Администрацията на Тръмп случайно изпрати чат с военните си планове на журналист (целия чат)

Администрацията на Тръмп случайно ми изпрати SMS с военните си планове, e заглавието в The Atlantic отпреди минути.

Изглежда, че членове на администрацията на Тръмп са съгласували изключително чувствителни планове за войната в Йемен в незащитен групов чат, в който случайно е бил включен Джефри Голдбърг, главният редактор на The Atlantic, пише той в текст за изданието днес.

Говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Брайън Хюз сподели с ABC News изявлението, което е предоставил на The Atlantic, потвърждавайки истинността на груповия чат "Сигнал", в който според Голдбърг е бил включен министърът на отбраната Пийт Хегсет.

„В момента поредицата съобщения изглежда автентична и ние проверяваме как по невнимание е бил добавен номер във веригата. Веригата е демонстрация на задълбочената и обмислена политическа координация между висшите служители. Продължаващият успех на операцията с хутите показва, че не е имало заплахи за нашите военнослужещи или за националната ни сигурност“, се казва в изявлението на Хюз.

Ето какво пише Джефри Голдбърг в The Atlantic:

Ръководителите на националната сигурност на САЩ ме включиха в групов чат за предстоящите военни удари в Йемен. Не мислех, че това може да е реално. След това бомбите започнаха да падат.

От Джефри Голдбърг, главен редактор на The Atlantic

Малко преди 14:00 ч. източно време на 15 март светът разбра, че Съединените щати бомбардират цели на хутите в Йемен.

Аз обаче знаех два часа преди да избухнат първите бомби, че нападението може би предстои. Причината, поради която знаех това, е, че Пийт Хегсет, министърът на отбраната, ми беше изпратил смс с военния план в 11:44 ч. Планът включваше точна информация за пакетите оръжия, целите и времето. Това изисква известно обяснение.

Историята технически започва малко след инвазията на Хамас в Южен Израел, през октомври 2023 г. Хутите - подкрепяна от Иран терористична организация, чийто девиз е „Бог е велик, смърт за Америка, смърт за Израел, проклятие за евреите, победа за исляма“ - скоро започват нападения срещу Израел и международното корабоплаване, създавайки хаос в световната търговия. През 2024 г. администрацията на Байдън беше неефективна в противодействието на тези хутски атаки; бъдещата администрация на Тръмп обеща по-твърд отговор.

Във вторник, 11 март, получих заявка за връзка в "Сигнал" от потребител, идентифициран като Майкъл Уолц. "Сигнал" е услуга за криптирани съобщения с отворен код, популярна сред журналистите и други хора, които търсят повече поверителност, отколкото другите услуги за текстови съобщения са в състояние да осигурят. Предположих, че въпросният Майкъл Уолц е съветникът по националната сигурност на президента Доналд Тръмп. Не предположих обаче, че искането е от действителния Майкъл Уолц. Срещал съм се с него в миналото и макар да не намирах за особено странно, че може да се свързва с мен, ми се струваше малко необичайно, като се имат предвид спорните отношения на администрацията на Тръмп с журналистите - и периодичната фиксация на Тръмп конкретно върху мен. Веднага ми мина през ума, че някой би могъл да се маскира като Уолц, за да ме хване по някакъв начин. В наши дни съвсем не е необичайно недоброжелатели да се опитват да склонят журналисти да споделят информация, която може да бъде използвана срещу тях.

Приех искането за връзка, надявайки се, че това е действителният съветник по националната сигурност и че иска да разговаряме за Украйна, Иран или някакъв друг важен въпрос.

Два дни по-късно - в четвъртък - в 16:28 ч. получих известие, че ще бъда включен в чат група на "Сигнал". Наричаше се „малката група на компютъра на Хути“.

Съобщението до групата, от „Майкъл Уолц“, гласеше следното: „Екип - създаване на принципна [sic] група за координация по отношение на хутите, особено за следващите 72 часа. Моят заместник Алекс Уонг събира тигров екип на ниво заместници/началници на щабове на агенции, следвайки срещата в Sit Room тази сутрин за точките за действие, и ще го изпрати по-късно тази вечер.“

Съобщението продължава: „Моля, осигурете най-добрите служители от вашия екип, с които да се координираме през следващите няколко дни и през уикенда. x.“

Терминът „комитет на главните действащи лица“ обикновено се отнася за група от висши служители в областта на националната сигурност, включително министрите на отбраната, на външните работи и на финансите, както и директора на ЦРУ. Би трябвало да е излишно да казвам, но все пак ще го кажа, че никога не съм бил канен на заседание на Комитета на директорите на Белия дом и че през многото години, в които отразявам въпроси, свързани с националната сигурност, не съм чувал такова да е свиквано чрез търговско приложение за съобщения.

Минута по-късно човек, идентифициран само като „МАР“ - държавният секретар е Марко Антонио Рубио - написа: „Майк Нийдъм за Държавния департамент“, очевидно определяйки настоящия съветник на Държавния департамент за свой представител. В същия момент потребител на "Сигнал", идентифициран като „Джей Ди Ванс“, написа: „Анди Бейкър за вицепрезидента“. Минута след това „TG“ (вероятно Тулси Габард, директор на националното разузнаване, или някой, който се представя за нея) написа: „Джо Кент за DNI“. Минути по-късно „Скот Б“ - вероятно министърът на финансите Скот Бесент или някой, който се представя за него, написа: „Дан Кац за министъра на финансите“. В 16:53 ч. потребител, наречен „Пийт Хегсет“, написа: „Дан Колдуел за Министерството на отбраната“. В 18:34 ч. потребителят „Брайън“ написа „Брайън Маккормак за NSC“. Още едно лице отговори: “Оун Ратклиф“ писа в 17:24 ч. с името на служител на ЦРУ, който да бъде включен в групата. Не публикувам това име, защото това лице е действащ служител на разузнаването.

Представителите очевидно се събраха. Всичко 18 лица бяха посочени като членове на тази група, включително различни служители на Съвета за национална сигурност; Стив Уиткоф, преговарящ на президента Тръмп за Близкия изток и Украйна; Сузи Уайлс, началник на канцеларията на Белия дом; и някой, идентифициран само като „S M“, което приех, че означава Стивън Милър. Аз се появих на собствения ми екран само като „JG“. Това беше краят на поредицата съобщения в четвъртък.

След получаването на текста на Уолц, свързан с „малката група „Хути“, се консултирах с редица колеги. Обсъдих възможността тези текстове да са част от дезинформационна кампания, инициирана или от чуждестранна разузнавателна служба, или, което е по-вероятно, от медийна зловредна организация, от онзи тип групи, които се опитват да поставят журналисти в неудобно положение и понякога успяват. Аз имах много силни съмнения, че тази група е истинска, защото не можех да повярвам, че ръководството на националната сигурност на Съединените щати би комуникирало по "Сигнал" за предстоящи военни планове. Аз също така не можех да повярвам, че съветникът по националната сигурност на президента би бил толкова безразсъден да включи главния редактор на The Atlantic в такива дискусии с висши американски служители, до вицепрезидента включително.

На следващия ден нещата станаха още по-странни.

В 8:05 ч. сутринта в петък, 14 март, „Майкъл Уолц“ изпрати текстово съобщение на групата: „Екип, тази сутрин в пощенските си кутии high side трябва да имате изложение със задачите според указанията на президентите.“ (На правителствен език „High side“ се отнася за класифицирани компютърни и комуникационни системи). Държавната администрация и Министерство на отбраната разработихме предложени списъци за уведомяване на регионалните съюзници и партньори. Обединеният щаб ще изпрати по-конкретна последователност на събитията през следващите дни и ще работим с Министерството на отбраната, за да гарантираме, че COS, OVP и POTUS са информирани. (Началника на кабинета, вицепрезидентския офис и президента, бел. прев.)“

В този момент започна завладяваща политическа дискусия. Акаунтът, обозначен като „JD Vance“, отговори в 8:16 ч.: „Екип, излязох за деня, за да участвам в икономическо събитие в Мичиган. Но мисля, че правим грешка.“ (Ванс наистина е бил в Мичиган този ден.) Акаунтът на Ванс продължава да твърди: „3% от търговията на САЩ минава през Суец. През него преминават 40 % от европейската търговия. Съществува реален риск обществеността да не разбере това или защо е необходимо. Най-силната причина да се направи това е, както каза президентът, да се изпрати послание“.

След това акаунтът на Ванс прави забележително изявление, като се има предвид, че вицепрезидентът не се е отклонявал публично от позицията на Тръмп по почти нито един въпрос. „Не съм сигурен, че президентът осъзнава колко несъвместимо е това с посланието му за Европа в момента. Съществува допълнителен риск да станем свидетели на умерен до силен скок в цените на петрола. Готов съм да подкрепя консенсуса на екипа и да запазя тези опасения за себе си. Но има силен аргумент за това да се отложи това с един месец, да се свърши работата по изпращане на посланието защо това е важно, да се види къде е икономиката и т.н.“

Лице, идентифицирано в "Сигнал" като „Джо Кент“ (номинираният от Тръмп за ръководител на Националния контратерористичен център се казва Джо Кент), пише в 8:22 ч.: „Няма нищо чувствително във времето, което да определя времевата линия. След един месец ще разполагаме с абсолютно същите възможности“.

След това, в 8:26 ч., в приложението ми "Сигнал" пристигна съобщение от потребителя „Джон Ратклиф“. Съобщението съдържаше информация, която можеше да се тълкува като свързана с действителни и текущи разузнавателни операции.

В 8:27 ч. пристигна съобщение от акаунта „Пийт Хегсет“. „Вицепрезидент: Разбирам притесненията ви - и напълно подкрепям повдигането на въпроса с/у президента на САЩ. Важни съображения, за повечето от които е трудно да се разбере как ще се развият (икономика, мир в Украйна, Газа и т.н.). Мисля, че изпращането на послания ще бъде трудно, независимо от всичко - никой не знае кои са хутите - затова ще трябва да останем фокусирани върху: 1) Байдън се провали и 2) Иран финансира.“

В съобщението на Хегсет се казва още: „Изчакването на няколко седмици или месец не променя фундаментално сметката. Непосредствените рискове от изчакването са 2: 1) това изтича и ние изглеждаме нерешителни; 2) Израел предприема действие пръв - или прекратяването на огъня в Газа се разпада - и ние не можем да започнем това при нашите собствени условия. Можем да се справим и с двете. Подготвени сме да изпълним и ако имах възможност да гласувам окончателно „да“ или „не“, смятам, че трябва да го направим. Не става въпрос за хутите. Виждам, че става дума за две неща: 1) възстановяване на свободата на корабоплаване - основен национален интерес; и 2) възстановяване на възпирането, което Байдън разруши. Но лесно можем да направим пауза. И ако го направим, ще направя всичко възможно, за да наложим 100% OPSEC“ - оперативна сигурност. „Приветствам други мисли.“

Няколко минути по-късно акаунтът „Майкъл Уолц“ публикува дълга бележка за търговските данни и за ограничените възможности на европейските военноморски сили. „Независимо дали това ще стане сега или след няколко седмици, Съединените щати ще трябва да бъдат тези, които ще отворят отново тези морски пътища. По искане на президента работим с Министерството на отбраната и Държавния департамент, за да определим как да съберем свързаните с това разходи и да ги наложим на европейците.“

Акаунтът, идентифициран като „JD Vance“, адресира съобщение в 8:45 ч. до @Pete Hegseth: „ако смяташ, че трябва да го направим, нека действаме. Просто мразя отново да спасявам Европа“. (Администрацията твърди, че европейските съюзници на Америка извличат икономически ползи от защитата на международните морски пътища от военноморските сили на САЩ).

Потребителят, идентифициран като Хегсет, отговори три минути по-късно: „Вицепрезидент: Напълно споделям омразата Ви към европейското безплатно "пътуване". Това е ЖАЛКО. Но Майк е прав, ние сме единствените на планетата (погледнато от наша страна, от страната на този, който плаща сметката), които могат да направят това. Никой друг не е дори наблизо. Въпросът е във времето. Струва ми се, че сега е най-подходящият момент, като се има предвид директивата на президента за повторно отваряне на морските пътища. Смятам, че трябва да тръгнем, но държавният глава все още разполага с 24 часа за вземане на решение.“

В този момент към разговора се присъедини мълчаливият дотогава „S M“. „Както чух, президентът беше ясен: зелена светлина, но скоро ще изясним на Египет и Европа какво очакваме в замяна. Също така трябва да измислим как да наложим такова изискване. Ако Египет и Европа не изплатят възнаграждение за това, тогава какво? Ако САЩ успешно възстановяват свободата на корабоплаването с цената на големи разходи, трябва да се извлече някаква допълнителна икономическа полза в замяна.“

С това съобщение от „S M“ - вероятно довереникът на президента Тръмп Стивън Милър, заместник-ръководител на администрацията на Белия дом, или някой, който играе Стивън Милър - ефективно прекратява разговора. Последният текст за деня дойде от „Пийт Хегсет“, който в 9:46 ч. написа: „Съгласен съм“.

След като прочетох тази поредица от текстови съобщения, си признах, че този разговор притежава висока степен на правдоподобност. Текстовете, по отношение на избора на думи и аргументи, звучаха така, сякаш са написани от хората, които уж са ги изпратили, или от особено умел генератор на текстове с изкуствен интелект. Все още се опасявах, че това може да е операция за дезинформация или някаква симулация. И продължавах да съм озадачен, че никой в групата не забеляза присъствието ми. Но ако това беше измама, качеството на мимикрията и нивото на външнополитическа проницателност бяха впечатляващи.

На следващата сутрин, събота, 15 март, тази история стана наистина странна.

В 11:44 ч. акаунтът с етикет „Пийт Хегсет“ публикува в "Сигнал" „Актуална информация за екипа“. Няма да цитирам нито тази актуализация, нито някои други последващи текстове. Съдържащата се в тях информация, ако беше прочетена от противник на Съединените щати, можеше да бъде използвана за нанасяне на вреда на американски военни и разузнавателни служители, особено в по-широкия Близък изток - зоната на отговорност на Централното командване. Това, което ще кажа, за да илюстрирам шокиращата безразсъдност на този разговор по "Сигнал", е, че публикацията на Хегсет съдържаше оперативни подробности за предстоящите удари по Йемен, включително информация за целите, оръжията, които САЩ ще използват, и последователността на атаките.

Единственото лице, което е отговорило на актуализацията от Хегсет, е лицето, идентифицирано като вицепрезидент. „Ще се помоля за победа“, пише Ванс. (Впоследствие двама други потребители добавиха емотикони с молитва.)

Според дългия текст на Хегсет първите детонации в Йемен щели да се усетят два часа по-късно, в 13:45 ч. източно време. Затова зачаках в колата си на паркинга на един супермаркет. Ако този чат на "Сигнал" е истински, разсъждавах, скоро ще бъдат бомбардирани цели на хутите. Около 13:55 ч. проверих X и потърсих Йемен. Тогава в столицата Сана се чуха експлозии.

Върнах се към канала "Сигнал". В 1:48 ч. „Майкъл Уолц“ беше предоставил на групата актуална информация. Отново няма да цитирам този текст, освен, че ще отбележа, че той описа операцията като „невероятна работа“. Няколко минути по-късно „Джон Ратклиф“ написа: „Добро начало“. Не след дълго Уолц отговори с три емотикона: юмрук, американско знаме и огън. Скоро се присъединиха и други, включително „MAR“, който написа: „Добра работа, Пийт и твоя екип!!!“, и „Susie Wiles“, която написа: „Похвала за всички - най-вече за тези в театъра и CENTCOM! Наистина страхотно. Бог да благослови.“ „Стив Утикоф“ отговори с пет емотикона: две ръце-молитви, изпънат бицепс и две американски знамена. „TG“ отговори: “Страхотна работа и ефекти!“ Дискусията след акцията включваше оценки на нанесените щети, включително вероятната смърт на конкретно лице.

Ръководеното от хутите йеменско министерство на здравеопазването съобщи, че при ударите са загинали най-малко 53 души - брой, който още не е потвърден.

В неделя Уолц се появи в предаването „Тази седмица“ по ABC и противопостави ударите на по-колебливия подход на администрацията на Байдън. „Това не бяха някакви си пропуквания, назад-напред, които в крайна сметка се оказаха безсмислени атаки“, каза той. „Това беше съкрушителен отговор, който действително беше насочен към множество хутски лидери и ги ликвидира.“

Стигнах до заключението, че чат-групата "Сигнал" почти сигурно е била истинска. След като стигнах до това осъзнаване, което само преди няколко часа изглеждаше почти невъзможно, се отстраних от групата "Сигнал", разбирайки, че това ще предизвика автоматично уведомление до създателя на групата, „Майкъл Уолц“, че съм я напуснал. Никой в чата не беше забелязал, че съм там. И не получих никакви последващи въпроси за това защо съм напуснал - или, по-точно, кой съм аз.

По-рано днес изпратих имейл на Уолц и му изпратих съобщение в акаунта му в "Сигнал". Писах и на Пийт Хегсет, Джон Ратклиф, Тулси Габард и други служители. В имейл изложих някои от въпросите си: Дали „малката група на ПК Хути“ е истинска в "Сигнал"? Знаеха ли, че съм включен в тази група? Дали съм бил включен (ако изобщо съществува такава вероятност) нарочно? Ако не, за кого са ме смятали? Дали някой е разбрал кой съм, когато съм бил добавен, или когато съм се отстранил от групата? Висшите служители от администрацията на Тръмп използват ли редовно "Сигнал" за чувствителни дискусии? Смятат ли служителите, че използването на такъв канал може да застраши американския административен, военен персонал и народ.

Брайън Хюз, говорителят на Съвета за национална сигурност, отговори два часа по-късно, като потвърди истинността на групата "Сигнал". „Изглежда, че това е автентична верига от съобщения и ние проверяваме как към нея е бил добавен номер по невнимание“, пише Хюз. „Веригата е демонстрация на задълбочената и обмислена политическа координация между висшите служители. Продължаващият успех на операцията с хутите показва, че не е имало заплахи за войските или националната сигурност.“

Уилям Мартин, говорител на Ванс, заяви, че въпреки впечатлението, създадено от текстовете, вицепрезидентът е напълно съгласуван с президента. „Първият приоритет на вицепрезидента винаги е да се увери, че съветниците на президента го информират адекватно за същността на своите вътрешни обсъждания“, каза той. „Вицепрезидентът Ванс недвусмислено подкрепя външната политика на тази администрация. Президентът и вицепрезидентът проведоха последващи разговори по този въпрос и са напълно съгласни по него.“

Никога не съм виждал подобно нарушение. Не е необичайно служителите по националната сигурност да общуват по "Сигнал". Но приложението се използва предимно за планиране на срещи и други логистични въпроси - не за подробни и строго поверителни обсъждания на предстоящи военни действия. И, разбира се, никога не съм чувал за случай, в който журналист да е бил поканен на такова обсъждане.

Според няколко юристи в областта на националната сигурност, интервюирани от колегата ми Шейн Харис за тази история, Уолц, координирайки действия, свързани с националната сигурност, може да е нарушил няколко разпоредби на Закона за шпионажа, който урежда нещата с информацията за „националната отбрана“. Харис ги помоли да разгледат хипотетичен сценарий, при който висш американски служител създава група в "Сигнал" с ясната цел да сподели информация с представители на кабинета за активна военна операция. Той не им показа действителните съобщения от "Сигнал", нито им каза конкретно какво се е случило.

Всички тези юристи заявиха, че американският служител изобщо не бива да създава групи в "Сигнал". Предполага се, че информацията за активна операция би отговаряла на определението на закона за информация, свързана с „националната отбрана“. Приложението "Сигнал" не е одобрено от правителството за споделяне на класифицирана информация. Правителството разполага със свои собствени системи за тази цел. Ако длъжностните лица искат да обсъждат военна дейност, те трябва да отидат в специално предназначено за целта пространство, известно като съоръжение за поверителна информация или SCIF - повечето служители на ниво кабинет по национална сигурност имат инсталирано такова в дома си - или да общуват само с одобрено правителствено оборудване, казват адвокатите. Обикновено мобилните телефони не са разрешени в SCIF, което предполага, че тъй като тези служители са споделяли информация за активна военна операция, те са могли да се движат на публично място. Ако бяха изгубили телефоните си или ако бяха откраднати, потенциалният риск за националната сигурност щеше да бъде сериозен.

Хегсет, Ратклиф и други длъжностни лица на ниво кабинет вероятно биха имали правомощията да разсекретяват информация и няколко от юристите по национална сигурност отбелязаха, че хипотетичните длъжностни лица от веригата "Сигнал" биха могли да твърдят, че са разсекретили информацията, която са споделили. Те предупредиха, че този аргумент е несъстоятелен, тъй като "Сигнал" не е оторизирано място за споделяне на информация от такова чувствително естество, независимо от това дали тя е била маркирана с гриф „строго секретно“ или не.

Имаше и друг потенциален проблем: Уолц настрои някои от съобщенията в групата на "Сигнал" да изчезват след една седмица, а други - след четири. Това повдига въпроси дали служителите може да са нарушили федералния закон за архивите: Текстовите съобщения за официални действия се смятат за документи, които трябва да се съхраняват.

„Съгласно законите за архивите, приложими за Белия дом и федералните агенции, на всички държавни служители е забранено да използват приложения за електронни съобщения като "Сигнал" за служебни цели, освен ако тези съобщения не са незабавно препратени или копирани в официален правителствен акаунт“, казва пред Харис Джейсън Р. Барон, професор в Университета на Мериленд и бивш директор на отдел „Съдебни спорове“ в Националната администрация за архиви и записи.
„Умишленото нарушаване на тези изисквания е основание за дисциплинарно наказание. Освен това агенции като Министерството на отбраната ограничават електронните съобщения, съдържащи класифицирана информация, до класифицирани правителствени мрежи и/или мрежи с одобрени от правителството криптирани функции“, каза Барон.

Няколко бивши служители на САЩ разказаха на Харис и на мен, че са използвали "Сигнал", за да споделят некласифицирана информация и да обсъждат рутинни въпроси, особено когато са пътували в чужбина без достъп до правителствените системи на САЩ. Но те са знаели, че никога не трябва да споделят класифицирана или чувствителна информация чрез приложението, защото телефоните им биха могли да бъдат хакнати от чуждестранна разузнавателна служба, която би могла да прочете съобщенията на устройствата. Струва си да се отбележи, че Доналд Тръмп като кандидат за президент (и като президент) многократно и яростно настояваше Хилъри Клинтън да бъде вкарана в затвора за това, че е използвала частен имейл сървър за служебни цели, когато е била държавен секретар. (Заслужава да се отбележи също така, че през 2023 г. на Тръмп беше повдигнато обвинение за неправилно боравене с класифицирани документи, но обвиненията бяха свалени след избирането му).

Уолц и другите служители на ниво кабинет вече потенциално са нарушавали правителствената политика и закона просто като са си изпращали текстови съобщения за операцията. Но когато Уолц добави журналист - вероятно по погрешка - към комитета на началниците си, той създаде нови проблеми, свързани със сигурността и правото. Сега групата предаваше информация на човек, който не е упълномощен да я получава. Това е класическото определение за изтичане на информация, дори и да е било непреднамерено и дори и получателят на информацията да не е вярвал, че това е изтичане, докато Йемен не е бил нападнат от американците.

През цялото време членовете на групата "Сигнал" са били наясно с необходимостта от секретност и сигурност на операциите. В текста си, в който подробно описва аспектите на предстоящата атака срещу цели на хутите, Хегсет пише на групата - която по това време включваше и мен - „В момента сме чисти по отношение на OPSEC“ (Оперативната сигурност, бел. прев.).

Следете новините ни в GoogleNews