Как по време на войната в Русия съдят избягали от армията

От началото на инвазията в Украйна руските военни са заплашвани от тежки присъди затвор за отказ да се бият. Първоначално съдиите не са толкова строги - бегълците често получават условни присъди или глоби. Но през септември м.г. членът за самоволно напускане на страната и няколко други "военни" членове в Наказателния кодекс бяха утежнени и съдилищата започнаха да прилагат тежкото законодателство.

Би Би Си проучва случаите на бегълците, за да види как са били преследвани и наказвани по време на войната - преди и след затягането на мерките.

В началото на декември, на 281-ия ден от инвазията, военният съд в Краснореченск решава съдбата на 29-годишния Георгий Клименко, който отказва да се бие в Украйна след месеци участие в "специални операции". Военнослужещият на договор, който е служил в град Бикин край Хабаровск, казва, че през това време е бил навсякъде - "в ЛНР, ДНР и т.н. и т.н.".

Докато е в самопровъзгласилата се ЛНР, Клименко и други негови колеги отказват да изпълняват задълженията си, се казва в решението на съда. Не заради морални убеждения, а "заради неграмотни решения и глупави заповеди от висши командири", които са казвали "просто да вървим напред, просто да пробием", обяснява Клименко.

Имаше много отказващи, но никой не ги спираше. "Ако не искате да си тръгнете, не тръгвайте - ще уволним всички", спомня си Клименко реакцията на командирите. Те получават заповед да се върнат в поделението си и дори им предлагат да изберат дали да се върнат у дома - с военен самолет или на собствени разноски с възстановяване на разходите.

На връщане от войната военнослужещият решава да посети майка си в Новосибирск и изостава от групата за няколко дни. За това посещение вкъщи той е подведен под отговорност по член 337 от Наказателния кодекс - Клименко обаче не носи наказателна отговорност за отказа си да се бие.

Съдът му налага леко наказание и глоба от 70 000 рубли. Седмица след произнасянето на присъдата уволненият военен, който критикува командването, публикува на страницата си във ВКонтакте снимка на връчения му орден "За храброст" и грамота, подписана от Путин.

Това е било наказанието - глоба или условна присъда, произнесена от съдилищата в първите месеци на войната, става ясно при проучването на текстовете на повече от 300 присъди, произнесени от 58 военни съдилища по члена в НК "за дезертиране от мястото на службата".

Дори войникът, който бяга седмица преди войната от полигона Милерово в Ростовска област и взима със себе си автомат АК-74М, получава само шест месеца пробация. Той самоволно напуска страната в продължение на повече от месец - за такъв срок съдът можеше да го осъди на 5 г. затвор.

След мобилизацията е можел да бъде осъден на 5 г. зад решетките в случай, че не се е прибрал у дома за няколко дни през лятото, а в края на септември или по-късно. А за дезертиране за повече от месец минималното възможно наказание за наетите на договор военнослужещи беше 5 г.

Какви присъди издават руските съдилища на военнослужещи за дезертиране, %

Би Би Си включва в преброяването си само онези дела, по които присъдите или прессъобщенията са публикувани на сайтовете на съдилищата и от които става ясно, че делото е свързано с дезертьорство по време на войната. В сметките не са включени присъди, издадени след началото на войната, но за престъпления, извършени преди 24 февруари.

Много съдилища не публикуват присъди. От 24 февруари насам в съдилищата са постъпили общо около 900 дела по "военни" членове - "самоволно напускане на страната", "неизпълнение на заповед", "дезертьорство" и "избягване на служба".

За самоволно напускане на страната се съдят предимно военнослужещи на договор, но се водят дела и срещу срочнослужещи: в края на миналата година двама срочнослужещи, за да напуснат за известно време поделенията си, платили по 7000 рубли на началник на рота, който обещал да не информира командването за самоволното им напускане на страната. Съдът в Новочеркаск осъжда единия войник на глоба, а другия - на дисциплинарно наказание във военна част.

Най-тежкото наказание, наложено от съдилищата по член 337 преди началото на мобилизацията, е 3 г. в наказателна колония. Съдът в Южно-Сахалинск налага такава наказание на военнослужещия на договор Константин Санников, който отказал да участва в бойни действия, докато се намирал в зоната на специалната операция, и избягал от пункта за временно разполагане на военно подразделение за повече от месец, заяви в съда заместник-командирът на подразделението.

Преди мобилизацията срокът рядко се посочва - може би защото не е имало нужда да се сплашват хората преди септември, твърди военният юрист Константин Маркин. "И през септември бяха наети много мобилизирани хора - това не са кадри на армията, които са свикнали с дисциплината, те трябва да бъдат контролирани. Трябва да имат страх", казва той.

Как се съдят наетите на договор военнослужещи за това, че са се укрили по време на мобилизация

Два месеца след като Путин обявява мобилизация в Перм, Владислав Бахур, 22-годишен жител на Соликамск, който се е сражавал в Украйна, е изправен пред съда. Той е един от първите осъдени по силата на измененията на член 337 от Наказателния кодекс. В присъдата се уточнява, че Бахур е избягал от поделението си по време на "мобилизационния период".

През септември член 337 беше утежнен с това понятие: за дезертьорство по време на "мобилизация или военно положение", във "военно време" или в "условия на въоръжен конфликт или бойни действия" съдът може да го осъди на лишаване от свобода до 10 г.

По данни на Би Би Си в руските съдилища са внесени 41 дела по новия пети параграф на член 337. По 16 от тях вече са издадени присъди.

Бахур, който е в неизвестност повече от месец, е задържан от полицията. Получава петгодишна условна присъда. Участието на офицера в "специалната операция", при която Бахур е ранен, е в негова полза - съдът счита това за смекчаващо вината обстоятелство и не го праща в колония.

"След измененията съдилищата рядко издават условни присъди, а сега изобщо не чувам за глоби. В преходния период, когато за първи път започнаха да прилагат тези изменения, все още се даваха пробации, но практиката бързо се променя", казва адвокат Маркин. Шестима военни вече са осъдени на лишаване от свобода по 16-те вече произнесени присъди.

Самоволното напускане на поделението подлежи на съд. Снимка: ТАСС

--------
Участието в "специална операция" се е превърнало в смекчаващо вината обстоятелство. Би Би Си открива 20 такива присъди по дела за дезертьорство. В съответствие с други членове на Наказателния кодекс съдилищата намаляват присъдите за участие в "специални операции" в поне 80 случая, пише в края на миналата година изданието "Важни истории" (признато в Русия за "чуждестранен агент").

В същото време бойните заслуги не спестяват наказателно дело за дезертьорство. През октомври съдът в Санкт Петербург осъжда военен, който се е върнал от Украйна с наранявания. След като е изписан от Военномедицинската академия в Санкт Петербург и е на рехабилитация в санаториум, той не се връща в поделението си - съдът постановява осъдителна присъда и го осъжда да плати глоба от 100 000 рубли.

--------
Хората бягат от военните части и полевите лагери по различни причини: някои отказват да отидат да се бият, обяснявайки действията си със страх от "специални операции" поради лоша подготовка или здравословни проблеми; други, след като вече са се сражавали, се връщат у дома поради тежки психически травми или семейни проблеми. Това е записано в текстовете на присъдите.

Преди това съдът можеше да признае подобни причини за "съвпадение на тежки обстоятелства" и да освободи от наказателна отговорност военнослужещ, който за първи път е дезертирал.

"Преди септември имаше случаи, когато следователите извършваха проверки и отказваха да образуват наказателно производство срещу военнослужещи, които са напуснали Украйна - например заради измръзване на крайниците или посттравматичен стрес в ситуация, в която самоволно напуснал Украйна, след като той и колегите му били изоставени от командира и много от тях са загинали", обяснява адвокат от коалицията "Призив към съвест", пожелал анонимност.

Сега обаче е невъзможно да се получи отказ за образуване на наказателно производство или за прекратяването му на такова основание.

"Оказва се, че военнослужещият трябва да продължи да служи при всякакви нечовешки условия. Тези изменения направиха първия член още по-тежък - чудовищно тежък", обяснява юристът.

Нито един от военнослужещите, чиито случаи е проучила Би Би Си, не се е изказал в съда срещу "специалната операция" и не е казал например, че убежденията му са се променили по време на боевете в Украйна. Това може да е свързано със стратегията на защитата: бегълците и техните адвокати понякога смятат, че ако твърдят, че са формирали антивоенни убеждения, присъдата ще бъде още по-тежка, обяснява адвокат на "Призив към съвест".

"Ако обвиняемият каже, че е против специалната операция или че убежденията му са се променили, това означава, че когато е напуснал военната част по собствено желание, не е възнамерявал да се върне", добавя адвокат Маркин. - Това е друг член от Наказателния кодекс и не става дума за "дезертьорство", а за "напускане на страната". След измененията в Наказателния кодекс дезертьорството по време на война може да ви донесе 15 г. затвор.

От 24 февруари насам военните са съдени по член "дезертьорство" много по-рядко, отколкото по член "самоволно напускане на страната". На сайтовете на съдилищата са публикувани само четири присъди за такива случаи; военнослужещите са получили от година и половина в заселническа колония до три години в колония с общ режим.

Как бегълците от армията са съдени преди мобилизацията

След обявяването на мобилизацията се оказва, че случаите на бегълци, които са отказали да служат дълго преди войната, започват да се повдигат в частите. А съдилищата, както показва практиката, също могат да приложат измененията за "мобилизация" към тях.

Данил, 23-годишен от Свердловск (той помоли да не се съобщава фамилията му), служи в град Бикин в Хабаровския край - първо като наборник, а през 2018 г. подписва договор с армията. Преди повече от три години, през август 2019 г., Данил напуска подразделението си, без да изчака отпуска, която му е отказана, и напуска командването, за да се яви за уволнение, спомня си той.

Той обяснява решението си да напусне армията така: "Те не даваха отпуск, даваха го на тези, които дойдоха много по-късно от мен, а в нашата батарея винаги казваха, че има учение и няма как сега. Униформата и другите неща бяха закупени основно за моя сметка. Почти постоянно нямаше почивни дни, вместо това изравнявахме пътя с лопати или миехме бараките".

Според Данил през 2020 г. той вече не е получавал заплатата си - последните пари са били преведени през януари. Той вярва, че е бил уволнен от договорната си служба - увереност, която според него е била подсилена от телефонно обаждане от неговия командир, който му съобщил, че ще го уволни. В присъдата не се споменава нищо такова.

Според закона прекратяването на договора не дава право на самоволното напускане на страната, ако войникът не е уволнен и продължава да бъде в списъка на военнослужещите. Но командването няма право да го гони, без да уведоми разследващите органи или прокуратурата, казват адвокатите.

Въпросът е защо командването не е уволнило Данил и не го е докладвало за дезертьорство. Ако е бил в списъка на служителите през цялото време, това означава, че цялата му военна заплата може да е била издадена, а това е възможност за корупция. Командирите трябва поне да бъдат подведени под дисциплинарна отговорност, казва адвокатът от "Призив към съвест".

Данил отива в службата за наборна военна служба, за да получи печат след задължителната военна служба. Вече цивилен получава работа като транспортьор в местен машиностроителен завод: "Работеше тихо, не се криеше".

Но през октомври се оказва, че Данил не е бил уволнен от армията и през цялото време на практика е бил в нелегалност, включително по време на мобилизацията. Той научава за това през октомври - следовател идва в жилището му, показва копия от собствените му билети за пътуване по маршрута Хабаровск-Екатеринбург и му нарежда да дойде в следствения отдел. "Казаха: "Ако избягаш, ще те съдят", спомня си Данил.

В навечерието на Нова година бившият военен е осъден на 5 г. лишаване от свобода в наказателна колония. Формално Данил е отсъствал незаконно до явяването си пред Следствения комитет в началото на октомври, постановява съдът.

В съда Данил се признава за виновен, надявайки се на по-лека присъда. "Следователят ми каза, че без доказателства (документи) опитите да се докаже, че командирите са виновни, са безполезни", казва Данил. - Съгласих се с надеждата за условна присъда или глоба. Всъщност 5 г. (в колония) за 15 дни мобилизация. Това е глупост.

Защитата на Данил се опитва да получи по-лека присъда и иска делото да бъде преквалифицирано: мобилизацията е обявена едва на 21 септември, настоява адвокатът, очевидно имайки предвид, че по-голямата част от дезертьорството на Данил все пак е в периода преди мобилизацията. Но съдът не се съгласява с тезата на защитата.

Адвокат от "Призив към съвест" казва, че сред юристите няма консенсус и по въпроса дали по-строгите изменения на член 337 могат да се прилагат за целия период на дезертьорство, ако военнослужещият е напуснал армията преди влизането в сила на правилото на 24 септември. Адвокат Маркин е категоричен, че измененията не могат да се прилагат със задна дата и могат да се прилагат само за отсъствие от поделението от 24 септември до момента на явяването на войника в следствения отдел.

Алексей Чернишов, който бяга от хабаровско поделение през юли 2022 г., има по-голям късмет: Красноярският военен съд намалява присъдата му и преквалифицира делото. Чернишов не се е явил в поделението си, когато мобилизацията в Русия все още не е била започнала, обяснява съдът, но се е явил през септември - "веднага след като е научил за началото на мобилизацията".

Чернишов е осъден на една година затвор в наказателна колония. Той е съден в заседателната зала на военно поделение пред очите на своите колеги. "За превантивни цели", обяснява съдът.

Защо съдилищата изпращат военнослужещи в наказателна колония с обща сигурност

Най-тежкото наказание за дезертьорство е наложено на Алексей Киргиенков, който служи в армията по договор от 24 февруари, първия ден на войната. По време на войната той неведнъж бяга от подразделението си.

През октомври Челябинският военен съд го осъжда за бягството от палатковия лагер през юни. След това отсъства от поделението за около две седмици и се отървава само с удръжка на част от заплатата. Но за второто бягство, този път по време на "мобилизационния период", съдът изпраща Киргинеков в наказателна колония с общ режим за 5 години и 1 месец.

Съдилищата ще могат да прилагат измененията на член 337 от Наказателния кодекс до края на войната в Украйна, когато ще изтече очертаният от тях "период на мобилизация или военно положение", "военно положение или условия на въоръжен конфликт или бойни действия". През октомври президентът и министърът на отбраната заявиха, че "частичната мобилизация" в Русия е приключила, но Путин така и не подписа указ за това.

За да не се бият, наетите на договор военнослужещи не само бягат от частите си, но и прибягват до по-опасни методи, като например самонараняване. През октомври м. г. съдът в Грозни издава присъда срещу ефрейтор Данил Носов по член "избягване на служба". Според прокуратурата Носов, който се е сражавал в Украйна, е взривил граната в ръката си, за да избегне военна служба. Носов губи три пръста на дясната си ръка. Не е известно дали някой друг е бил ранен - в присъдата това не е посочено.

Двама от съратниците на Носов заявяват пред съда, че е взривил гранатата, защото не е искал да изпълнява задълженията си. Разбрали са за това от командира си. Самият Носов признава частично вината си.

Специалната операция, която е просто война. Снимка: ТАСС

В момента на експлозията той воюва. Въпреки че съдът се опитва да го скрие: в присъдата има фраза "не е искал да участва в (данните са иззети)" - така съдилищата често крият информация за "специалната операция". Но разкрива точното място, където е бил Носов, когато е взривил гранатата в ръката си: на 12 април м. г. военният се е намирал в "пункт за временно разполагане" на военна част в град Полохи, Запорожка област. През март руската армия завзема Полохи. В края на миналата година украинските власти съобщиха, че в града е открито място, където руснаците са държали украински военнопленници и цивилни граждани.

Носов е изпратен в колония с общ режим за 2 г.

Реалният срок е единственото основание за уволнение на осъдените от армията след обявяването на мобилизацията, съгласно издадения от Путин указ. Въпреки че според закона армията трябва да уволни тези, които са получили условна присъда, и командването може също така да прекрати договора за всяко криминално престъпление по своя преценка.

Адвокат Маркин изтъква, че законът е по-висш от президентския указ и е невъзможно осъдените на условна присъда да бъдат оставени на служба, без да се промени законът. "Същността на тази правна норма е, че престъпник не може да служи в армията. Но те не са уволнени", потвърждава той.

Трудно е да се разбере логиката на присъдите, които съдилищата налагат за дезертьорство. Би Би Си открива три подобни истории в съдебни дела за войници на договор, които в началото на войната са избягали от полеви лагери с такси. Те са се сражавали в Украйна, а когато са били временно изтеглени в Русия, са напуснали частите си по едно и също време - през март-април.

Първият войник се явява в комендантството през май. В съда той заявява, че не иска да отиде отново на война поради "опасения за живота и здравето си" - и през юли получава едногодишна условна присъда. Другите двама договорно наети служители се явяват пред разследващата комисия на 26 септември - по-малко от два дни след въвеждането на "мобилизационните" изменения в Наказателния кодекс. И са осъдени по новите правила. През декември и двамата получават 5 г. затвор, но присъдата на единия е условна, а на другия - колония.

Как военните се съдиха с командването

През юли м.г. трима полицейски служители от област Курган съдят своите началници. Те решават да оспорят уволнението си от армията, след като са отказали да се бият. Алексей Демин, Константин Крашаков и Виктор Кроваков заминават за Украйна, за да участват в "специалната операция" в първите дни на войната. През април те и група други офицери съобщават на командването, че отказват да изпълняват задачите си, написват молби за напускане и настояват да бъдат върнати в Курган.

През май полицаите за борба с масовите безредици са уволнени заради нарушаване на договора. Те не се съгласяват и настояват да се промени формулировката, като искат да се запише, че договорът е прекратен по тяхна инициатива - от това зависят плащанията и другите последици от уволнението. Но съдът очаквано застава на страната на командването, като решава, че отказът да се изпълняват бойни задачи по време на "специалната операция" е нарушение на условията на договора, тъй като те са се задължили да изпълняват заповедите на командирите, "които не противоречат на законодателството на Руската федерация". Съдът не проверява дали заповедта за изпращане на росгвардейците в Украйна е законна.

Тези трима бивши служители на правоохранителните органи не са единствените членове на Националната гвардия, които са отказали да се бият в Украйна и след това са се опитали да оспорят уволнението си. В първите месеци на войната отказващите се обръщат към съда с искове: най-много искове - около 140 - тогава са подадени от росгвардейците в Кабардино-Балкария, пише Медиазона (обявена за чуждестранен агент в Русия). 115 от тях губят делото. Съдебни искове са подадени и от 25 войници във Владикавказ, 12 в Краснодар и няколко в Москва, Псков, Крим и Абакан, казва Павел Чиков, ръководител на правозащитната група "Агора".

Много росгвардейци оттеглят исковете си още преди началото на процеса. В Краснодар трима от службата за сигурност все още съдят своите командири. Те са уволнени заради отказ да изпълнят заповед за преминаване на границата с Украйна, която командирът счита за законна, а ищците и тяхната защита - за незаконна. В иска те настояват за възстановяването им на работа и за обезщетение за принудително отсъствие, казва представляващият ги адвокат Михал Беняш. Беняш и Чиков не знаят за случаи, в които съдилищата са уважили подобни искове на лица, отказали да се бият.

Някои от наетите по договор военнослужещи са наказвани от армията не само с уволнение, но и с отбелязване във военните им книжки. "Склонен към предателства, лъжи и измами, отказал да участва в специална военна операция" - така е записано във военния билет, с който Александър (адвокатът помоли да не се съобщава фамилията му) е уволнен от армията.

През април Александър бяга от полевия лагер във военното поделение, а през май договорът му е прекратен. Срещу военнослужещия не е заведено наказателно производство съгласно клаузата за дезертьорство. Адвокатът му го посъветвал: ако напусне поделението за не повече от 10 дни и периодично се връща там и изпълнява задълженията си до прекратяването на договора, не може да бъде подведен под наказателна отговорност. Адвокатите наричат този метод "игра на десет".

Вярно е, че сега, според "мобилизационните" норми, трябва да се спазва двудневният срок.

След като напуска армията, Александър решава да се отърве от вписване в книжката и се обръща към съда, опасявайки се, че това ще му навреди, когато си търси работа "в цивилния живот". В продължение на три месеца делото се премята от съд на съд и когато стига до военния съд, мъжът вече е решил проблема с военното си досие. "Той послуша съвета ми и изгуби книжката си. Дадоха му нова", обяснява адвокатът на избягалия военнослужещ, пожелал анонимност.

"Както се вижда от копието на военната книжка, оспорваното вписване "склонен към предателство, лъжа, измама, отказ от участие в специална военна операция" не фигурира", констатира съдът и прекратява делото.

------------

Георги Клименко, който критикува заповедите на командирите си, планира да си "почине малко в цивилния живот" и отново да подпише договор с армията. Той няма нищо против "специалната операция", в която командирите с "глупави заповеди" го карат да "върви напред, напред и напред". Клименко не се съмнява, че той ще бъде нает след уволнението си и с криминално досие: "Винаги има нужда от кадри."

Не е лесно да се намерят пацифисти сред бягащите от частите - дори това, което са видели по време на войната, очевидно не променя убежденията им. "Повечето от тези, с които съм разговарял, в крайна сметка искат да останат в армията", казва военният адвокат Маркин за осъдените по силата на клаузата за самоволно напускане. - Някои смятаха, че са уволнени, след като са напуснали подразделението, и нямаха нищо против това. Когато разбраха, че не са уволнени, казаха: "Щом не сме уволнени, значи се връщаме". Те не са отказващи, нямат такова решение по принцип. Не е нужно да търсите логика тук, защото тези военнослужещи са с объркани глави.

Следете новините ни в GoogleNews