Да останат ли в Одеса паметниците на Пушкин и Екатерина II? Спор за деколонизацията и руския империализъм

Паметниците от времето на Руската империя дълго време бяха част от облика на много украински градове. Но след началото на руската агресия Украйна все по-активно се отказва от символите, свързани с руското имперско минало. Украинското законодателство изисква да бъдат премахнати от общественото пространство символите, свързани с Руската империя и нейната политика. В Одеса този процес вече няколко години предизвиква спорове: градът се опитва да реши къде свършва собствената му история и къде започва имперският символ.

Швейцарската обществена телевизия разглежда пет примера. Най-емоционалният спор е свързан с паметника на Александър Пушкин в Одеса. Поетът е живял в града около 13 месеца. За едни той остава част от историята на града и символ на интелектуалния живот на Одеса. За други Пушкин олицетворява руската имперска култура и нейното историческо присъствие в Украйна. Активистите, които се застъпват за дерусификация на градското пространство, твърдят, че в творчеството си Пушкин е легитимирал външната политика на Руската империя и е разпространявал имперски наративи. Още през 2024 г. градският съвет на Одеса реши да демонтира паметника, но решението все още не е изпълнено. През 2025 г. паметникът на  Пушкин беше покрит с дървена конструкция.

Паметникът на Екатерина II беше премахнат през декември 2022 г. след онлайн анкета, проведена от градските власти. За много украинци руската императрица е символ на имперската експанзия. В руския исторически наратив Екатерина II се счита за „майка“ и основателка на Одеса. Украинските историци и привържениците на деколонизацията обаче все по-често оспорват тази теза, като припомнят, че историята на града не започва с руската имперска версия за неговото основаване. 

Швейцарската обществена телевизия припомня, че в случая ставаше дума за новоизработен паметник от 2007 г.: оригиналният паметник на Екатерина II е унищожен от болшевиките през 1920 г. В момента паметникът от 2007 г. се съхранява в Националния художествен музей в Одеса. Днес на бившия Екатеринински площад се намира Мемориалът на загиналите защитници на Украйна, а самият площад е преименуван на „Европейски“.

По-сложен е случаят с паметника на граф Михаил Воронцов. Като генерал-губернатор на Новоросия – историческото руско наименование на територията на днешна Южна Украйна – той е бил представител на царската администрация в Одеса в продължение на около 30 години. Украинският институт за национална памет посочва, че паметникът попада под обхвата на закона за деколонизация. Но историците припомнят и друго: Воронцов е допринесъл много за развитието на Одеса. През 2023 г. градският съвет реши да не премахва паметника, позовавайки се на неговата „изключителна художествена стойност“.

Паметникът на руския военачалник Александър Суворов предизвика по-малко спорове. Суворов символизира руската имперска армия и военните завоевания на Руската империя. Суворов обаче няма пряка връзка с Одеса и никога не е бил в града. През 2022 г. градският съвет реши да премахне паметника на Суворов.

Сложен е случаят с паметника на Исаак Бабел. Строго погледнато, паметникът на одеския писател не е символ на руския империализъм. Бабел е роден в Одеса през 1894 г. в еврейско семейство, а литературната му биография се отнася преди всичко към съветската епоха. Въпреки това през 2024 г. властите разпоредиха паметникът да бъде демонтиран на основание, че по време на Гражданската война Бабел е служил в Червената армия и е сътрудничил на ЧК, макар че исторически това твърдение е спорно. За много жители на Одеса Бабел остава местен писател, тясно свързан с културната история на града. Градският съвет формално реши да демонтира паметника, но засега това решение не е изпълнено.

Швейцарската обществена телевизия отбелязва, че деколонизацията в Украйна не е механично премахване на всички „руски“ имена и паметници. В Одеса се води дискусия за това кои личности са част от градската памет, а кои продължават да функционират като символи на имперското господство.