Миграционната криза на руско-финландската граница доведе до масово задържане на чужденци с изтекли руски визи. А властите в Кремъл се опитват да вербуват задържаните, за да бъдат хвърлени във войната с Украйна.

През втората половина на ноември Финландия напълно затвори границата си с Русия, която е дълга почти 1500 км. Причината - необичайният наплив на кандидати за убежище от Близкия изток и Африка. Финландия твърди, че руските власти контролират потока от бежанци и умишлено ги насочват към границата, пише Би Би Си.

Въпреки многобройните доказателства, че в продължение на няколко седмици руските граничари не са възпрепятствали притока на чужденци на финландската граница, в средата на ноември подходът започва да се променя драстично и полицията масово задържа тези, чиито визи не са изрядни. Времето, в което това се случва, съвпада с първата и втората вълна на затваряне на гранични пунктове в югоизточна Финландия.

През ноември и началото на декември са издадени общо 236 решения за нарушения на миграционните закони, но почти всички са издадени в периода от 16 ноември до началото на декември. Ако се съди по публикуваната статистика на делата в Карелия, през първите две седмици на ноември нарушители на визовия режим изобщо не са били задържани.

Подобна е картината и в другите два региона на границата с Финландия, в които са отбелязани мигрантски потоци - Ленинградска и Мурманска област: всички задържания на чужденци започнаха след средата на ноември, когато Финландия обяви затварянето на граничните пунктове.

Едно от 236-те съдебни решения в Карелия се отнася до сомалийски гражданин, мъж на средна възраст, който е съден през третата седмица на ноември в град Ладенпохя, разположен на 30-40 км от финландската граница. Същия ден в градския съд са съдени още 10 души по член 18.8 от Административния кодекс (нарушение на правилата за влизане в Руската федерация или на режима на пребиваване в Руската федерация). И още десетина души - предишния ден.

Сомалиецът е бил подтикнат да емигрира от страната си заради специфични обстоятелства, но като цяло историята на този човек - условно да го наречем Авад - е подобна на трудностите на хиляди други мигранти, които се опитват да достигнат западните страни.

Авад казва, че е напуснал заради няколко нападения от ислямистки бойци заради професията му (тя се знае, но няма да бъде назована от страх да не бъде идентифициран). Много преди това бременната му съпруга е напуснала Сомалия и е успяла да се установи в Германия. Той се надява да се събере отново с нея и сина си.

В края на юли 2023 г. той отлетял за Москва с туристическа виза. Но останал в Русия само три дни и скоро заминал за Беларус - да опита късмета си на границата с Полша. Въпреки факта, че през 2021 г. политиката на беларуските власти за масово внасяне на мигранти на полската и литовската граница се провали, след като срещна силен отпор от страна на граничарите от страните от ЕС, все още има вратички към Запада. Нелегалното преминаване на границата от Беларус към Полша, Литва и Латвия обаче е много опасно - откритите нелегални лица се експулсират обратно в Беларус със сила и често с бой.

Авад живее на границата с Полша почти месец, но опитите му да напусне Беларус са неуспешни. Сомалиецът се връща в Минск. Там един от мигрантите в групата му умира пред очите му от последиците на насилственото експулсиране от Полша.

"Върна се в Минск пребит и повръщаше кръв", потвърждава този разказ Зося Красноволска, активистка на полската група за подкрепа на бежанците "Надежда и човечност в Полша". - Извикали линейка, но единственото, което медиците успели да направят, било да потвърдят смъртта му.

По това време активисти от няколко групи за защита правата на човека са запознати с историята на Авад и смятат, че обстоятелствата, при които се намира той, дават основание да подаде молба за убежище в ЕС. От "Хюман райтс уоч" го съветват да изчака до 2024 г., когато властите в Минск ще разгледат молбата му за убежище, и дори му намират адвокат, специализиран в имиграционни дела. Но Авад, който вече е имал проблеми с беларуската полиция, решава да не чака.

Сомалиецът се връща в Москва. По това време визата му вече е изтекла. Няколко пъти изпраща писма до правозащитни организации с молба да му помогнат да получи убежище в Русия.

"Докато работех (в Сомалия), се сблъсках с това как моите приятели и колеги бяха убити в резултат на масови терористични атаки и целенасочени убийства", пише той.

Авад признава, че надеждата да се срещне със съпругата и сина си започва постепенно да изчезва.

"Всяка помощ ще приема с благодарност. По-специално ви моля да ми помогнете да получа убежище от руското правителство", пише той, вероятно вече осъзнавайки каква малка част от молбите за убежище не се отхвърлят.

В началото на септември сомалиецът отново пътува до Беларус, но за два месеца не успява да пресече границата. В средата на ноември той научава от чатовете в социалните мрежи, обединяващи хиляди търсещи убежище, че е станало по-лесно да се премине руската граница с Финландия. Затова заминава за Санкт Петербург.

Таксито от Санкт Петербург по шосето Сортавала до Ладенпохя му струва 200 долара. Авад настоява, че е пътувал на север в компанията на сънародник, с когото се запознал, докато се опитвал да премине границата с Полша. Сомалиецът общувал с шофьора с помощта на Google преводач.

"Никой не ни е организирал и никой не ни е помогнал", казва той, когато го питат дали са усетили някаква подкрепа - явна или скрита - от руските власти, докато са си проправяли път към границата.

В други свидетелства дори тези, които в крайна сметка са били задържани, описват как безразлично са се отнасяли руските граничари и полицаи към големи групи чужденци с изтекли визи, които се опитват да достигнат финландските гранични пунктове.

Но в деня, в който Авад и неговият сънародник пътували към Ладенпохя, на магистралата край града имало недружелюбен полицейски патрул. Пътниците били задържани.

"Шофьорът също беше разпитан. Но той показал, че е получил поръчката чрез приложение и не знае нищо за нашите документи, затова го пуснали", разказва Авад.

Първата нощ те прекарват в ареста на местна военна част. Съдебният процес се състоял на следващия ден и преминал бързо.

"Да се признаят за виновни и да им се наложи наказание под формата на административна глоба от 2000 рубли с административно експулсиране от Руската федерация с настаняване до административното експулсиране в специализирана институция - Център за временно задържане на чужди граждани на МВР в Петрозаводск", постановява съдията.

Авад прекарва там пет дни, на шестия в центъра за задържане идват униформени и предлагат на мигрантите нарушители сделка: депортирането от Русия ще бъде отменено, но в замяна ще трябва да "работят за държавата".

Авад подписал документа на руски език, без да го погледне, тъй като не можел да го прочете. Но казва, че според описанието на чужденците около него руските военни им предлагат едногодишна работа срещу добро заплащане, медицински грижи, право да остане в Русия след края на договора и дори събиране със семейството му.

"Попитахме каква ще е работата, те казаха, че ще е проста и добра", разказва с прости думи за преговорите в центъра за задържане в Петрозаводск.

Активистката Красноволска е сигурна, че Авад не е разбрал същността на работата, която чужденците са били убеждавани да вършат.

"Просто им е било казано, че ако подпишат документите, ще трябва да работят в Русия една година, а след това ще могат да останат в Русия", казва тя.

Съгласили се 12 души - шестима сомалийци, петима араби и един кубинец. Те са натоварени на автобус още същия ден. Пътуването отнема два дни и две нощи. Пътуват на юг.

Набирането на чужденци за войната с Украйна не е нещо ново. В първите седмици след руската инвазия се появиха съобщения за търсене на наемници сред проруските въоръжени групи в Сирия. След това дойде ред на работниците мигранти от страните от ОНД. Тези опити бяха засенчени при мащабна кампания за набиране на наемници в затвора, ръководена от Евгений Пригожин. Но не бяха пропуснати и чужденците - поканени за пари или попаднали в мрежата на руското правосъдие.

Данните за това идват от украинските власти, които регистрират смъртните случаи и залавянето на чужденци на бойното поле. Последните доклади от този вид включват жители на Непал, Ирак, Замбия, Естония и Таджикистан. И Сомалия.

В същото време сомалийска радиостанция, позовавайки се на представител на сомалийската общност в Минск, съобщава, че няколко души са били насилствено вербувани в армията. Очевидно тези хора са били арестувани и заради изтекли руски визи.

Би Би Си изпрати запитване до Министерството на вътрешните работи на Карелия за това колко други чужденци, задържани и поставени под арест при опит да пътуват до границата, са получили подобни предложения и са били освободени предсрочно. Към момента на публикуване на статията няма отговор.

Правозащитниците разполагат и с други доказателства, че руските власти са принуждавали арестуваните край финландската граница да отбият военна служба.

"Визата ми изтече, реших да отида във Финландия и да потърся убежище, но ме арестуваха. И тогава ми предложиха избор: или да отида като наемник, или да се върна в Ирак и да ми бъде забранено да влизам в Русия в продължение на 5 г.", пише мъж от Ирак на активистката Красноволская.

Да се върне у дома, казва той, не може, там го грози смърт. Правозащитничката пита какво е решил, но отговор няма.

От разказа на Авад става ясно, че съмнението го е обхванало, когато са били отведени в палатков лагер под военна охрана на границата с Украйна. Не назовава конкретен район, но знае, че Украйна е наблизо.

"Казаха ни, че ще има едногодишен договор, с обучение и различни възможности, с добро заплащане и лекарства. И не ни казаха нищо за украинската граница или за войната. Всичко, което ни казаха, беше лъжа", казва сомалиецът.

Запитан в месинджър дали преди това е имал представа какво се случва с руската армия и какво прави тя през последните 20 месеца, беглецът игнорира въпроса.

"Доведоха ни на 27 ноември, а на 28-и отказахме това, което бяхме подписали", казва Авад.

Резултатът е влошаване на условията: новите "договорни работници" са хранени с нещо негодно за консумация, но дори и такава храна им давали много малко.

След това започнали със заплахите.

"Казаха, че ако не изпълним това, което сме подписали, ще влезем в затвора за 10 г. Всички се уплашиха, но аз не, отговорих, че не знам какво съм подписал там, защото не беше на моя език", описва стратегията си за защита Авад. - Аз съм бежанец, а не войник."

Тази ненадеждна логика е следвана от цялата група. Накрая, на 4 декември, на чужденците е съобщено, че споразуменията ще бъдат прекратени и те ще бъдат върнати обратно в центровете за временно задържане, след което, както се подразбира, ще последва процедурата по експулсиране от Русия. Четирима от сънародниците на сомалиеца вече са получили писма, с които са били информирани за това.

Той все още не е получил такова. В кореспонденцията си с Би Би Си е оставил без отговор и въпроса кое е по-лошо - да си войник в чужда война или да се върнеш сред убийствената Сомалия.