Ρуският сенчест флот

Текстът е препубликуван от 24brussels.online.

През август стана ясно, че Владимир Матвеев, електроинженер от танкера „Волгонефт-212“, потънал през декември 2024 г. в Черно море с товар от мазут, е успял да получи чрез съдебен иск просрочените си заплати от корабособственика „Кама Шипинг“, който руснаците сега очевидно превръщат в „изкупителна жертва“ за настъпилата екологична катастрофа.

В този случай, когато руските сили за сигурност и съдилищата решиха да „покрият“ явните небрежни и незаконни действия на собствената си морска администрация, пристанищните власти и класификационните дружества, които умишлено издадоха фалшиви сертификати за съответствие на „Волгонефт-212“, размерът на присъдените средства е показателен – 733,4 хиляди рубли за пет месеца след инцидента, което се равнява на приблизително 1800 долара месечно.

Тези пари, които Матвеев е получил за работа на очевидно опасен кораб, са значително по-ниски от възнагражденията на електромеханиците по танкери в световното корабоплаване, а отношението към екипажите на руския танкерен флот заслужава отделно разглеждане.

Въпреки че стотици компании за наем на моряци функционират под контрола на Руската федерация, те заемат различно място в системата на руския морски бизнес. Някои фирми все още не крият връзките си с глобалните морски структури, докато други са директни подразделения на руски петролни корпорации.

В последната група попадат санкционираните „Газпромнефт Шипинг“ ООД от Санкт Петербург (ИНН 7805480017), друго ООД от Санкт Петербург „Транспетрочарт“ (ИНН 7825484443) и „Транснефт-Сервис“ ООД от Москва (ИНН 7710940202) с клон в Краснодар.
Но други компании често съчетават собствените си транспортни дейности с наемане на екипажи за танкери, комбинирайки натрапчива публичност на услугите си за наем на моряци с внимателно прикриване на своите бенефициенти и наименования, както и на реалната си роля в системата на петролния империализъм на Кремъл.

Разбира се, тези фирми не правят публични изявления за връзките си с глобалния морски бизнес и затова истинската позиция на тези структури в „сенчестия“ руски флот заслужава специално внимание.

В това отношение заслужават внимание дейностите на „BF Tanker“ LLC (ООО „БФ Танкер“, ИНН 7838503686) – компания, основана през април 2014 г., която все още използва името „Balt Fleet Tanker“, както и съответната търговска марка и своя номер в Международната морска организация IMO 4206557.

Тази компания, с уставен капитал от 49,8 милиона рубли, регистрирана в Санкт Петербург с клон в Москва, твърди, че е ключов превозвач на нефт и петролни продукти от пристанищата на Балтийско море по вътрешните водни пътища на Русия, включително Москва и Ярославъл и други руски „логистични центрове“, като използва както собствения си, така и „чужд флот под руски флаг“. Забележително е, че компанията декларира два лиценза – за превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища и морски транспорт, както и за товаро-разтоварни дейности.

„BF Tanker“ не посочва лиценз за наем на моряци, но активно извършва подбор на екипажи, публикува контакти на свои оператори за набиране на персонал в социалните мрежи и предлага многобройни свободни позиции на специализирани платформи, предполагаемо за корабите на компанията.

Например, през януари 2025 г. „BF Tanker“ обяви онлайн вакантна позиция за вахтен моряк на танкер с район на плаване в Черно, Азовско и Средиземно море, като предишен професионален опит дори не беше изискван. Руските моряци коментират в специализирани форуми за „тъжни“ и „неприятни случаи“ със заплатите на корабите на „BF Tanker“, споменавайки „ниски възнаграждения“ и добавяйки, че „бялата част от заплатата е малка“.

През 2022 г. компанията е предлагала доход до 200 хиляди рубли за старши помощник-капитан, което по тогавашния курс не надхвърляше 2200 долара – явно несъответстващо на международните стандарти за подобна длъжност.
Очевидно е, че танкерите на тази структура се комплектуват основно с кандидати, които не отговарят на по-привлекателни оферти, включително неквалифицирани или неопитни „морски вълци“, които впоследствие се оплакват от условията на труд и заплатите само в социалните мрежи.

Танкерите на компанията всъщност обслужват активно не толкова балтийския транспорт, колкото черноморските руски пристанища, така че е ясно, че те не се ограничават до „вътрешните водни пътища“, както твърди компанията.

Например, само през април 2023 г. суров петрол и нефтопродукти са транспортирани от руски пристанища на Черно и Азовско море от девет танкера под руски флаг, обявени за собственост на „BF Tanker“, със среден тонаж до 8 хиляди тона.

Сред тях „Balt Flot 11“ (IMO 9804239) и „Balt Flot 12“ (IMO 9804241) превозваха нефтопродукти от Таганрог до Самсун (Турция), „Balt Flot 14“ (IMO 9804215) извърши подобно пътуване от Кавказ до Лимасол (Турция), „Balt Flot 15“ (IMO 9804227) – от Азов до Александрия (Египет), „Balt Flot 16“ (IMO 9829069) – от Темрюк до Торос (Турция), „Balt Flot 17“ (IMO 9829071) – от Ростов на Дон до Ялова (Турция), „Balt Flot 18“ (IMO 9838199) – от Кавказ до Искендерун (Турция), „Balt Flot 19“ (IMO 9838204) – от Кавказ до Торос (Турция) и „Balt Flot 20“ (IMO 9846237) – от Азов до Дамиета (Египет).

През лятото на 2025 г. „Balt Flot 11“, преименуван на „Daria“ (IMO 9804239) без смяна на флага, влезе отново в Самсун и транспортира руски петрол както по Черно море, така и по Волга. Настоящият му собственик е прикрит, но е много вероятно това да е санкционираната руска „Gosudarstvennaya transportnaya lysingovaya kompaniya“ („GTLK“, „Държавна транспортна лизингова компания“) от Салехард (ИНН 720261827). А „Balt Flot 12“, преименуван на „Alexandra“ с вероятен собственик „AR Vector“ JSC от Санкт Петербург, създаден преди две години (ИНН 9721201366), през август 2025 г. превозва петрол от Волгоград до Азовско море.

В същото време група от подобни танкери под флага на агресора, контролирани от „Руския морски регистър на корабоплаването“, все още се водят собственост на „BF Tanker“.

Пример за това са „Balt Flot 1“ (IMO 9751872), оперирал през лятото на 2025 г. в руски балтийски пристанища, и „Balt Flot 2“ (IMO 9751884), който през август 2025 г. се върна във вътрешните руски води след напълно незаконно посещение в украинското пристанище Мариупол на Азовско море, превзето от Русия.

„Balt Flot 3“ (IMO 9751896) по същото време превозваше руски петрол от Ростов на Дон към Черно море; подобно пътуване извърши и „Balt Flot 6“ (IMO 9751937), докато „Balt Flot 4“ (IMO 9751913) осъществи същия транспорт от Азов, а корабът-близнак „Balt Flot 5“ (IMO 9751925) се върна от Азов във Волгоград по същото време.

В тази връзка трябва да отбележим, че според различни източници ISM-мениджър на шестте описани танкера на „BF Tanker“ е обявена компанията „Inok TM“ LTD, към която ще се върнем по-късно. Междувременно допълваме, че през 2021 г. споменатият танкер „Balt Flot 11“, тогава експлоатиран от „BF Tanker“, акостира в Бургас, където бяха извършени монтажни дейности на система за пречистване на баластни води на стойност 374 хиляди евро.

Трябва да се добави, че основният получател на руски петрол в България тогава беше заводът „Лукойл Нефтохим Бургас“, което впоследствие доведе до съответните санкционни мерки. В тази връзка не е изненадващо, че от 2022 г. мениджърите и основателите на „BF Tanker“ са прикрити в „официалните руски регистри“, а уебсайтът на компанията, която още през 2019 г. поръча рекламни фотосесии на „екипажи на танкери в Арктика“, вече не функционира.

Въпреки това беше установено, че основател на „BF Tanker“ към момента е базираната в Москва „Global Group“ АД, създадена в края на 2022 г. (ИНН 9722032449), с директор Ирина Галкова, жителка на Мурманск. Регистратор на акционерите на „Global Group“ е „VTB Registrator“ АД (ИНН 5610083568), свързано със санкционираната руска банка „VTB“.
Настоящият изпълнителен директор на „BF Tanker“ крие самоличността си колкото е възможно повече, но първоначално длъжността е заемана чисто номинално от Дмитрий Олерски, а от юни 2018 г. – от бившия главен счетоводител Евгения Путрайм, чийто баща Александър Путрайм „по случайност“ е бил ръководител на отдел „Системи за управление на морския транспорт“ в „Руския морски регистър на корабоплаването“.

Документирана е и ролята на Игор Фурман като ръководител на кадровия отдел на „BF Tanker“ и на Сергей Барчуков като технически директор, като последният по-рано е бил заместник-генерален директор по техническите операции на танкерния флот в същото ООО „Инок ТМ“ (ИНН 7841458962) от Санкт Петербург.

Наред с това Евгения Путрайм периодично е споменавана в регионалната руска преса по време на приемането на новопостроени танкери в корабостроителници, чието строителство по проект RST-27 е било възложено от „BF Tanker“ на структурата „Окская Судоверф“ АД (корабостроителница „ОКА“) в град Навашино на река Ока.

Затова ролята на руския класификатор в тези процеси е ключова, а „семейният договор“ между баща и дъщеря Путрайм явно им е позволил да „затворят очи“ за много аспекти – както технически, така и финансови.

Прави впечатление, че строителството на танкери за „BF Tanker“ в Навашино, както и по проекта RST-54 в завода „Красное Сормово“, е било осъществено по договор с „Лукойл“ за транспортиране на нефтопродукти на корпорацията. До 2016 г. „Лукойл“ е превозвал до милион тона нефтопродукти годишно с кораби на „BF Tanker“. Именно с тези мащабни договори преди десет години се е представял Сергей Чаплыгин – тогава председател на съвета на директорите на „BF Tanker“, а преди това генерален директор на Litasco SA (от 2010 г., още преди официалното формиране на структурата). Това дъщерно дружество на „Лукойл“, регистрирано в Швейцария като петролен търговец, впоследствие се „прероди“ в Дубай под името „Litasco Middle East DMCC“ и през юли 2025 г. попадна под британски санкции.

Така не само търговските маршрути и дългосрочните договори, но и кадровите назначения свързват тясно „BF Tanker“ с „Лукойл“. Затова не е изненадващо, че същият Чаплыгин наскоро се появи в руски лъскави издания като собственик на ексклузивни апартаменти на 42-ия етаж в „Москва Сити“ – традиционно „гнездо“ на много руски магнати.

Най-интересното в историята със собствениците на „BF Tanker“ е появата на компанията (с IMO номер 4206557) в Решение за изпълнение 2024/411 на Европейската комисия от 30 януари 2024 г. Това обаче не е списък със санкции, а списък с корабни компании в контекста на „емисиите от морския транспорт в рамките на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове“ по Директива 2003/87/ЕО. Според решението, за всяка компания от списъка отговаря една държава членка на ЕС, а за „BF Tanker“ това е Естония. Какви са връзките между руската компания, част от „сенчестия“ танкерен флот, и естонски бенефициенти, не е ясно от откритите източници – обяснения биха могли да дадат единствено естонските власти.

Още по-любопитна е дейността на „Инок ТМ“, за която самите руски моряци пишат в чатове, обсъждайки работа на танкери на „BF Tanker“: „офисът се ръководи от „Инок“, който има, да кажем, лоши отзиви“. Както може да се предположи, в официалните руски регистри директорите и учредителите на „Инок ТМ“ са скрити също толкова старателно, колкото и на „BF Tanker“.
Според някои източници обаче, генерален директор на „Инок ТМ“ доскоро е бил Игор Фомин, а учредители – Ришат Багаутдинов и Олга Гришченко. Компанията е правоприемник на „Инок Карелия Компани“, където в периода 2016–2019 г. като учредители са фигурирали същият Багаутдинов, както и Владимир Касяненко, Анатолий Белозеров, Виктор Олерски и Борис Василиев. През 2017 г. в структурата влиза кипърската офшорна „Voje Holding Limited“ (рег. № ΗΕ 220195, Никозия), фигурираща и в „Панамските документи“, както и белгийското дружество „Inok“ с адрес в Антверпен.

На този адрес (Verbindingsdok Oostkaai 5-7, 2000 Антверпен) действително съществува компания за корабно управление „INOK NV“ (IMO 1858497). Нейният сайт, посочен в местни агрегатори, „по странно съвпадение“ пренасочва посетителите към сайта на руската „Inok TM“. Същевременно „Inok TM“ фигурира и като „Inok N.V.“ в някои руски ресурси, а структурата „Inok TM Ltd.“ (IMO 4032143) е включена заедно с „BF Tanker“ в споменатото Решение на Европейската комисия, като отговорната държава в този случай е Латвия. IMO номерът на руското „Inok TM“ е потвърден от „Руския морски регистър на корабоплаването“, където е вписано под вътрешен номер 37164.

В този контекст не е изненадващо, че „Voje Holding Limited“ фигурира в съдебни дела за „лизинг на плаващи кранове, влекачи и баржи“ в английски и ирландски съдилища срещу санкционираните „GTLK Malta Four Ltd“ и „GTLK Europe DAC“, свързани с руските власти в морския сектор. Такива дела (напр. CL-2024-000583 във Великобритания) представляват класически опит за заобикаляне на санкции чрез фиктивни търговски спорове, при които компании със същия бенефициент се представят за „опоненти“, за да прехвърлят активи от един собственик на друг, използвайки обратно датирани „договори за наем“ и „искове за собственост“.

Подобни практики не са новост за Русия. Пример е случаят с танкера „Механик Погодин“ (IMO 9598397), задържан от украинските власти в Херсон през 2018 г., след като собственикът му – руската „VEB Leasing“ – попадна в националния санкционен списък. Тогава в Херсонския съд е било образувано дело 2140/1776/18 по иск на руското „V.F. Tanker“, което твърдяло, че е придобило кораба след задържането му.

Най-интересна обаче е фигурата на Ришат Багаутдинов – заместник-председател на управителния съвет на Руската корабна камара. Той е бил свързан както с „Инок ТМ“ и кипърската „Voje Holding Ltd“, така и с „V.F. Tanker“ (креативния „ищец“ в случая с „Механик Погодин“), и едновременно с това е оглавявал борда на „Окская судоверф“, където се строят кораби за „BF Tanker“. Впоследствие „V.F. Tanker“ става част от кипърската структура „Volgo-Balt Transport Holding“ (рег. № HE 142614, Никозия), която от своя страна влиза в групата „Universal Cargo Logistics Holding“ на олигарха Владимир Лисин. Лисин вече попада в санкционни списъци, а освен това е собственик на „Окская судоверф“.

Свързаната с Багаутдинов структура „Волжско пароходство“ (дан. № 5260902190, директор Павел Виноградов) беше включена в санкционните списъци на ЕС, Обединеното кралство и Швейцария през април–юни 2025 г. Компанията остава основател както на „V.F. Tanker“, така и на друго дружество на Багаутдинов – „Водоход“ (дан. № 7707511820, осн. 2017 г.), известно не толкова с речните круизи, колкото с присвояване на бюджетни средства под формата на „патриотични програми“, част от руската пропаганда.

„Волжско пароходство“ е свързано и с наемането на моряци, тъй като е основател на „Учебно-тренажерен център за морска подготовка“. В същото време санкциите срещу такива структури дават резултат – пример е компанията „Волга Крюинг“ (дан. № 5260355861, директор Юлия Сафонова), включена в санкционни списъци през 2017 г. Днес в открити източници няма информация за нейни активни обяви за работа, а в официалните регистри фигурира с отчет „без печалба“.

Следователно санкционният натиск върху структурите, ангажирани с руския „сенчест“ танкерен флот, е ефективен и трябва да бъде разширен и върху участниците в руския петролен бизнес, описани по-горе. Анализът на компаниите, които управляват екипажи и кораби, показва тясната връзка между различните бенефициенти на „сенчестия“ флот, както и тяхното системно разрастване – не само чрез кипърски офшорки, но и чрез морските администрации на някои европейски държави, използвайки „креативни“ опити за заобикаляне на санкции в съдилища.

Особена роля в това играе „Руският морски регистър на корабоплаването“, който е въвлечен във всички етапи – от строителството на нови кораби в заводите по Ока и Волга, до сертифицирането на крюинг компании. Затова санкционната политика на цивилизованите държави следва да се насочи не само към големотонажните танкери, превозващи руски петрол, но и към компаниите от „малкия“ танкерен флот – тъй като, както показва горното, тяхното разрушително влияние върху морската сигурност и европейската морска политика често е още по-значимо.

Следете новините ни в GoogleNews