Gen Z: История за гангстер, фалшиво наследство и мъртъв 19-годишен младеж

През лятото на 2023 г. американският писател и журналист Патрик Радън Кийф е в Лондон за снимките на „Say Nothing“ – телевизионната адаптация на неговия многократно награждаван разказ за убийство. Именно на снимачната площадка Кийф се заговаря с посетител, приятел на режисьора, който му разказа за свои приятели - семейство Бретлър, лондонско семейство, което преживява странна и ужасна трагедия, пише британският "Гардиън".

Патрик Радън Кийф

19-годишният син на Рейчъл и Матю Бретлър - Зак, починал през ноември 2019 г. след скок от петия етаж на луксозен апартамент с изглед към Темза. Няма причина да се смята, че е бил склонен към самоубийство, но има много признаци, че е бил много уплашен.

Зак Бретлър

Зак прекарал последните си месеци в обкръжението на двама мъже, които вярват, че е син на руски олигарх, наследник на 200 милиона лири. И двамата мъже са със Зак в нощта на смъртта му – единият е в апартамента по това време. Мъжете дават различни показания при разпитите в полицията.

Семейството смята, че реакцията на лондонската полиция е пълна с пропуски – ключови свидетели не са разпитани официално, кървавите петна по стените на апартамента не са изследвани. Разследването приключва през 2021 г., като прокуратурата решава, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинения за убийство и възпрепятстване на правосъдието.

„Не мога да запълня тези празнини, не мога да спекулирам. Не знам какво се е случило“, заключава съдията-следовател. 

Семейство Бретлер все още търси отговори. Но не знае към кого да се обърне.

„Винаги съм в търсене на истории“, казва Кийф, чиито теми са изключително разнообразни.

В „Империята на болката“ той разказва историята на фармацевтичната династия на семейство Саклер и тяхната роля в опиоидната криза в САЩ. (Книгата печели наградата „Бейли Гифорд“ за 2021 г., а по-късно по нея бе създаден сериалът на Netflix „Painkiller“.)

В своя подкаст „Wind of Change“ Кийф разследва дали рок баладата на Scorpions със същото заглавие не е писана от ЦРУ като пропаганда по време на Студената война (групата отрича това). Статиите му в „Ню Йоркър“ разказват за контрабанда на наркотици, търговия с оръжие и трагичната история на масов убиец.

„Имам уебсайт, лесно ме намират и получавам много имейли от непознати, които ми разказват истории“, казва Кийф. „В повечето случаи веднага разбирам, че по една или друга причина това не е история за мен.“

Случайната среща в Лондон обаче е различна.

„Вече бях мислил за това как руските олигарси и парите им са преобразили града, а винаги ме интересуват историите за семействата. Това беше един от онези редки случаи, в които за минути разбрах, че ако това семейство е готово да говори, така ще прекарам следващата година от живота си“, казва Кийф.

Всъщност той разплита загадката от много по-рано. През февруари 2024 г. първоначалното му разследване е публикувано в списание „Ню Йоркър“. Сега той е написал книгата „London Falling“, която разглежда темата още по-отблизо.

В нея се разказва как Зак Бретлър се променя, докато учи в частно средно училище за супербогати. (Някога училището на Евгений Лебедев, син на олигарха Александър Лебедев, възпитава следващото поколение чуждестранни плутократи.) Учениците се различават от своите просто „заможни“ британски връстници.

Зак е там просто защото е отхвърлен от по-академични училища, включително това, посещавано от брат му, и за него този реален живот на „богатите деца от Instagram“ се оказа мощен стимул. Той става обсебен от символите на висшето си положение, парите и властта. В тийнейджърските си години започва различни предприемачески проекти и си създава фантастичен образ. Разказва на приятелите си, че баща му е търговец на оръжие, който кара два Range Rover-а (всъщност Матю Бретлър работи нещо далеч от това, а колата им е Mazda).

Зак твърди, че домът им се намира в луксозния жилищен комплекс „One Hyde Park“ (но в действителността става дума за апартамент в Сейнт Джонс Ууд).

Родителите му са все по-загрижени. Когато Зак ги тормози да сменят колата или да се преместят в по-голям и по-хубав имот, му казват, че се държи като „разглезено хлапе“. Намират му психиатър, правят всичко възможно да го насочат към дейности и кариери, които съответстваха на талантите му, и се надяваха, че всичко ще отмине.

До 19 г. обаче Зак става все по-затворен. Нетърпелив да започне своя живот като възрастен, изпълнен с бизнес и сключване на сделки. Проправя си път през клубовете и казината в Мейфър, представяйки се като „Зак Исмаилов“, син на олигарх. В същото време Рашел и Матю нямат представа за това.

Под тази маска младежът е поканен да отседне в „Ривъруок“, жилищен блок на брега на Темза, като гост на гангстера Вериндер „Дейв“ Шарма. (Самият Шарма е там като гост на предприемача и инвеститор Ник Голд, който от своя страна го беше наел от саудитска принцеса.) Зак обожава филми като „Вълкът от Уолстрийт“ и „Кучетата на войната“, в които млади измамници се преструват, докато не ги хванат. Понякога Зак гледа по няколко пъти филмите. Ако това се беше случило в Холивуд, може би той щеше да купи апартамента от саудитската принцеса (или да се ожени за нея). Вместо това той скочи от балкона му.

Луксозната сграда, от която скача Зак, е в непосредствена близост до Темза.

Кийф осъзнава, че за някои читатели Зак ще е сложна личност, към която е трудно да се привържеш.

„За определен тип читатели, които търсят „емоционален изход“, може да се каже: „Добре, това е просто история за привилегировани хора“ или „Това е просто история за лоши родители“. От самото начало обаче аз не го възприемах по този начин“, казва Кийф.

Като баща – Кийф живее в Уестчестър, Ню Йорк, със съпругата си и синовете си тийнейджъри – той усеща незабавно връзка при запознаването си със семейство Бретлър.

„Мисля, че Матю и Рейчъл са изключителни хора и това личи съвсем ясно. Двамата ми синове са на близка възраст и си съперничат, точно както са Зак и брат му. Отглеждам деца, които са „дигитални аборигени“, израстващи със социални медии и смартфони. Спомням си, когато малкият ми син, който сега е на 13 г., беше на около шест и каза нещо за Илон Мъск. Аз попитах: „Откъде изобщо знаеш кой е Илон Мъск?“ Когато бях на шест, не бих могъл да ти кажа кой е най-богатият човек на света – това просто не дтигаше до съзнанието ми. Мисля, че има някои доста зловредни сили, които засягат особено момчетата в пубертета. В цялото ми общуване с Бретлерови изпитвах едно наистина дълбоко чувство: „Само благодарение на Божията милост не съм на тяхно място“, откровеничи писателят.

Това, което тласка Зак напред през всяка страница на тази история, е самият Лондон. Градът, който Кийф описва, е преобразуван от олигарсите, от непостижимо, непроследимо богатство и от изцяло нова екосистема от измамници и техни привърженици. Кийф прекара една година в Лондон през 2000 г. като студент в Лондонската школа по икономика и оттогава се връща там редовно. Наясно е с трансформацията на града.

„Толкова много от приятелите ми от Лондон вече не живеят там. Имаше момент, в който цените ги изхвърлиха от града. Обичам Лондон. Написаното е с огромна привързаност към него, но може би е малко като жабата във вряща вода. Когато заминеш за известно време и се върнеш, виждаш нещата по-ясно – потребителската култура, повсеместния лукс, колите, когато се разхождаш из Мейфър. За 19-годишен младеж, който все още се опитва да разбере кой е и какво има значение в света, мисля, че такъв вид фантастична представа може да бъде доста дезориентираща“, смята Кийф.

Семейство Бретлър се чувстваше изоставено от полицията и властите, но в лицето на Кийф те не биха могли да си представят по-внимателен детектив. Кийф иска да стане писател още 16-годишен и през целия си престой в колежа и юридическия факултет изпращал предложения за статии в списание „Ню Йоркър“, преди да получи първата си поръчка. (Към онзи момент вече имаше работа в адвокатска кантора, която така и не се наложи да приеме.)

Той признава, че дори и сега, 20 г. по-късно, през уикендите, по време на „свободното си време“, той „се измъква, за да работи“ – и това личи. „London Falling“ е зашеметяваща с дълбочината и детайлите си. Голяма част от вниманието е насочено към двамата мъже, които са прекарали много време със Зак през 2019 г. и в последните му часове.

Гангстерът Шарма е един от тях. Източник разказва на Кийф, че любимото занимание на Шарма е да нагрява театрално нож в присъствието на жертвата – страхът от това, което може да последва, обикновено бил достатъчен, за да ги накара да „сътрудничат“.

Другият е Акбар Шамджи, „предприемач“ с колоритна история на фалирали бизнеси. Той обявява фалит през 2019 г., годината, в която среща Зак.

В дните преди смъртта на Зак съобщенията между Шарма и Шамджи подсказват, че те губят търпение към Зак и неговото състояние.

„Много съм скептичен за тези 205 милиона лири. Има ли нещо, което да е истинско, по дяволите?“, пита Шамджи Шарма. „Майната му на това хлапе“, казва Шарма. „Сега няма да му се размине и да избяга.“ В друго съобщение той казва на Шамджи, че двамата трябва да имат право на „50% от всичко, което притежава“. (Всъщност Зак имаше 4 лири в банковата си сметка.)

Вечерта на 28 ноември 2019 г. и тримата се събират в апартамента. Не е ясно какво се е случило вътре, но има много тревожни индикатори. В един момент Шамджи изпраща съобщение на приятел, в което каза, че е „нагрявал ножове и почиствал кръв“. В друг момент Зак е търсил в интернет „какво да се прави при изгаряния на кожата“.

В 2:24 ч. сутринта записите от камерите за видеонаблюдение показват как се движи по балкона, преди да скочи. Много читатели ще стигнат до края на „London Falling“, убедени, че Зак е скочил не за да умре, а за да живее – последен опит да избяга.

Какво остава за родителите му? Шарма, който твърди, че е спал, когато Зак е скочил, умира година по-късно от свръхдоза наркотици. Шамджи не се съгласява да говори с Кийф, нито отговори на каквито и да било проверки на фактите. Пред полицията и по време на разследването той поддържа тезата, че Зак е бил склонен към самоубийство, хероинозависим и че те са се опитвали да му помогнат.

По време на разследването Шамджи е попитан защо е изпратил SMS-а на приятел във въпросната нощ, че нагрява нож и чисти кръв. Той отговаря, че бил уморен и малко пиян. Когато го питат отново какво точно е имал предвид, той отговори: „Можех да имам предвид стотици неща, докато пихме.“

Записите от камерите показват, че Шамджи не е бил в апартамента, когато Зак е скочил – но е бил там минути по-късно, след което е слязъл до реката и е огледал мястото, където е паднал Зак. (Шамджи обяснил пред полицаите, че била случайна почивка за цигара.)

От самото начало Кийф внимава да не даде напразни надежди на семейство Бретлър. Предупредил ги, че няма как да въздаде справедливост или да изтръгне извинение от лондонската полиция, още по-малко да предизвика повторно разследване на случая.

„Всичко, което можех да обещая, беше, че ще преследвам истината колкото се може по-агресивно и ще я разкажа по начин, който да изглежда истински и, надявам се, да посочи виновните. Всичко останало зависи от съдбата“, казва той.

Една книга обаче може да бъде хронология на събитията и той се надява, че ще постигне такъв ефект.

„Това е физически обект, между две корици, и когато (книгата) бъде пусната, няма как да бъде изтрита“, казва Кийф. „Няма да изчезне. Ще стои там, на рафтовете в библиотеките, дълго след като всички ние сме мъртви. Разказва историята на Зак доста изчерпателно. Може би не отговаря на всеки въпрос – но не мисля, че въпросите, които остават, някога ще получат отговор.“

В отговор на въпросите, повдигнати в книгата, говорител на лондонската полиция заяви: „Лондонската полиция проведе обширно разследване на обстоятелствата около смъртта на Зак. Разследването ни продължи няколко години, като детективите проведоха редица разпити на заподозрени и свидетели, извършиха подробни криминалистични проверки и прегледаха значителен обем записи от камери за видеонаблюдение. Нашето разследване стигна до заключението, че няма доказателства, че смъртта на Зак е подозрителна. Разследването беше подложено на подробен преглед от специализирани детективи по убийства, които заключиха, че са били проучени всички разумни насоки на разследването.“

Сега Кийф работи по друга история, нещо напълно различно – заговор за измама в Ню Орлиънс. Оставиха ли годините, прекарани в потапяне в живота и смъртта на Зак, следа върху него като баща на момчета? Промени ли това начина, по който възпитава децата си?

„Интересно е“, отговаря той. „От една страна, това ме накара да бъда бдителен и да разговарям повече с децата си, за да се опитам да разбера през какво преминават и как възприемат света. Говорих с тях за тази история.

От друга страна, прекарвайки последните няколко години със семейство Бретлър, мисля, че станах малко по-смирен като родител. Фантазия е да вярваме, че децата ни са като глина и можем просто да ги моделираме. Реалността е, че има известна доза случайност и стимули, които не можем да контролираме. Можем да насочваме децата си в правилната посока, но в същото време те не са достатъчни", казва Кийф.

Следете новините ни в GoogleNews