Министър-председателят на Украйна заяви пред Би Би Си, че ако Украйна загуби конфликта си с Русия, ще има "Трета световна война", докато призоваваше Конгреса на САЩ да приеме дълго отлагания законопроект за чуждестранна помощ.

Денис Шмихал изрази "внимателно оптимизъм", че американските законодатели ще приемат горещо оспорваната мярка, която предвижда 61 млрд. долара (49 млрд. паунда) за Киев.

Камарата на представителите трябва да гласува пакета тази събота.

Предложението включва финансиране за Израел, както и за Индо-Тихоокеанския регион.

Русия твърди, че всяка нова американска помощ за Украйна няма да има значение на бойното поле, тъй като ситуацията на фронтовата линия изглежда "неблагоприятна" за Киев.

В сряда във Вашингтон украинският министър-председател Шмихал заяви за американската помощ за сигурност: "Тези пари ни трябват вчера, не утре, не днес." Той каза това пред Би Би Си.

"Ако не защитим... Украйна ще падне", добави той. "Така глобалната, световната система за сигурност ще бъде разрушена... и целият свят ще трябва да намери... нова система за сигурност.

"Или ще има много конфликти, много такива видове войни и в крайна сметка това може да доведе до Трета световна война."

Това не е първият път, в който Украйна отправя подобно тревожно предупреждение за последиците от потенциалното си поражение.

Миналата година президентът Володимир Зеленски заяви, че ако Русия спечели конфликта, тя може да нахлуе след това в Полша, предизвиквайки Трета световна война.

Но официални представители на Кремъл осмиват подобни твърдения като плашене от страна на Запада. Миналия месец президентът Владимир Путин отхвърли предположенията, че един ден Русия може да нападне Източна Европа, като "пълна глупост".

Русия никога не е нападала държава в рамките на НАТО, което включва и Полша. Пактът за колективна отбрана на НАТО означава, че нападението срещу един член е нападение срещу всички.

В интервюто в сряда министър-председателят Шмихал беше попитан за неотдавнашното твърдение на републиканския председател на Камарата на представителите по външните работи Майкъл Маккол, че членове на собствената му партия са "заразени" от руската пропаганда.

Г-н Шмихал заяви: "Трябва да разбирате, че дезинформацията и пропагандата влияят тук, в Съединените щати, на много хора. И в Европейския те правят същото - влияят на много хора, например - на хората в Украйна."

Съпротивата на дясното крило на Републиканската партия от месеци блокира потенциалната помощ за Украйна.

Някои от тези законодатели се противопоставиха на изпращането на десетки милиарди долари помощ за чужбина, без преди това да бъдат приети средства за охрана на американско-мексиканската граница.

Същите консерватори отхвърлиха като клевета всяко предположение, че биха могли да се подмазват на Кремъл.

В изявление от сряда президентът Джо Байдън заяви, че ще подпише пакета незабавно, след като бъде приет от Конгреса, "за да изпрати послание на света: Ние подкрепяме нашите приятели".

Украйна е критично зависима от доставките на оръжие от САЩ и Запада, за да продължи да се бори с Русия, която има числено превъзходство и изобилие от артилерийски боеприпаси.

Месеците на безизходица в Конгреса на САЩ вече имат дълбоки последици на бойното поле.

Украйна се оказа с превъзхождащ състав и въоръжение и е принудена да отстъпва поради нормирането на боеприпасите и падането на бойния дух.

През февруари тя се оттегли от Авдийвка, града близо до окупирания Донецк, който държеше от началото на конфликта през 2014 г.

Олександър Тарнавски, генерал, който наблюдаваше изтеглянето, цитира предимството на артилерийските боеприпаси на враговете в съотношение 10 към 1 и заяви, че оттеглянето след месеци на сражения е "единственото правилно решение".

Президентът Зеленски обвини за това "изкуствения дефицит на оръжия", докато отправяше спешни призиви за повече военна помощ, за да се избегне "катастрофална" ситуация.

Президентът Байдън посочи като причина за отстъплението "намаляващите доставки в резултат на бездействието на Конгреса".

Загубата на Авдийвка е най-тежката за Украйна, откакто войските ѝ се изтеглиха от Бахмут през май 2023 г.

И двете дойдоха след месеци на изравнителна война, в която руските сили изравняваха сгради с масирана артилерия и изсипваха вълни от войници на фронтовата линия.

Генерал сър Ричард Барънс, бивш командващ на Обединеното командване на силите на Обединеното кралство, наскоро заяви, че се опасява, че Украйна може да бъде изправена пред поражение тази година, ако не получи необходимите оръжия и боеприпаси, за да подсигури линиите си.

"Виждаме как Русия се опитва да пробие фронтовата линия, използвайки предимство от пет към едно в артилерия, боеприпаси и излишък от хора", каза той.

"Украйна вече започва да чувства, че не може да спечели. И когато стигне до този момент, защо хората ще искат да се бият и да умират?"

И двете страни претърпяха тежки загуби в сраженията, но нарастващите жертви доведоха до това, че Украйна, за разлика от Русия, изпитва недостиг на работна ръка.

По-рано този месец правителството понижи възрастта за наборна военна служба от 27 на 25 години в опит да събере стотици хиляди новобранци.

Президентът Зеленски заяви, че от 2022 г. насам са загинали 31 000 украински войници. Представители на САЩ обаче смятат, че са загинали поне 70 000 души, а много повече са ранени.

Разследване на Би Би Си изчислява, че са загинали най-малко 50 000 руски войници. Смята се, че десетки хиляди са били ранени.

Русия е превърнала индустриалната си база във военна икономика - през 2024 г. около 40% от националния бюджет трябва да бъде посветен на отбраната и сигурността, а сключените с Иран и Северна Корея сделки обхващат боеприпаси, ракети и безпилотни самолети.

*Статията преведе от BBC Искра Ангелова.