Что, где когда (Какво, къде, кога)? Това не е популярната в съветския и руския телевизионен ефир игра от средата на 70-те години на миналия век, а реалната информация в отговор на тези въпроси, която специалните служби на Русия събират и знаят за всеки един гражданин на РФ с поне някакъв достъп до електронно устройство, а дори и без него. Това сочат данните на доклада „Технологии на политическото профилиране“, изготвен от проекта „Мрежови свободи“ на правозащитната група „Агора“, цитирани от руското издание „Медуза“.

От изследването става ясно, че събирането на данни за "потенциално неблагонадеждни лица" в Русия е почти напълно автоматизирано. С помощта на специални програми МВР следи движението на транспорта и пътниците в него, точните места на пребиваване, акаунти в социалните мрежи и други налични „дигитални следи“. Силовите структури правят компютърен анализ на събраната информация. Въз основа на него се прави извод за интересите на гражданите и техните политически предпочитания. Тези, които са подозрителни, са в черния списък. Засега черните списъци се правят по региони, отделно един от друг. Но Министерството на вътрешните работи вече се опитва да създаде единна система на федерално ниво.

Анализът на руските правозащитници обхваща периода от 2007 г. до днес. В него подобно са изследвани случаите на точково (но не масово) наблюдение, несвързано с разследване на реални престъпления.

Авторите на доклада идентифицират 28 случая на политически мотивирано наблюдение през 2007 г., два случая през 2008 г. и от 17 до 33 случая през 2011, 2012, 2013 и 2015 г. През 2009 и 2010 г. няма регистриран нито един случай, през 2014 г. те са 177, а през януари-май 2016 г. вече са 53.

Резкият скок на казусите през 2014 г. се обяснява с масовите арести на кримски татари след анексирането на полуострова от Русия: от задържаните насилствено са взети отпечатъци и ДНК проби. Общо през 2007-2016 г. Агора е преброила преброи 352 случая на наблюдение.

Докладът описва подробно конкретните области на наблюдение: контрол на движението, комплексно едновременно наблюдение на активисти в различни региони, подслушване, скрито видео и аудио наблюдение и GPS проследяване, хакване на акаунти, събиране на биометрична информация (ДНК проби и пръстови отпечатъци).

Параграфът за контрол на придвижването разглежда базата данни за контрол на наблюдението в МВР, в която се въвеждат данните на потенциални екстремисти (ведомството отрича съществуването на такава база данни изобщо, но тя е установена през 2011 г. от Европейския съд по Човешки права). Тази база данни включва не само представители на ултрадесни и националистически организации, но и политически и граждански активисти. Според различни оценки базата данни съдържа до 6500 фамилии.

В началото на 2007 г. в Контрола за наблюдение са вкарани данните на правозащитника от Нижни Новгород Сергей Шимоволос (авторите на доклада твърдят, че той е включен в базата данни в категорията „Защитници на правата на човека“). Служители на вътрешното министерство се опитаха да го спрат, докато пътуваше с влак за Самара, за да разследва задържанията на активисти, протестиращи по време на срещата на върха Русия-ЕС. В същите дни „Маршът на недоволството“, съгласуван от властите, трябваше да се проведе в Самара и много опозиционни активисти от други градове не можаха да стигнат дотам. Арестите са по същата схема. Локализира се местоположението на оперативно интересните лица и се изпращат служители, които да го задържат.

Такива са случаите със Сергей Удалцов, координатор на Левия фронт, и Денис Билунов, който тогава беше член на движението „Солидарност“. Те бяха задържани на перона на гара Казански. На летище Шереметиево няколко десетки политици и журналисти бяха възпрепятствани да се качат на борда на самолета. На всички им беше казано, че се намират в определена база и се налага да бъдат проверени документите им, а проверките свършиха в момента, в който транспортът им тръгна от Москва.

ЕСПЧ призна, че начинът, по който работи проследяването, не отговаря на стандартите за законност и правна сигурност. Включването на Шимоволос в базата и задържането му на гарата в Самара бяха признати за нарушаване на човешките права.

Подобен случай е описан в параграфа от доклада, който разказва за комплексното наблюдение на активисти в различни региони. През септември 2014 г. редица делегати на Световната конференция на ООН по въпросите на коренното население не успяха да отлетят за Ню Йорк поради странни обстоятелства.

Граничарите върнаха на един от делегатите паспорт с изрязана страница, като казаха, че документът му е невалиден. Автомобилът на жена делегат бил спиран три пъти от служители на КАТ, като при едно от спиранията неизвестно лице нападнал жената – съборило я на земята и се опитало да отнеме чантата й с паспорта. Полицейските служители не се намесили в случващото се и не направили нищо нападателят да бъде заловен. В навечерието на заминаването паспортът на третия делегат бил отнет на улицата от хора с качулки. Входната врата на четвъртия била напълнена с лепило, което довело дотам, че делегатът изпуснал самолета си.

Авторите на доклада стигат до извода, че още в средата на 2000-те години в Русия е била формирана сложна система за контрол, чиято мишена са правозащитници, политически и граждански активисти. В същото време държавните служители, замесени в хакване на акаунти, скрито заснемане и други методи за наблюдение, остават ненаказани. Това говори за „пълната несигурност на личния живот на гражданските и политически активисти в съвременна Русия, а следователно и на всички обикновени жители на страната“, заключава Агора.

Как работи системата за „деанонимизация“ (лицево разпознаване)

Съвременното компютърно зрение предостави на държавите безпрецедентни възможности в областта на видеонаблюдението. Авторитарните (или склонните към авторитарност) режими изглежда използват това най-добре от всички. Автоматичното разпознаване на лица, заснети на групови снимки дори от масови прояви съществуваше като функция дори във фейсбук още преди десет години. През 2013 година по време на масовите протести в България администраторите на новинарски сайт в провинцията се изненадоха, когато в публикуваха снимки от многохиляден протест в града в социалната мрежа. Тъй като изданието беше популярно и беше направило акаунт като физическо лице, а не като група, а приятелите му бяха над 3 хиляди, фейсбук, след като съпостави снимката с профилните снимки на приятелите „разпозна“ в тълпата полицево тези, които са в списъка с приятели и предложи имената им за тагване.

На този метод действа и системата, свързана с камерите по улицата, в метрото, жп гари, летища, магистрали, транспортни възли. Затова не е и мистификация бързото локализиране на кадри на заподозряната за ликвидатор на Даря Дугина Наталя Вовк, отделен е въпросът дали е замесена в това покушение – ФСБ изкара за кратко време видео и стоп кадри от различни места, на които е пребивавала Вовк.

Гражданите се опитват да се борят с лицевото разпознаване по различни начини - от лазерни прожектори-показалки до специален грим и бижута. В Хонгконг маски и шалове носят протестиращите, докато в Москва с качулки са и служителите на реда. Но срещу новите методи за разпознаване не помагат нито грим, нито маски, нито шалчета. Технологиите позволяват да бъде разпознат дори и маскиран човек – за справка, дори iPhone при едно от обновяванията на iOS в периода на ковидната пандемия включи лицево разпознаване с маска на лицето.

Сега в Китай има повече от 200 милиона камери, а до 2020 г. броят им трябва да достигне 400 милиона. Правителството на Москва също се опитва да бъде в крак с китайците. През юни 2019 г. кметът на столицата Сергей Собянин обяви , че в близко бъдеще повече от 200 000 видеокамери в целия град ще бъдат свързани към системата за лицева идентификация. В обществената поръчка за разработката участваха компаниите IVA Cognitive и NTechLab. Последната е широко известна със своя алгоритъм и вече затворената за обикновени потребители услуга FindFace.

Експериментите по използването на система за разпознаване на лица в столицата, проведени от Департамента по информационни технологии на Москва (DIT) съвместно с Министерството на вътрешните работи, са показали впечатляващи резултати. По данни на полицията от 2017 г. благодарение на монтирането на хиляди камери до входовете на жилищни сгради са задържани над 90 издирвани престъпници. Използването на системи за видеонаблюдение и лицева идентификация на няколко московски метростанции води до пет до десет ареста всеки месец.

Опасността да ви „забележат“ не е вече и само стационарна. В Китай се използват и мобилни преносими системи за разпознаване, наподобяващи смарт очилата Google Glass. Функционално подобни, но значително по-малко футуристични мобилни системи скоро ще бъдат получени от руската полиция, съобщава „Медуза“. През май 2019 г. Zhejiang Dahua Technology и NTechLab, кояточаст от Rostec, предложиха на службите за сигурност в Русия преносна камера за разпознаване на лица. Решението е доста практично: операционната система Android 6.0.1 е в градена в DVR камера, разпознаването на лица се извършва вътре в самото устройство и вече изрязаните „портрети“ с допълнителни метаданни се изпращат на сървъра за идентификация. Според източник на „Ведомости“ тестването на устройства от полицията вече е започнало.