски политици, без разлика от партийната принадлежност. Самата мисъл за мощна западно- и централноевропейска армия, издържана от европейските правителства и нации, а не от Америка, би накарала поколенията американци, възпитани със спомена за двете световни войни, да изтръпнат, а може би и да свалят пушката от стената.

Но времената вече са други. Група републикански сенатори и конгресмени вече говорят за „АмерЕкзит“ по аналогия с Брекзит – процеса, с който Великобритания напусна Европейския съюз. Днес републиканците гледат на НАТО не като политици, тоест не като инструмент на колективната сигурност, а чрез нови, корпоративни лещи – като на разход. „Бизнес Инсайдър“, „Фокс 5“, „Индипендънт“ и „Свободна Европа“ на английски език коментират темата през последната седмица. Това легитимира въпроса. А претенциите на президента Тръмп към съюзническа територия в Гренландия допълнително проблематизира темата за лоялността между Европа и Америка. 

Щатите вече напуснаха Световната здравна организация и се чуват гласове дори за напускане на ООН (което действително би било шок за световната политическа система, установена именно чрез легитимиращата сила на Организацията на обединените нации от 1945, тоест непосредствено след края на Втората световна война). Явно вече нищо не е немислимо. Новата Америка на Тръмп, Ванс, Мъск, замислена от Стив Банън и реализирана чрез синергията на Републиканската партия, вътрешнопартийното MAGA-движение, фондация “Heritage” и Project 2025, вече не се смята за обвързана от дипломацията, куртоазията, баланса на силите и сдържащия подход на следвоенния свят.

Евентуалното напускане на НАТО от Америка би дошло след вече коментираното постепенно изтегляне на близо 100 000 американски войници от Европа. Но процесът не би бил лесен. Президентът не може да извади страната от пакта с еднолично решение. Ще му трябва мнозинство в Сената или две трети от гласовете в Камарата на представителите (долната камара на двусъстамвния американски Конгрес). Сегашната конфигурация на американската законодателна власт позволява да се мисли за лобизъм в тази посока, но не и за незабавно действие. От друга страна, не е необходимо САЩ формално да напускат НАТО, за да паралризират дейността му: достатъчно е да изтеглят силите си от Европа и да спрат финансирането на съвместните проекти с Канада и европейските партньори – идея, която очевидно не е чужда на екипа на Тръмп при сегашната тенденция на конфронтация с всички доскорошни съозници от демократичния лагер.

Основният момент засега е, че по тази доскоро немислима тема изобщо се говори като за реална възможност. Естествено, Демократическата партия в Щатите е твърдо против подобен развой, но предвид процесите в американското общество не е много ясно дали опозицията има право да надига глас така дръзко, както това се предполага от Първата поправка към Конституцията. Нищо не е, каквото беше.

Следете новините ни в GoogleNews