Вече почти два месеца арменците от Нагорни Карабах живеят в изолация от външния свят. Азербайджан, който не крие амбициите си да си върне контрола над спорния регион, където продължават да живеят арменци, на практика блокира единствения път към Армения. Хората не разполагат с храна и лекарства, свикват да живеят с прекъсвания на отоплението и електричеството, без ясен изход от ситуацията, съобщава Би Би Си.

Малките магазинчета по тесните улички на Степанакерт (наричан от азербайджанците Ханкенди), столицата на непризнатата Нагорно-Карабахска република, са задръстени от опашки за яйца, които сега се продават веднъж на няколко дни и не повече от десет яйца на човек. На витрините на съседните магазини има надписи "Без яйца" или "Елате със собствените си торбички".

По рафтовете в супермаркетите се трупа прах, като остават само най-скъпите или най-малко необходимите стоки. На опашките хората се съветват един друг къде в града и какви продукти могат да се намерят.

На 12 декември м.г. група, наричаща се азербайджански екоактивисти, блокира Лачинския коридор - единствения сухопътен път, който свързва Степанакерт и НКР с Армения. Официален Баку подкрепя протестиращите, но настоява, че не се стреми да откъсне региона от света. Международни организации и европейски политици предупреждават, че Карабах затъва все повече в хуманитарна криза.

Постепенно свикваме с това

От началото на блокадата достъп до региона имат само Червеният кръст и руските миротворци. Контингент от близо 2000 войници е разположен в Нагорни Карабах след войната от 2020 г., в резултат на която около три четвърти от територията на НКР е под контрола на Азербайджан. Според арменски оценки на останалата земя живеят до 120 000 души.

Преди да бъде блокиран пътят от Армения до Нагорни Карабах, по пътя Горис-Степанакерт всеки месец се доставяха около 12 000 тона храна, а сега редовните доставки са спрени. Храната достига до НКР само благодарение на Червения кръст и миротворците.

Започнаха прекъсвания на доставките на газ: единственият газопровод минава през територии под контрола на Азербайджан. През тези територии минава единственият електропреносен път, чиято повреда доведе до редица прекъсвания на електрозахранването. Сега жителите на НКР прекарват поне шест часа на ден (три пъти по два часа) без електричество, а понякога и без топла вода и отопление. През януари поради повреда на кабел регионът остана без интернет за цял ден.

"Добре е да се изключват поне за два часа всеки път, не повече. Ако вечеряме в девет вместо в седем, няма да загубим много. Постепенно свикваме с това", казва жителката на Степанакерт Алена Мелкумян.

Небето над града вече не се вижда от дима на печките на дърва, които помагат за справяне със студа. Някои хора купуват печки, други се опитват да си направят сами. Все още има достатъчно дърва за огрев.

По улиците е тихо, колите са рядкост. Много от хората са започнали да ходят пеша, за да пестят горивото за спешни случаи. Автобусите продължават да се движат, но на рядко.

Альона Мелкумян, на 37 г., е родена и живее в Шуша (градът, който арменците наричат Шуши), където работи като туристически гид. И двата народа смятат този град-крепост за свой културен център; през 2020 г. той преминава под контрола на Азербайджан и всички арменски жители на града трябва да намерят убежище в Армения или в други селища в НКР.

Альона и семейството ѝ са се установили в един от хотелите за бежанци в Степанакерт, тя работи като рецепционистка в друг хотел и сама осигурява прехраната на семейството си. Баща ѝ е един от над 5000-те жители, които са загубили доходите си заради блокадата: строителната площадка, на която е работил, е спряна. Тригодишната й дъщеря получава обрив по тялото, който според Альона се дължи на липсата на витамини.

"Опитваме се да ѝ купуваме витамини, но не можем да намерим нищо в аптеките. Можем спокойно да ядем макарони и елда всеки ден, но повече ме притеснява, че не мога да осигуря на детето си правилно хранене. Или пък нивото на захарта на майка ми може да скочи до небето, а аз не мога да намеря инсулин", казва жената.

Животът в хотела е свързан с електричеството: ако няма ток, няма и вода или отопление. Сутрин Альона загрява вода в термос, за да има запас за останалата част от деня. Освен това тя приготвя храната предварително, стига да има електричество, а понякога се налага детето да се къпе на тъмно, на светлината на фенерче.

Заради затварянето на пътя е пострадала и медицинската логистика: лекарства и медицинско оборудване вече не се доставят. Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) помага за транспортирането на най-тежко болните: по данни на организацията за два месеца доброволците му са транспортирали повече от 70 пациенти.

МКЧК помага на хората да се съберат отново със семействата си и доставя памперси, бебешка храна и лекарства. Но лекарствата не достигат и се дават само на тежко болните.

Повече от 100 тона хуманитарен помощ от Армения вече се намира в Горис, на границата с Карабах, но все още не е възможно да бъде доставен в НКР. В Горис временно живеят и хора, блокирани в Армения заради затворини пътища.

Семейството на Самвел Нариманян е едно от многото, които все още не са се завърнали. Администрацията на Сюник Марз плаща за настаняването им, но семейството на Нариманян все още не е успяло да премине през Лачинския коридор - хората се транспортират постепенно. "Ще се приберем у дома възможно най-скоро. Но все още не знаем кога ще дойде нашият ред. Намираме се в неизвестност", казва Нариманян.

78-годишният майор Арушанян е преживял инфаркт и сърдечна операция, но сега е невъзможно да се намери необходимото му лекарство. Успял е да се снабди с две опаковки, но никой не знае колко дълго ще продължи блокадата.

За Арушанян, както и за други жители на Степанакерт на неговата възраст, това не е първият подобен опит - блокадата на града по време на първата война в Карабах в началото на 90-те години на миналия век е продължила около шест месеца. "Вече сме минали през това, най-важното е да имаме хляб. Докато има хляб, няма да останем гладни. Може да нямаме ток, газ и лекарства, но сме си у дома", казва той. 

На 18 януари властите въведоха система от талони за храна, които осигуряват по един литър олио за готвене, един килограм елда, макаронени изделия, ориз и захар на човек месечно. Жителите на Степанакерт засаждат градини и оранжерии, за да си осигурят поне малко запаси.

Карабахските арменци имат собствено производство на месо и млечни продукти, но според местните власти то е спаднало до минимум поради липсата на доставки на фураж и други селскостопански продукти.

Има ли изход от кризата?

Азербайджанските активисти се появяват за първи път на пътя Лачин в покрайнините на Шуша на 3 декември 2022 г., като искат разрешение от руските миротворци да изпратят азербайджански специалисти, които да наблюдават мините в териториите под арменски контрол. След това ситуацията беше разрешена за няколко часа и малка група азербайджански специалисти се отправи към мините, придружена от миротворци.

Властите на НКР определят това като провокация с цел "прекъсване на сухопътните комуникации и подлагане на психологически терор на местното население". Министерството на околната среда на Азербайджан настоява, че експертите са били изпратени, за да разследват "незаконната експлоатация на минерали и свързаните с нея екологични последици".

На 12 декември пътят отново е блокиран от "екоактивисти", които настояват работата по мините да бъде прекратена. Това са златните и медните находища Кашен и Дръмбон (азербайджански имена Гизилбулаг и Демирли), експлоатирани от Base Metals, най-големия данъкоплатец в НКР.

На 28 декември властите на непризнатата република спряха експлоатацията на мината "Кашен" (мината в Дръмбон не работи от няколко години) и призоваха за международна оценка на въздействието върху околната среда. Баку не е отговорил на това предложение.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев отхвърля съществуването на самата блокада. "Знаем, че автомобилите на мироопазващите сили превозват храна и лекарства за арменското население. Ние не сме против, тъй като блокадата не е наша цел", заяви Алиев на 10 януари.

Към плакатите "Спрете екоцида" отдавна се присъединиха и "Карабах е Азербайджан", а участниците започнаха открито да говорят за желанието си да поемат пълен контрол над Лачинския път, който сега е в зоната на отговорност на миротворците.

Азербайджан не крие, че не желае да удължи мандата на миротворците след 2025 г. На Нагорни Карабах не се дава специален статут ("нито статут, нито независимост", по думите на Алиев) - Баку ги кани да станат азербайджански граждани и да живеят в домовете си според азербайджанското законодателство.

"За тези, които не желаят да станат граждани на нашата страна, пътят не е затворен, те могат да напуснат. Никой няма да им се меси. Те могат да напуснат страната с автобуси. Пътят е отворен", заяви Алиев в средата на януари.

Друга възможна причина за блокадата е желанието на Баку да открие екстериториален коридор "Зангезур" през арменска територия, който да свърже Азербайджан с неговия ексклав - Нахичеванската автономна република.

"Коридорът "Зангезур", който трябва да свърже Азербайджан с Нахичеван през арменския район Сюник, рано или късно ще бъде пуснат в експлоатация, независимо дали Ереван иска или не", каза Алиев. Арменският министър-председател Никол Пашинян многократно е заявявал, че Армения не възнамерява да предоставя такъв коридор на Азербайджан, а се интересува от деблокирането на регионалните комуникационни маршрути.

Ситуацията в региона се изостря, след като Рубен Варданян, руско-арменски мултимилионер и филантроп, който се отказва от руското си гражданство и се премества в Карабах, поема управлението на НКР през ноември 2022 г.

Идването на Варданян не се харесва на азербайджанските власти, които го смятат за "чужд елемент". "Дейността му е с криминален и авантюристичен характер. Смятаме, че това трябва да спре. Колкото по-скоро този човек напусне региона, толкова по-добре ще бъде за всички, особено за местното население", заяви през декември азербайджанският външен министър Джейхун Байрамов.

Общественото отношение към Варданян е смесено, като мнозина в Карабах и Армения го смятат за протеже на Москва (отказът на Варданян от руско гражданство е подписан от самия президент Путин). Самият той избягва да отправя преки критики към Кремъл и миротворците, които играят все по-слаба роля от началото на войната в Украйна.

Вижданията на Варданян са да живее с азербайджанците "рамо до рамо, но не заедно" (т.е. не като част от Азербайджан). На голям митинг в Степанакерт на 25 декември Варданян заяви, че карабахските арменци имат три възможности: да се интегрират в Азербайджан, да напуснат или да се бият. "Взех решението си на 2 септември (денят, в който обяви, че ще се откаже от руското си гражданство и ще се премести в НКР), аз съм тук, боря се, няма да напусна и няма да се подчиня на исканията на Азербайджан", каза Варданян.

"Трябва да направим всичко, за да може следващото поколение да види победата - независим и щастлив Арцах (арменското име на НКР)." Варданян също така заявява, че е готов да преговаря с Азербайджан "при разбиране от азербайджанска страна". "Уважаваме факта, че живеем в един и същи регион и че трябва да намерим начин да живеем заедно. Въпреки всички трудности, трябва да намерим решение, което да е приемливо и за двете страни", каза той. 

Първоначално Варданян успява да спечели подкрепата на жителите, но заради продължителната блокадата доверието към него спада.

Ереван многократно е настоявал Баку да деблокира пътя, но няма признаци за сериозни преговори по този въпрос - поне публично. Азербайджан официално отказва да преговаря с "човека, изпратен от Москва".

В средата на януари Никол Пашинян заяви, че най-добрият начин за разрешаване на кризата е да се изпрати международна мисия за установяване на фактите в региона. Той също така заяви, че Армения трябва да се ръководи единствено от дипломацията и да упражнява "максималния възможен международен натиск".

Същевременно той напомни, че "няма държава в света, която да не признава Нагорни Карабах като част от Азербайджан. "Имаме избор: да се впишем в логиката на международното развитие или да се противопоставим на тази логика.

Ще преживеем и това

Карабахските арменци възприемат блокадата като опит на Азербайджан да сломи волята им и в крайна сметка да ги изгони от региона. "Днес мога да устоя на всичко това и да ям макарони и елда, но те ни карат да се чувстваме потиснати. В дългосрочен план нещата ще бъдат много по-трудни от ограничените условия на живот, които имаме сега", казва Альона Мелкумян.

Майор Арушанян преживява втората война в дома си в Степанакерт и дори в условията на блокада няма намерение да го напуска. "По време на войната берях ябълки и круши в градината ни и ги изпращах в Ереван за внучката ми", казва той. - Сега чакам пътят да се отвори, за да дойде и да пие с мен нашето вино.

Малко карабахски арменци вярват, че могат да живеят в мир и сигурност като част от Азербайджан. През последните 30 години и арменците, и азербайджанците са били жертви на взаимно етническо прочистване, погроми и военни престъпления. Но блокадата на Карабах и периодичните военни набези на Азербайджан и обстрелването на позиции в Армения и НКР убеждават, че мирът все още е далеч.

"Невъзможно е да си представим, че едно арменско семейство може да живее, да праща децата си на училище, да работи, да създаде какъвто и да е бизнес, ако живее в Азербайджан, под тяхно управление", казва жителката на Степанакерт Нона Погосян. - Дори сега, когато след 2020 г. беше сключено някакво споразумение, виждаме как Азербайджан нарушава всички клаузи по него. Историята през последното столетие многократно е доказвала, че двата народа не могат да съществуват заедно.

Въпреки противоречивите изявления на арменските власти за съдбата на Карабах, жителите се надяват да запазят независимостта си и виждат в това единствения начин да останат по домовете си. "Най-важното в процеса на изграждане на бъдещето е да останем верни на принципите, които бяха установени в края на 80-те години на миналия век (общественото движение за отделяне на Нагорно-Карабахската автономна област от Азербайджанската ССР започна през 1988 г. - бел. ред.). Това е самоопределение. Народът трябва да получи право на това", казва Гурген Багдасарян, учител по музика от Степанакерт.

Според него руските мироопазващи сили все още са единствената сила, която спира Азербайджан в момента. "Жителите на Арцах разчитат на собствените си сили и смятат руските миротворци за гарант на сигурността", допълва Гурген. - "Живея в Арцах, върша работата си съвестно и с това допринасям за това родината ми да се изправи на крака. И мисля, че целият арменски народ е с нас. Те са един народ. И няма значение, че сегашното правителство (на Армения) е двусмислено по въпроса за Арцах. Ние също ще оцелеем.