Quantcast

Историите на летящия норвежец Аксел Свиндал

OFFNews Последна промяна на 06 февруари 2014 в 20:23 9634 0

Аксел Лунд Свиндал е норвежки състезател по ски алпийски дисциплини, роден на 26 декември 1982 г. Той е шампион от Олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. и петкратен световен шампион от сезоните 2007, 2009, 2011 и 2013 г. Печели световните купи през 2007 и 2009 г. Един от фаворитите за медали в скоростните дисциплини и в Сочи. Предлагаме ви няколко негови истории, публикувани в норвежкия вестник Dagbladet. В следващите дни ще ви запознаем с едни от най-интересните спортисти, които ще участват в зимната олимпиада.

"Дяволски ме беше страх. Всяка клетка на тялото ми крещеше: спри, спри, спри!"

Той лети. Никога не е бил в по-добра форма. Ноември 2007, той излита от скока Голдън Ийгъл в Бийвър Крийк. Небето е ясно, температурата – минус десет, няма вятър. Идеални условия за лош ден.

За какво успява да си помисли? Какво му минава през главата, докато тялото му се прекатурва назад, небето се озовава под краката му и той се врязва с врата си в бялата снежна маса със скорост 150 км/ч?

След удара всичко пред очите му почернява. Чупи се кост в гърба му, избити са няколко зъба, получава осем счупвания по лицето. Вече не усеща как острата като нож ска пронизва вътрешностите му.

Събужда се в полусъзнание. Болнично осветление, хаос. Американец в бяла престилка му казва, че се налага операция на корема.

Слагат в ръката му химикалка и той подписва някакви документи. Аксел си мисли само, че трябва да се обади на баща си. Последното, което си спомня, е как лети.


Свиндал в болницата след падането.


***

Шест години по-късно.
Какво става тук?
Група италиански туристи се спуска надолу към оградения за тренировки склон. В този ден Пиц Ла Ила в италианските Алпи изглежда като най-високия връх на света. Масивни скални фрагменти се откъсват от склоновете, разтопен сняг се стича от върховете. Небето е синьо, единствено самотната писта за излитане и кацане се врязва към слънцето и дели синевата на две.

Двама австрийски асистенти с черно-зелени костюми с черепи са застанали на колене и стягат ски автоматите до откат.
Снимачният екип от Германия е застанал малко встрани. Единият от членовете със ски и камера, прикрепена към тялото, е готов да последва норвежката суперзвезда надолу през белите и червени врати.

Дами и господа, ето го и главното действащо лице. 189 см и 100 кг, увити в комбинезон от спандекс: Аксел Лунд Свиндал.

- От "Дагбладет" ли сте? – пита той, докато протяга ръка.

Долетяхме в "домашния" му град Инсбрук с малък австрийски самолет, минахме през граничния проход Брунер на четири колела, по криволичещите пътища стигнахме до курорта Ла Вила във Вал Гардена и накрая лифтът ни докара тук, на 2078 м над морското равнище, където Свиндал прекарва поредния си работен ден.

Най-добрият сред най-добрите

 
Аксел е желан събеседник за съотборници, съперници, журналисти и фенове.

Имаме един час за интервю, комбинирано с обяд. Норвежецът е направил шест тренировъчни спускания. Асистентите, треньорите и съотборниците му вече опаковат багажа си, докато Аксел сваля автоматите пред увеличаващата се тълпа от зяпачи. Двама италиански фенове се възползват от открилата се възможност.

- Само една снимка, може ли?

Любезен и спокоен, той се снима с всички желаещи, поздравява се с американските алпийци, които излизат на пистата, преди немският снимачен екип да започне интервюто си с него.
- Да бъда любезен, е част от работата ми – казва той по-късно, докато крачи в ски обувките си към къщичката край лифта. – Не е чак толкова трудно. Мисля, че това е част от умението да се държиш нормално с хората.
- Сигурно не можеш да изминеш и сто метра, без да привлечеш внимание?
- Не. Добре е , че съм интересен за хората. Но тук, в Италия, ми е далеч по-спокойно.
- Значи днес ти е спокоен ден?
- Да. Италианците са много любопитни, но не ме разпознават, докато не ме срещнат пет пъти. Щом пресека планините и се озова в Австрия, там ме познават всички. Там е моят дом. Да поръчаме ли веднага?

Аксел е в разгара на сезона и на практика е готов за олимпиадата. Преди Нова година той удържа четвърта победа за Световната купа този сезон и общо 25-а в кариерата си. Никой друг норвежец не е и мечтал за подобни успехи. Добавете двете спечелени Световни купи, осемте медала от световни първенства и трите олимпийски – и Свиндал спокойно може да се смята за №1 в света.

На 1 декември той счупи дългогодишния рекорд на Киетил Андре Аамод по етапни победи за Световната купа и стана най-успешният алпиец в историята на Норвегия.

"Ауди", "Хед", "Оукли", "Лонжин", "Ред Бул". Големи международни спонсори покриват разходите на героя от Киелер.
Много гиганти се облизват за него и това го превръща в най-скъпоплатения скиор алпиец в света. Логата по екипа му обаче са внимателно избрани с помощта на баща му, с когото съвместно управляват компанията "Свиндал АС".
Аксел е инвестирал в апартамент в Инсбрук, вила в Швеция и акции.
- Не разбирам от всичко, затова използвам хора, които смятам за добри съветници. Баща ми е един от тях. Вече не се налага сам да върша всичко.

Всеки ден го затрупват с молби и покани. Много от тях се озовават директно в кошчето.
- Никога не приемам покани да участвам в женски предсватбени партита. Само като си представя, че съм на главната улица в Осло с пияни жени… Ще умра от срам! Норвежците са доста сдържани, но в такива случаи се изхвърлят.
Сваля тренировъчния екип и отива да поръча кренвирши и картофки.
- Кетчуп? Майонеза? – пита италианецът с готварската шапка.
- Si. Thanks. Ketchup e maionese —  piko piko. Gracias.
Слага чинията на подноса и се подсмихва.
- Малко английски, малко италиански и малко испански.

Загубата на майка му и брат му
Неслучайно ски пистите са се превърнали в неговия път в живота. Още за третия му рожден ден му подаряват първите ски – "Атомик" с дължина 1 м.
Татко му Бьорн Свиндал и майка му Ина Лунд са били активни скиори. Майка му навремето е била сред най-добрите в Норвегия и се състезава на международно равнище. Брат й Роар и сестра й Херти също са били в националния отбор на страната. По-малкият брат на Аксел – Симен, също се е състезавал. През 2002 г. обаче той чупи гръбнака си и в момента може да ходи, но не и да кара ски.


Дядото на Аксел с поредния тематичен коледен подарък.

Семейство Лунд Свиндал е преживяло няколко нещастия и една голяма трагедия.
Аксел и брат му се прибирали вкъщи от училище. Той бил на осем, брат му на шест. Родителите им били в болницата, майка му раждала трето дете. Когато момчетата се прибрали, им предали спешно да отидат в болницата. Нещо се било случило.

Аксел помни, че в коридора видял баща си, погледите им се срещнали и той разбрал, че нещо не е наред.
Майка му починала при раждането от амниотична емболия. Новороденото момче пострадало сериозно при опитите на лекарите да спасят живота на Ина и било в кувьоз.

Бащата не искал да плаши момчетата, но отговорил на всичките им въпроса. На следващия ден те видели майка си мъртва.
Днес спомените за майка му са много далечни, но Аксел помни мириса й. Кожата. Лицето.
- Когато си малък, приемаш като даденост, че майка ти винаги ще е с теб. Тя е част от всекидневието ти и от това, което правиш като дете. Помня общата картина, фигурата на мама. Помня къде живеехме, както и това, че бяхме щастливи.
Новороденото му братче било кръстено на майка им и живяло на системи. След три месеца било взето решение те да бъдат изключени. Лекарите смятали, че бебето няма да може да живее с такива увреждания. Въпреки това Инар оцелял още почти една година в болницата. На 15 месеца той починал от инфаркт.

- Никога не съм се отдавал на размисли за мъртвите. Това показва, че хората край мен са си вършили работата добре. Виждах, че баща ми е страшно изморен. Мисля, че на него му е било много по-тежко, отколкото на мен и на брат ми. Отношенията между нас тримата станаха още по-близки.

Заснежените склонове на Хакаал стават убежище и за тях. Баща им скоро се връща на работа и когато баба му и дядо му нямат възможност да наглеждат децата, Аксел поема тази отговорност.


Едно от първите състезания на Свиндал.

Той се смята за аналитик, но не и за мислител. По-скоро мисли рационално, а не се оставя на чувствата си.

- Бих казал, че "рефлексирам". Звучи по-добре, отколкото "размишлявам". Размишлявам доста малко, мисля си за разни неща. Основният ми принцип е – каквото било, било. Има неща в живота, които човек не може да промени.
Продължителна връзка

Аксел Лунд Свиндал беше с американската скиорка Джулия Манкузо от световното през 2007 г. Дълги години те бяха представяни като супердвойката на елитния спорт. В социалните мрежи се появяваха техни снимки по време на отпуска в родината на Джулия – Хаваите, или как пият глинтвайн в Австрия.

Мнозина останаха много изненадани, когато Аксел обяви раздялата им във "Фейсбук" преди четири месеца. Той написа, че това се е случило, тъй като им било трудно да отделят време за срещи.


Джулия и Аксел бяха любима спортна  и светска двойка на репортерите.

Аксел разказва, че двамата имали прекрасни отношения, но не можел да си представи да се премести на Хаваите.
- И на двама ни ни беше трудно да не мислим какво ще стане след година, две, три, четири – казва Аксел.- Миналото лято на Хаваите с нас дойде снимачен екип. Атмосферата беше прекрасна. Много добре си изкарахме. Не личеше да има някакви проблеми. Ние обаче знаехме, че отношенията ни са подложени на изпитание заради огромното разстояние. Мнозина преживяват раздели. Много се радвам, че самите ние разказахме за това, а не таблоидите. В живота, за разлика от вестникарските заглавия, не всичко е черно и бяло.
- Колко важно беше за теб да разкажеш открито и честно за раздялата ви?
- Много важно. Бях напълно сигурен, че трябва да го направим. Наложи ми се да увещавам Джулия, защото тя не беше сигурна, че това е най-добрият ход. Казах й, че ще е по-добре сами да разкажем всичко. В противен случай щеше да има много излишни разговори и предположения. Мисля, че постъпихме правилно. Любопитството скоро затихна.

Фактът, че пътува по 300 денонощия в годината, налага ограничения върху отношенията му с хората. Той говори за това от практическа гледна точка.
- С Джулия не се виждахме често. Понякога се срещахме само веднъж през целия зимен сезон, например тя отскачаше за един ден до апартамента ми в Инсбрук. Затова след раздялата преходът почти не усетих промяна. Ако се бяхме разделили през лятото, когато всичко е по-спокойно, може би ситуацията щеше да е по-различна. Но откакто стана това, аз непрекъснато пътувам.

Той разрошва косата си.
- Спокоен съм и не се нервирам.
Статутът му на самотен мъж накара много от почитателките му да се разтреперят. Списание "Ел" го обяви за най-сексапилния мъж в Норвегия през 2013 г.
- Yes – казва той и намига. – Трябва да им благодаря за това. Всичко беше много по-значително, отколкото си мислех. Бяха се постарали доста. Но тези титли са малко нечестни, защото пренебрегват неизвестните хора. Не е задължително известните да са най-добри, нали така?
- Излиза, че можеш да имаш сериозна връзка едва след края на кариерата си.
- Не мисля. Ще се постарая да бъда по-гъвкав в това отношение. Разбира се, това е трудна работа. Виждам, че мнозина от скиорите ни напоследък се сдобиха с деца. Аамод също създаде семейство към края на карриерата си. Не бих искал в момента да имам деца. В такъв случай ще се наложи да пренебрегна онова, което върша и няма да бъда толкова циничен. А сега мога да си позволя да бъда циничен. И това е добре.

Тунелно зрение
Ден и нощ, всяка минута той върши всичко, за да бъде №1. Тренировки. Хранене. Сън.
Винаги е имал способността да вижда целта си "тунелно". Ако пожелае да се опише с три думи, те ще бъдат: целенасочен, аналитичен, циничен.
- Циничен е дума с негативна окраска. А за мен това значи, че съм си поставил цел и съм готов на всичко, за да я постигна. Трябва да бъда циничен. Щом съм направил този избор, не мога да си позволя да мисля за друго.
Не ми пречи да не се виждам по четири месеца с приятелите и с роднините си. Придържам се към собствените си възгледи. Искам да съм най-добрият в това, което правя. Много по-яко е да се бориш за първото, второто или третото място, отколкото за 11-ото или за 12-ото. Мнозина се отнасят негативно към това да бъдат цинични, но за мен това значи да съм честен.
- Умееш ли да се наслаждаваш на успехите?
- Имам проблем в това отношение. Но смятам, че това донякъде е полезно. Ако се наслаждаваш на победата прекалено дълго, няма да можеш да се подготвиш за онова, което ще стане след два-три дни. За мен е достатъчно, че съм доволен, когато си лягам вечерта след победа.
Той много пъти се е опитвал да си представи къде ще бъде след десет години, когато вече няма да се състезава, но така и не успява. Не е сигурно, че ще остане в Норвегия.
- След края на кариерата си вероятно ще искам да подхвана някакъв бизнес. Да създам нещо. Но ми се струва, че има голяма вероятност да продължа да се състезавам по-дълго време.
- Къде се чувстваш у дома?
- Дяволски хубав въпрос. Струва ми се, че би трябвало да съм си вкъщи в Киелер, където съм отраснал. Имам апартамент в Инсбрук, но пътувам много и прекарвам там не повече от един-два дни между две пътувания. А плащам скъпо. По принцип се чувствам добре с треньорите и съотборниците си в хотела. Какво като съм в хотел, важното е с кого съм.


Свиндал лети към златото във Ванкувър.

След падането
Един научно-изследователски екип от Япония засне очите му по време на тренировъчно спускане, за да определи активността им. Оказа се, че Аксел изобщо не премигва.
- Инцидентът в Бийвър Крийк дойде след продължителен период без травми и произшествия. Стана така, че страхът, който трябваше да присъства някъде там, в гръбначния мозък, изчезна.
- Кое те кара да летиш със 160 км/ч по трасето?
- Аз разсъждавам като аналитик. Не рискувам заради самия риск. Най-важното е рискувайки да притежаваш качествата, които ще ти позволят да преодолееш пистата невредим. Ясно е, че край мен е пълно с хора, които рискуват повече от мен. Трябва да поемам риск там, където мога да спечеля няколко стотни, а не там, където най-вероятно ще стане точно обратното.

След онова ужасно падане се нуждаех от спешна операция. Отвориха корема ми, лекарите се опасяваха, че дълбоката прорезна рана от ската е увредила вътрешните ми органи. Оперираха ми и лицето ми, защото по него имаше осем счупвания. Цяла зима бях в болницата.
В началото ми беше много трудно. Лежах и не можех да се движа. Свалих 18 кг. Наложи се да забравя физическата подготовка и скиорската техника и да си поставя по-малки задачи. Но скоро започнах да мисля, че в мен има нещо, което ми е позволило да стана №1 в света. И че ще мога да го постигна отново.
- Разминал си се със смъртта. Мислил ли си за това?
- Малко. Бях на косъм, но всичко завърши добре. Помисли. Когато караш кола, а насреща летят тежкотоварни камиони, това ми изглежда по-рисковано. Защото не контролираш ситуацията. Шофьорът на камиона може да завърти волана и да те смаже. Милиони рискуват по този начин всеки ден. Постоянно стават катастрофи. Вероятността това да ти се случи не е голяма, но тя съществува. Не можеш да мислиш за това всеки път, когато сядаш зад волана.


- Какво се промени след инцидента през 2007 г.?
- Надявам се, че почти нищо не се е променило. Преди случилото се бях страшно добър. В тренировките преди стартовете от Световната купа участват най-добрите. Много е яко на тренировка да покажеш, че си №1, но не е задължително.
- По-малко ли рискуваш на тренировките?
- Като че ли е така.
Обляга се назад. Работата не е в парите и славата. Той вече е спечелил почти всичко възможно.
- Обичам съперничеството. Докато има нови състезания, ще се готвя за тях. Освен това няма нищо забавно в това да свалиш летвата. Звучи ми много скучно. Никога не съм го разбирал. За мен ще е тежко изпитания да спра да се състезавам, защото никога не съм умеел да отстъпвам. Ще ми трябва ново предизвикателство.
- Може ли нещо да замени импулса, който ти дава този начин на живот?
- Едва ли.

Завръщането
Година след зверското падане той се връща в Бийвър Крийк, за да се състезава. Стои на върха на планината, която му е донесла толкова страдания и за първи път от дълго време наистина го е страх.
Аксел прави онова, което прави винаги – придставя си как лети по пистата, но този път нищо не се получава. Пред очите му непрекъснато изплува падането на скока Голдън Ийгъл. Дава си сметка, че ако иска да се справи, ще трябва да върне малко газта в тази част на трасето.
Сигналът е даден и той потегля. От момента, в който планината се устремява надолу, започва да действа простата математика. В света на алпийците разликата между най-добрите се измерва в стотни от секундата. Който рискува малко повече, печели.
- Ужасно ме беше страх, докато моментът на скока се приближаваше. Всяка клетка на тялото ми крещеше: спри, спри, спри! Но ако спреш – край, с теб е свършено. Трябва да завършиш спускането.
И той лети. Пълна тишина във въздуха, докато не се приземява върху снега с характерно плясване. Невредим е! До края на пистата Свиндал кара без спирачки.

Следващият миг вероятно е най-важният. По-важен от всички олимпийски медали и спечелени трофеи. Само преди година Аксел не е бил в състояние да отиде до тоалетната без чужда помощ. А сега баща му Бьорн, застанал в зоната на финала, с чудовищен пулс гледа как синът му пресича синята линия, обръща се към таблото и победоносно вдига лявата си ръка.
Минус 0,06.
- Чувството, което изпитах, когато се обърнах и видях, че съм спечелил… Никога в живота си не бях изпитвал нещо толкова силно.


Аксел със своя по-малък брат Симон, баща им Бьорн и неговата втора съпруга Ане Берит.

Той обожава няколкото минути, които може да посвети на себе си след финала, непосредствено след победата, когато всички зрители, журналисти и служители на антидопинговата агенция са на една ръка разстояние.
Свиндал винаги ще помни онази вечер. Хаосът на завръщането отминава, той се връща в хотела, среща се с асистентите, с треньорите. Вечерят заедно. Толкова е изморен.
- Беше ми много тежко от психологическа гледна точка. На масата просто мълчах. Исках да кажа нещо, защото им бях много благодарен.
Всички са развълнувани. Никой още не предполага, че той ще спечели голямата Световна купа. Но всички разбират, че старият Свиндал се е завърнал.
- Исках да кажа нещо. Но не можах...

 

 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !