Невероятната история на филипинския фигурист Майкъл Мартинес

OFFNews Последна промяна на 18 февруари 2014 в 18:54 17529 4

Любовта винаги си пробива път

Д. Николич, в. “Блиц”, Сърбия

Когато поръчват на Нино Рота да композира песента „Какво е младостта?“ за филма „Ромео и Жулиета“ от 1968 г. [реж. Франко Дзефирели] прочутият италианец се спира на стиховете, с които започва разказът в рими. Историята, която следва, е тук, за да послужи тъкмо за това. Да се замислите.

Манила. Филипините. Там няма зима, каквато ние познаваме. През януари, който е най-студеният месец, средната температура на въздуха е малко над 20 градуса. От тези нашите градуси. Там няма затрупани пътища, няма и заледени езера, на които някой на Филипините, ако по някаква случайност обича да се пързаля, би могъл да го прави, когато му се прииска.

Всъщност, ако някой точно там, на Филипините, поиска да се попързаля, може да го направи само на пет места в цялата страна, населена с 99 милиона жители: в най-добрите сгради на най-голямата верига местни търговски цетрове. В един такъв „шопинг мол“, както се казва на сръбски, започва и нашият разказ.

Майкъл Кристиян Мартинес е на осем години, когато в Манила, в един от тези търговски центрове, вижда хора да се пързалят. Незабавно заявява на майка си, че и той иска да е като тях. Децата са си такива. Имитират възрастните. Оттам идва и бремето, което възрастните носят навсякъде със себе си, но често без да го съзнават – децата приличат на примерите, които са им дадени.

Майката се вслушва в желанието на сина си и малкият Майкъл, макар да страда от астма, започва да се наслаждава на леда всеки път, когато семейството му успява да си го позволи. На 14-годишна възраст категорично решава, че иска да стане истински фигурист. Само че... Какво ще търси един истински фигурист на Филипините? Ами, тази страна никога не е имала представител на зимни олимпийски игри!? Но... Всички промени в обществото настъпват, благодарение на различното мислене – онова, което преразглежда не само начините за решаване на проблемите, но и самите проблеми. Да си с еластична мисъл, да позволиш на въображението да създаде нова реалност – о, колко хубаво би било да учат децата на това в училище. Но, много от онези, които го носят в себе си, нехаят, че няма такива часове. Майкъл Мартинес е един от тях.


„Какво е младостта? Буен огън.
Какво е девойката? Лед и желание.
Светът се люлее...“

Това гласят уводните строфи, над които славният Нино Рота е мислил, композирайки, може би, най-популярната филмова мелодия, която съпровожда екранизацията на прочутите шекспирови герои Ромео и Жулиета.

Тези стихове и тази мелодия Майкъл Мартинес избира за тренировките си на леда. Най-често сам, а, когато семейството му събере достатъчно пари, и с треньор. В страната, която през 2013-а остана в руини първо заради силното земетресението от 7,2 степени по Рихтер, а после и от тайфуна Хайян, чийто вихър достигаше скорост от 315 км/ч и уби над 6000 души, кой може да мисли за момчето, което иска да се пързаля на Олимпиадата? Някой обаче все пак го прави. С много заеми, тук-там и дарения, младият Майкъл успява да отиде в Калифорния за кратки тренировки, за да се добере наистина до Сочи.

Да, класира се. Въпреки, че живее с астма. Въпреки, че, междувременно, в периода от 2011 до 2013 г., къса лигаменти в глезена, след което и в коляното, след което чупи другия си глезен. Да, класира се, въпреки че е само на 17 години.

„Какво е младостта? Буен огън“, казват стиховете.

Майкъл става първия филипинец на Зимни олимпийски игри. Става и най-младия участник в тазгодишната надпревара по фигурно пързаляне. Носи флага на церемонията по откриването на игрите в Сочи. А след това идва ред и на участието му.

„Това е... Конкуренцията е огромна. Нека се представи в кратката програма и си отиваме у дома. Няма да имаме средствата да повторим този четиригодишен цикъл“, споделя тези дни неговата майка, която сама се научава да се пързаля, за да го тренира криво-ляво.

"Розата ще разцъфне, 
а после ще увехне
Както една младост,
Както и най-красивата девойка.:

Ето така - малко тъжно, продължава текстът от известната композиция на Нино Рота, веднага след онези няколко уводни строфи.

Това мислят всички и когато Майкъл Мартинес излиза на леда в Сочи. Всичко, което никой не е очаквал, той вече бе постигнал. Но не и това, което сам желае, а то е да бъде между първите 24-ма на света. Иска шанс да се представи не само в кратката, но и в по-дългата, т.нар. „волна програма“. На големия финал.

Мелодията се плъзга по леда на залата в Сочи. А на него е един филипинец. И една любов. Следват овации. И трепет. На кое място ще е в крайното класиране? Още много фигуристи трябва да се представят след него... Изчисления, изчакване, тревога...

Има ли място за любовта сред първите 24-ма?

Точно когато съдиите обявиха оценките си - неговите и на съперниците му, сякаш се чува гласът на Глен Уестън, който изпява стиховете в композицията на Нино Рота за „Ромео и Жулиета“ от 1968-а г. Точно стиха, който е на ред и в тази история:

„Идва време, когато една сладка усмивка,
Дойде в своя дълъг сезон
И тогава Любовта е влюбена в мен.“

Майкъл Мартинес бе на 19-о място в кратката програма. В петък (14 февруари) се представя в големия финал, И въобще не е важно кой ще бъде там. Важното е друго:

Любовта винаги ще си пробие път към върха. Както казва лорд Байрон в поемата „Гяур“ от 1813 г.: „...Любовта ще намери път и през пътеките, по които и вълците се боят да ловят“ [свободен превод на стиховете, Eugene Walter, Lord George Byron]./

По време на подготовката на Майкъл Мартинес майка му Мария Тереза помолила за помощ президента на Филипините, но искането й останало без отговор, затова се наложило да ипотекира дома си. 17-годишният фигурист е първият спортист на своята страна, участващ на Зимна Олимпиада от 1992 година насам.

“Когато започнах да се пързалям използвах лекарства за астма, тъй като студът на пързалката също ме разболяваше. След около година обаче здравето ми започна да се подобрява, поради което майка ми ме подркрепи напълно в желанието ми да продължа да се пързалям. Тя каза, че е по-добре да харчи пари за спорта, отклкото за болници”, каза Мартинес пред филипинските медии.

Печели виза за Сочи 2014 като завършва седми на международно състезание в Германия. “Буквално съм израснал в болницата, защото бях много болен. Не можех да се занимавам с никакъв спорт. Опитвах със спортове на открито, когато бях по-малък, но много лесно получавах пристъпи на астма, затова спрях”, споделя Мартинес.

Той се развива като фигурист с гледане на канадския състезател Патрик Чан. На видео. В YouTube. Като естествено продължение на приказката за Майкъл, Чан се сприятелява с него, подкрепя го и му дава напътствия на леда. Във волната си програма на олимпийския турнир в Сочи, Чан остана втори, златото бе спечелено от японеца Юдзуру Хано, а бронзът от казахстанеца Денис Тен. Майкъл Мартинес завърши на 19-то място, изпреварвайки петима от 24-те финалисти.

* Нино Рота е известен италиански композитор, автор на музиката към филми на Федерико Фелини, Лукино Висконти, Франко Дзефирели и на първите два филма от „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола.

В текста е използвана информация и от GMA News Online/Rappler/Gong.bg

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.02 2014 в 15:28

Настръхвам!Божия намеса заради любовта.Помита всички прегради по пътя.

19.02 2014 в 14:06

А нашите, горките, от държавата им били дали много малко средства /пари/. За една шейна с един състезател били получили само около 360 хлв.

19.02 2014 в 12:29

Филипинците са много кадърни и амбициозни хора, може дори и по напред да се класира на следващи състезания.

18.02 2014 в 21:06

Много добра статия!