Валдас Дамбраускас пред Nostrabet: Ще помня Лудогорец само с добро

Липсата на постоянство е проблемът на българския футбол, допълва той

OFFNews Последна промяна на 08 юни 2022 в 12:24 265 0

Бившият наставник на Лудогорец, Валдас Дамбраускас, даде ексклузивно интервю за сайта НостраБет. Специалистът сподели удовлетворението си след спечелената Купа на Хърватия заедно с Хайдук Сплит, но сподели, че за него голямата цел остава титлата и участието в Шампионската лига с клуба.

Литовецът се върна и към времето си начело на родния хегемон. Въпреки че беше преждевременно освободен от поста си, Дамбраускас казва, че пази само хубави спомени от клуба и от България като страна. Той изрази своята благодарност, че е имал възможност да работи в толкова професионална среда, каквато е тази в Разград. Същевременно, младият треньор добави и мнението си за това какво липса на българския футбол в момента.

Здравейте, господин Дамбраускас! Клубният сезон за Вас завърши преди седмица и то триумфално – с победа за Купата на Хърватия. Как оценявате първия Ви сезон начело на Хайдук?

Много съм доволен как приключи – доволен за феновете, за хората в Сплит, както и за целия регион Далмация. Тези хора чакаха трофей от много години и разочарованието им продължи дълго време. Когато Хайдук печели, в Далмация се живее по-добре, защото тези хора живеят за клуба. Страстта и еуфорията, която изпитахме след финала, беше несравнима с нищо, което съм виждал.

От друга страна, не съм напълно доволен от сезона, като цяло. Имахме възможност да спечелим както купата, така и шампионата. Винаги може да се подобряваме и това ще се опитаме да направим още в първата ни тренировка преди новия сезон.

Бяхте много близо до шампиона Динамо Загреб, действително. Оптимистично ли сте настроен, че догодина Хайдук ще е още по-силен претендент за титлата?

Да, бяхме близо. Постоянно се подобрявахме, към края на сезона играхме с огромна увереност. Всички започнахме да вярваме, че е възможно. Клубът не е печелил титла от 2005-а и не е завършвал втори от над 10 години, така че шампионският манталитет логично ни липсва в известна степен.

Важно е да не се поддаваме на емоциите и да сме максимално гладни за предстоящия сезон. За да сме голям отбор, трябва да сме амбициозни, гладни, уверени както като отбор, така и индивидуално и да се подобряваме. Не можем да се сравняваме с Динамо като бюджет, така че трябва да сме по-умни и да използваме максимално възможностите си, за да постигнем още повече през следващия сезон.

Задава се и европейска кампания. Как оценявате шансовете на Хайдук за място в групите на Лигата на конференциите?

Европейските турнири винаги ни предоставят голям шанс и сцена за изява. Така може да видим докъде сме стигнали, сравнявайки се с най-добрите тимове от другите държави. Очакваме с нетърпение и глад за изява тези мачове. Тези срещи са ни нужни, защото само с такива може да израснем по-бързо. Когато играеш в Европа, винаги биваш предизвикан и трябва да се подобряваш. В тези моменти играчите и треньорското ръководство трябва да покажат най-доброто от себе си и да докажат, че искат да постигнат големи резултати. Трябва да се подготвяме добре за всеки мач и да сме фокусирани.

Има шанс да срещнете някой от българските грандове. Бихте ли имали желание отново да се върнете в България за подобен мач?

Разбира се, това би било страхотно! Считам се за човек, който познава българското първенство доста добре, независимо, че има някои промени в треньорите и играчите. Харесвам България и хората, това е една чудесна държава и бих я посетил отново в бъдеще.

Изминаха около 10 месеца, откакто приключихте с периода си начело на Лудогорец. Има ли някакъв гняв останал у Вас заради случилото се?

Прекарах си страхотно в Лудогорец и научих наистина много. Много се радвам, че получих възможност да работя в подобна организация, да спечеля титлата, Суперкупата и да се класирам за плейофите за влизане в Шампионската лига и съм благодарен. Създадох приятелства и все още поддържам връзка с треньори и играчи, следя мачовете на тима. Много се радвам, че те отново печелят. Никога не тая разочарованието в себе си. Опитвам се да се уча и да гледам напред във времето. Сега съм в Хайдук и съм напълно отдаден на работата. Няма време за гняв, нужна е само концентрация всекидневно.

Господин Дамбраускас, представянията Ви в Европа и на домашната сцена бяха доста солидни, преди да бъдете изгонен. Имаше ли някакво неразбирателство с играчите?

Това, което изглежда като солидно представяне за феновете и журналистите, може да не е такова през очите на ръководните фактори. Трябва да помним, че Лудогорец постигна уникални резултати в Европа в последните 10 години, а 11-те поредни титли говорят сами по себе си. Разградчани играха в групите на ШЛ, Лига Европа и др. Тези успех изграждат определен манталитет в тима и това много ми харесва.

Обичам да работя в клубове, в които има напрежение, защото това е една от привилегиите на футбола. Това означава, че се стремиш към перфекционизъм. Дойдох в клуба, когато той минаваше през преходен период. Имаше смяна на поколения, не беше лесно да се справя с различните националности, приоритети, интереси.. Въпреки това, достигането до плейофите в ШЛ показа, че вървяхме в правилна посока. Говорихме за бъдещето и за това как да сме по-силни.

Никога не съм имал проблеми с играчите. Аз съм треньор и трябва да вземам тежки решения, но винаги съм ги изговарял с играчите. Трябва винаги да си честен с хората, с които работиш. Приех решението на клуба и продължих напред. Останаха само хубавите спомени.

Какви позитиви и негативи извлякохте от престоя си в България?

Както споменах, прекарах си отлично в България. Клубът ми предостави всичко, за което може да мечтае един треньор. Професионализмът беше на много високо ниво. Разград е малък град, но хората обичат клуба си, приемат те много топло и оценяват работата, която вършиш. Не мога да се сетя дори за една отрицателна черта на престоя ми. Предизвикателството ми хареса и съм много щастлив, че получих тази възможност.

Кои са основните проблеми на българския футбол?

Мисля, че българският футбол има богати традиции и в миналото има тимове и футболисти, които са били на върха на футболната пирамида в световен план. Спортът е много обичан в България, но понастоящем резултатите на националния тим не са добри, а играчите зад граница играят в по-нискоразредни тимове спрямо преди.

Основният проблем е в липсата на постоянство. Всичко се променя светкавично – днес се подготвяш за двубой срещу даден отбор, утре той има нов треньор. Срещал съм отбори по три пъти и те имаха различен треньор всеки път!

Във футбола трябва работа и търпение. Нищо не се случва с магическа пръчка. За да развиеш отбор, млади играчи, да изградиш стил на игра, национален отбор или какъвто и да е клуб, е необходимо време. Паникьосаните решения и честите промени не помагат. Това създава токсична среда. България има страхотен футболен потенциал, но той може да се развие само, ако се гласува доверие на професионалисти, на които да им се даде време да работят без страх.

Българските играчи често имат трудности с адаптацията зад граница. Работили сте с някои национали като Кристиян Димитров, Кирил Десподов и Антон Недялков. Защо смятате, че родните играчи изпитват подобни проблеми в чужбина?

Трудно е да се прецени на тази база. Всеки играч има различна история. И тримата, които споменахте, са страхотни личности и беше удоволствие да работя с тях. Мисля, че и тримата имат качествата, за да се докажат на по-високо ниво.

Бихте ли работили един ден отново в България?

За момента съм фокусиран изцяло върху Хайдук. Много съм щастлив да съм начело на клуб с такава история и толкова традиции. Направихме сериозна крачка напред и искам да се подобрим дори още. Всичко е в Божиите ръце обаче. Ако България е част от съдбата ми отново, то защо не?

Какви изпитания трябва да преодолее литовски треньор, какъвто сте и Вие, с оглед на скромните постижения на страната във футбола?

Вярно е, Литва наистина не може да предложи кой знае какво на световния футбол към момента. Винаги е трябвало да се справям с предразсъдъци от типа „Какво може да ни даде този“?, „Този сега на баскетбол ли ще ни учи?“. Това бяха най-дружелюбните съобщения, които получавах. Това обаче не е лошо за мен. Опитвам се да разбера феновете, които искат най-доброто за клубовете им. Това е отговорност, но и служи като мотивация за мен.

Винаги трябва да се приспособявам към новото място. Опитвам се да стана част от обществото, както и да разбера историята и традициите на клуба. Няма как да очаквам хиляди хора да се нагласят спрямо моите потребности – трябва аз да се приспособя към тях. Изучавам държавата, нейната история, традиции, обичаи, случките от обществеността, клубната история, легендите на клуба – общо взето всичко, до което успея да се докопам. Това е вечен процес, но най-важното е да уважаваш хората и общността, в която си попаднал.

Наскоро Литва надви България в световна квалификация. Изпълни ли Ви това с оптимизъм за бъдещето?

Не мисля, че понастоящем периодът е добър нито за литовския, нито за българския футбол. Трябва много работа, за да се развият млади играчи, треньори и инфраструктура. България и Литва срещат сходни проблеми. Процесът нагоре започва, ако има обединение, загърбване на лични интереси и работа, насочена само към нуждите на футбола в страната.

Каква е мечтата Ви като треньор?

Във футбола винаги трябва да се говори за краткосрочни и дългосрочни мечти. Когато си начело на даден клуб, мечтата е само и единствено да се справиш максимално добре. В момента мечтая да заведа Хайдук до Шампионската лига.

Това е втори Ваш престой в Хърватия. Какво прави страната толкова продуктивна, по отношение на ваденето на страхотни футболисти?

Това се дължи на няколко фактора. Хърватите поначало са много талантливи. Дайте им топка, каквато и да е, и те ще създадат игра. Те са конкурентноспособни и дисциплинирани, за да постигнат целите си. Това е страхотна среда за всеки треньор, защото играчите са много мотивирани. Много хърватски играчи се състезават на най-високото ниво на спорта и младите имат страхотни модели за подражание. Всяко момче в страната иска да е като Модрич, Перишич, Ковачич и др.

Наред с това, вярвам, че елитното първенство в страната помага за изграждането на тази конкурентна среда. В нея участват само 10 тима и само най-заслужилите остават в дивизията или се борят за челните места. Отделно, клубовете трябва да се издържат чрез продажба на играчи, което им дава стимул да залагат на млади играчи. Всички тези фактори създава конкурента среда, с много модели на подражание и дисциплинираща среда, която позволява на играчите да покажат изцяло своите способности.

За финал, господин Дамбраускас – какво си пожелавате в личен и професионален план до края на 2022-а година?

Живеем в доста сложни времена. Току-що преборихме пандемия, а сега има опасност от нова Световна война. Пожеланията ми са семпли – да се усмихваме повече, да се уважаваме и да отделяме време един за друг. Футболът обединява, така че гледайте и играйте повече футбол!

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови