Какво ще спечели и какво ще загуби Русия от мобилизацията на Путин

Обявената от руския президент Владимир Путин частична мобилизация в страната заради "специалната операция" в Украйна предизвика веднага разнопосочни коментари. Какво печели и какво губи от това Путин - върху това се съсредоточава анализът на Би Би Си, който ви предлагаме. 

Частичната мобилизация, обявена от Владимир Путин, не беше голяма изненада. Политическите събития от последните дни - поредица от поправки в законите, свързани с войната, подготовката на "референдуми" в окупираните украински територии - веднага бяха възприети от мнозина като подготовка за този ход.

В указа на Путин се посочва, че мобилизацията ще бъде частична. По думите на руския президент, последван от министъра на отбраната Сергей Шойгу, ще бъдат мобилизирани тези, които са служили в армията и имат военна подготовка. Освен това ще бъдат мобилизирани и хора с боен опит.

Шойгу заяви, че това ще засегне един процент от общия мобилизационен ресурс. Според министъра общо 300 000 души ще бъдат призовани в армията.

В същото време текстът на указа не уточнява по никакъв начин всички ограничения, за които говорят Путин и Шойгу. В него се казва само, че мобилизацията ще бъде частична.

Още в началото на май се заговори за възможността за пълна или частична мобилизация в Русия. Тогава се смяташе, че Владимир Путин би могъл да обяви война на Украйна в Деня на победата на 9 май и това да бъде непосредствено последвано от обявяване на мобилизация. Но това не се случи.

Мнозина смятат, че това е резултат от опасенията на властите, че подобна стъпка може да предизвика недоволство в руското общество.

Въпреки това много "патриотично настроени" политици, журналисти, блогъри и експерти призоваха Путин за обща или поне частична мобилизация. Понякога тези искания бяха публикувани в доста сурова и дори обидна за Кремъл форма.

Аргументът на привържениците за обявяването на "пълноценна война" е следният: без мобилизация Русия е заплашена от поражение на фронта. Отчасти прогнозите им се сбъдват - въпреки че руската армия не е разгромена, Украйна успява да се възползва от липсата на жива сила на фронта, да събере и подготви достатъчно войски за успешна контраофанзива при Харков.

Макар че много проправителствени руски коментатори приветстваха новината за обявяването на мобилизация, дори сред тях има такива, които смятат, че тази мярка най-малкото не е толкова необходима и дори е вредна.

Плюс: числеността на армията

Най-големият проблем за руската армия във войната с Украйна е недостигът на личен състав. Експертите смятат, че руснаците имат количествено превъзходство във военната техника, фронтовата и стратегическата авиация и военноморските сили, но й липсват войници.

Като цяло се смята, че ВСУ превъзхожда руските сили по отношение на комуникациите, високоточните тактически оръжия, разузнаването и общата организация, но най-важното е, че Украйна има числено предимство по отношение на човешкия ресурс.

И го използва пълноценно по време на неотдавнашната офанзива край Харков. На участъка от фронта, който е избран за украинския удар, гъстотата на руските войски е изключително ниска и украинските въоръжени сили успяват да постигнат предимство, пробивайки руската отбрана.

Липсата на жива сила на фронта не може да се компенсира с нищо - танкове, артилерия, ракети, а военновъздушни сили и флот не могат да завладеят и задържат територия. Само пехотата може да направи това. Човешкият ресурс е необходим не само за водене на битки, но и за задържане на територията.

Русия се опитва да се справи с недостига на войници чрез набиране на доброволци в регионите и дори чрез агитиране на затворниците в колониите на ФСИН да се присъединят към частната военна компания "Вагнер", но досега тези мерки очевидно не са помогнали за драматичното решаване на проблема.

Както обяснява израелският военен експерт Давид Генделман в интервю за Би Би Си, обявената мобилизация е не само решение на непосредствения проблем с недостига на войници на фронтовата линия, но и в по-дългосрочна перспектива.

"Основната полза от мобилизацията във военно отношение, заради която тя изобщо си струва, е, разбира се, увеличаването на броя на личния състав. Както незабавно, така и с оглед на по-нататъшно укрепване според установения план, т.е. може да промени баланса на силите в краткосрочен и дългосрочен план и по този начин да повлияе върху хода на войната", смята той.

Плюс: обединяване около разбираема идея

Мобилизацията може да промени възприемането на войната в Украйна у руското общество. След обявяването на мобилизацията руската пропаганда вероятно ще популяризира лозунги за общонационалния характер на войната, като вероятно ще използва образи от Великата отечествена война, както и идеята за конфронтация с НАТО.

В обръщението си Путин вече обвини Запада, че планира да започне война на руска територия: "Вашингтон, Лондон и Брюксел директно подтикват Киев да прехвърли военните действия на наша територия. Те вече открито заявяват, че Русия трябва да бъде победена с всички средства на бойното поле, последвано от отнемане на политическия, икономическия, културния и всякакъв друг суверенитет, както и от пълното разграбване на страната ни."

Руските власти не успяха да поставят ясна и точна политическа цел в началото на инвазията. Сега Путин го формулира със задна дата: "Решението за започване на изпреварваща военна операция беше абсолютно необходимо и единствено възможно. Нейната основна цел - освобождението на цялата територия на Донбас - беше и остава непроменена."

Простите лозунги теоретично биха могли да консолидират поне онази част от населението, която вече подкрепя войната. Както руските пропагандисти неведнъж са заявявали при обсъждането на "специалната операция", "Русия вече се е заела с тази задача и е невъзможно да се откаже от нея".

Плюс: по-строг режим в страната

Мобилизацията не е свързана с въвеждането на военно положение - това са две напълно различни понятия. Възможна е мобилизация без военно положение, но дори обикновеното обявяване на мобилизация включва нещо повече от наборна военна служба. Тя се отнася до промени в работата на властите, промишлеността и цялата икономика като цяло.

Новата редакция на Наказателния кодекс например криминализира нарушаването на заповедите за защита. Сега в случай на повторно нарушение на условията на договор за отбрана или за отказ да се подпише такъв санкцията ще варира от глоба от 1 млн. до 3 млн. рубли до лишаване от свобода от четири до осем години.

Ако щетите надхвърлят 5 млн. рубли или ако не е изпълнена заповедта за защита на държавата, извършителят може да бъде осъден на затвор от 5 до 10 г. 

Освен това законът криминализира отказа от военна служба на военнослужещите, които са наети по договор. Това е доста голям проблем за руската армия: много договорно наети военнослужещи отказват да участват в бойни действия, нарушавайки договорите си, като имат законното право да го направят в сегашната ситуация, когато според официалната версия Русия не води война, а ограничена военна операция.

След като бъдат мобилизирани по силата на новия закон, те са изправени пред наказателна отговорност.

Ако в Русия бъде въведено военно положение, могат да бъдат предприети и други мерки, които ще дадат на президента и изпълнителната власт изключителни правомощия.

Например, дейността на политическите партии може да бъде спряна; митингите и събранията - забранени; може да бъде въведена цензура; движението на хората може да бъде ограничено, включително забрана за напускане на страната или промяна на местоживеенето; може да бъде обявен комендантски час; имуществото на хората може да бъде отнето по всяко време за целите на отбраната; продажбата на оръжие може да бъде забранена и др. Списъкът на мерките е посочен в член 7 от Закона за военното положение.

Минус: неподготвеност на системата за мобилизация

Съветският съюз разполагаше с мобилизационна система при Третата световна война. В Съветската армия има т.нар. кадрови части, окомплектовани според мирновременните правила - тези части се комплектуват основно от офицери, а в случай на мобилизация се попълват с наборници от резерва.

Сега, според експерти, в Русия има недостиг на офицери, много от които са изпратени на фронта.

Както посочва Дейвид Генделман, проблемът с осигуряването на мобилизираните е много остър: "Всички те трябва да бъдат оборудвани, въоръжени, обучени и т. н. А материалните ресурси, оборудването, учебните центрове, командният и инструкторският състав и т.н. едва ли са достатъчни за сегашната армия, защото съветската система от резерви, кадрови дивизии, бази за съхранение на военна техника, мобилизационни резерви и друга предварителна подготовка за разгръщане на огромна армия в случай на война е разбита и разрушена, сегашните руски въоръжени сили не са подготвени за такива неща".

Тоест, ако е възможно да се мобилизират 300 000 души, както обеща Шойгу, Министерството на отбраната ще се сблъска с проблема да намери оръжия, униформи и оборудване за тях. Съветските доставки няма да са от особена полза тук; да се биеш с ботуши, стоманени каски и гимнастьорки през 21 век срещу армия, въоръжена по западни стандарти, не е най-добрият изход.

Минус: обучението на войската

След като започне мобилизацията, може да възникне проблем с обучението на войската.

Според Путин и Шойгу мобилизацията ще се проведе на няколко вълни, а първите, които ще се присъединят към армията, ще бъдат хора с боен опит или наборници, както и такива с военен опит.

Но при всички случаи ще трябва да се извърши военно привеждане в съответствие на частите и формированията, както и обучение на мобилизираните, повечето от които може би вече са загубили професионалните си военни умения.

Руски военен експерт, пожелал да не бъде назоваван, казва, че обучението на мобилизираните може да отнеме няколко месеца.

"Тези, които нямат досег с военната професия в цивилния живот, ще бъдат затруднени. Не е правилно да се казва, че е подписан указ и утре армията ще бъде друга. Ще ни трябват няколко месеца, за да превърнем тези хора в части, подразделения, формирования. Поне шест месеца", е категоричен той.

Според експерта мобилизираните войници най-вероятно ще участват не в бойни операции, а ще действат на домашния фронт, като например охрана и друга подобна работа.

Въпреки това онези руски "патриотични" експерти и блогъри, които от много седмици и дори месеци призовават за мобилизация, казват, че армията се нуждае от тези сили на фронта, а не в страната, и не след шест месеца, а сега.

И тази идея се пробутваше дори когато един или друг експерт беше против мобилизацията. През май в интервю за Life News военният експерт Константин Сивков, обяснявайки защо в Русия няма да има мобилизация, каза, че тя е необходима за активни бойни действия, а не за тилова служба.

"Мобилизацията е необходима, когато се очакват големи загуби на хора. Когато някои цели ще бъдат щурмувани с жива сила и ще има големи загуби. Имаме напълно различна стратегия за действие. Нашата стратегия е да решаваме проблеми със стрелба. Така че обективно няма нужда от мобилизация. Договорно наетите военнослужещи са основната сила, не участват наборни войници", обяви Сивков.

Минус: мотивацията в армията

Мобилизацията е задължителна мярка. Мобилизираните се различават от военнослужещите на договор по това, че последните служат доброволно.

С други думи, разликата е в мотивацията. Военнослужещ по време на война се намира в ситуация, в която му е наредено да отиде и да рискува живота си. Простото изпълнение на заповеди не е достатъчно.

Ярък пример за това са мобилизираните жители на Донецка и Луганска област, които са се озовали на територии под контрола на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР.

Съдейки по коментарите, включително на проруски наблюдатели, моралният дух на въоръжените формирования в тези региони е бил доста висок през първата част на конфликта, когато те са били окомплектовани от доброволци.

Когато обаче тези части са окомплектовани от слабо обучени цивилни, които са били мобилизирани със сила, бойният капацитет на частите намалява. Трудно е да се предположи, че хората, които са насилствено призовани и изпратени на война, ще бъдат толкова мотивирани, колкото редовните военнослужещи или доброволците.

В случай на масова мобилизация, както пише съветският военен теоретик Александър Свечин, висок морал може да се очаква само ако целите и задачите на войната са ясни за цялото население.

"Една съвременна война, изискваща милиони мъже за мобилизация и попълване на армията, не може да разчита само на съзнанието, изкуствено създадено в казармата; само ако целите на войната са разбрани и близки до населението, можем да очакваме въоръжените сили да се сражават със сила и упоритост в дългосрочен план", казва той в книгата си "Стратегия".

За да бъдат целите на войната разбираеми за масите, те трябва най-малкото да бъдат ясно и просто формулирани и да засягат всички.

Целта на Путин, за която мобилизираните руснаци трябва да са готови да дадат живота си, е да контролира Донецката и Луганската област в Украйна и да се защити от някакъв (недоказан) план на Запада за унищожаване на Русия.

Следете новините ни в GoogleNews