Германия реши да загърби историята и да се готви за война

Ракетната установка изпуска във въздуха облак кафяв прах, който се носи през полето към огневата линия. Миг по-късно, преди ракетата да се издигне в небето, започва обратното броене от пет до командата "Огън!".

Експлозиите и тътенът, които съпътстват тези учения, почти никога не стихват - дотолкова, че жителите на съседния град Мюнстер вече са спрели да обръщат внимание.

Но скоро ще стане още по-шумно, пише в свой репортаж Би Би Си.

Въоръжените сили на Германия - Бундесверът, наскоро получиха разрешение за мащабно увеличение на разходите, след като парламентът гласува за разхлабване на строгото правило за "дълговата спирачка" на разходите за отбрана.

Главнокомандващият Бундесвера генерал Карстен Бройер казва, че увеличаването на разходите за неговото ведомство е крайно необходимо, тъй като руската агресия няма да се ограничи само до Украйна.

"Ние сме заплашени от Русия. Ние сме заплашени от Путин. Трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим това", обяснява генералът.

Той предупреждава, че НАТО трябва да бъде подготвена за евентуална атака, която според него може да настъпи още след 4 г.

"Въпросът не е колко време ми трябва, а колко време ще ни даде Путин, за да се подготвим. И колкото по-рано се подготвим, толкова по-добре", посочва ген. Бройер.

Повратната точка

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна промени из основи мисленето в Германия.

В продължение на десетилетия хората тук бяха възпитавани да отхвърлят военната сила, като ясно осъзнаваха ролята на Германия като агресор в Европа в миналото.

"Ние започнахме две световни войни. Въпреки че са минали 80 г. от края на Втората световна война, идеята, че германците трябва да стоят настрана от конфликта, все още е твърдо заложена в ДНК-то на много хора", обяснява Маркус Цинер от Германския фонд Маршал в Берлин.

Дори и сега някои хора са предпазливи към всичко, което може да се разглежда като милитаризъм, а въоръжените сили на страната остават хронично недофинансирани.

"Звучат предупрежденията: дали наистина сме на прав път? Правилно ли оценяваме заплахата?", казва Зинер.

Когато става въпрос за Русия, Германия демонстрира отличителен подход.

Докато страни като Полша и балтийските държави предупреждаваха за опасностите от сближаването с Москва и увеличаваха разходите си за отбрана, Берлин при бившия канцлер Ангела Меркел вярваше в силата на икономическите връзки.

Германия си въобразяваше, че по този начин насърчава демократизацията чрез "процес на осмоза". Противно на това обаче Русия получи парите и все пак нападна Украйна.

През февруари 2022 г. шокираният канцлер Олаф Шолц обяви радикален завой ("Zeitenwende") в националните приоритети. Тогава той отпусна гигантската сума от 100 млрд. евро за укрепване на въоръжените сили на страната и за държане под контрол на "подстрекатели на войната като Путин". Но това не беше достатъчно, казва генерал Бройер.

"Закърпихме малко дупките, но реалното положение си остана лошо", спомня си той.

Това е в контраст с големите военни разходи на Русия, предназначени както за снабдяване, така и за посрещане на нуждите на военните на фронтовата линия в Украйна.

Генералът обръща внимание и на хибридния характер на руската война: кибератаки, саботажи и неидентифицирани безпилотни самолети над германски военни обекти.

Като добавим към това и агресивната реторика на Владимир Путин - във всичко това генерал Бройер вижда "наистина опасна комбинация".

"За разлика от Запада, Русия не мисли по шаблони. Не става дума за война и мирно време, а за континуум: да започнем с хибридна война, после да ескалираме, после да се оттеглим. Именно това ме кара да мисля, че сме изправени пред реална заплаха", коментира Бройер.

Той настоява, че Германия трябва да действа бързо.

Твърде малко от всичко

Суровата оценка на германския началник на отбраната за сегашното състояние на въоръжените сили повтаря неотдавнашния доклад, представен в парламента. В него се заключава, че Бундесверът разполага с "твърде малко от всичко".

Авторът на доклада, комисарят по въпросите на отбраната в Бундестага Ева Хьогл, заяви, че има остър недостиг на всичко - от боеприпаси до войници, както и на разрушени казарми. Тя изчисли, че само за ремонти са необходими около 67 млрд. евро.

Премахването на ограниченията върху заемите - на теория военните ще могат да ги заемат без ограничения - би трябвало да даде на армията достъп до "стабилна линия" на финансиране, за да започне да се справя с многобройните си проблеми, казва генерал Бройер.

Историческият ход беше направен от очаквания наследник на Шолц, Фридрих Мерц, в бързината, която предизвика известна изненада. Той внесе предложението в парламента точно преди да бъде разпуснат след изборите през февруари.

Един нов парламент с антимилитаристична левица и симпатизираща на Русия крайна десница можеше да посрещне предложението за увеличаване на разходите за отбрана по-неблагосклонно. Независимо от това "оста", която Германия обяви през 2022 г., набра нов импулс през тази година.

Неотдавнашно проучване на YouGov показа, че 79% от германците все още смятат, че Владимир Путин е "много" или "доста" опасен за европейския мир и сигурност.

Сега 74% от анкетираните казват същото за Доналд Тръмп.

Допитването беше проведено след речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в Мюнхен, в която той се изказа негативно за Европа и нейните ценности.

"Това беше ясен сигнал, който казваше, че нещо в Съединените щати се е променило драматично. Не знаем какъв път ще поемат САЩ, но знаем, че убеждението, че можем да разчитаме 100% на защитата на Америка, когато става въпрос за нашата сигурност - това убеждение вече не съществува", казва експертът Маркус Цинер.

Да оставим историята в миналото

В Берлин традиционно предпазливото отношение към всичко военно изглежда бързо изчезва. Осемнадесетгодишната Шарлоте Крефт казва, че собствените ѝ пацифистки възгледи са се променили.

"Дълго време смятахме, че единственият начин да изкупим зверствата, които извършихме през Втората световна война, е да направим така, че това никога повече да не се повтори [...] и смятахме, че трябва да се демилитаризираме", обяснява Шарлот.

"Но сега сме в ситуация, в която трябва да се борим за нашите ценности, демокрация и свобода. Трябва да се адаптираме", продължава тя.

"Много германци все още са предпазливи към големите разходи за армията ни. Но аз мисля, че като се има предвид случилото се през последните няколко години, няма друг реалистичен вариант", съгласява се Лудвиг Щайн.

Софи, млада майка, посочва, че разходите за отбрана са "необходими в света, в който живеем".

Германия се нуждае не само от танкове, но и от войници, а тя изобщо не иска собственият ѝ син да бъде призован в армията.

Готови ли сте за война?

Бундесверът има само един постоянен център за набиране на войници - малка стая, сгушена между аптека и магазин за обувки, близо до метростанция "Фридрихщрасе" в Берлин.

С облечени в камуфлажни дрехи манекени на витрината и лозунги като "модерно и готино" той се опитва да привлече мъже и жени да се запишат, но само няколко потенциални войници влизат през целия ден.

Германия не успя да постигне увеличение на числеността на армията с 20 000 войници до 203 000 по график. Също така все още не е успяла да постигне средната възраст на войниците да бъде по-ниска от 34 г. Но амбициите на генерал Бройер са много по-големи. Той смята, че Германия се нуждае от още 100 000 военнослужещи, за да защити себе си и източния фланг на НАТО - т.е. общо 460 000 военни, включително резервистите. Затова той настоява, че връщането на наборната военна служба е "абсолютно необходимо".

"Няма да успеете да достигнете 100 000 без един или друг модел. Не е необходимо сега да решаваме кой модел ще ни ги осигури. За мен е важно единствено да получим войници, които да бъдат призовани в армията", отбелязва той.

Дебатът за необходимостта от наборна военна служба едва сега започва.

Генерал Бройер явно вижда себе си в челните редици на усилията за по-нататъшно ускоряване на германското "завъртане", което страната обяви преди три години. С лек и непринуден маниер той често говори в регионите и пита събралите се: "Готови ли сте за война?".

Двете "аларми" - руската заплаха и американският изолационизъм и откъсване от Европа - сега звънят силно за Германия и не могат да бъдат пренебрегвани, казва генералът.

"Сега за всеки от нас е ясно, че трябва да се променим", уверен е Бройер.

Следете новините ни в GoogleNews