Ценности, електроника и доста пари изчезнаха, докато сегашният шеф на Летище София отговаряше за охраната

Последна промяна на 24 юли 2017 в 11:36 8330 2

Владимир Рапонджиев

Журналистическият интерес към сегашния изпълнителен директор на Летище София Владимир Рапонджиев беше привлечен още преди няколко години, когато беше директор по сигурността на летището. Отначало повод стана подготвения договор в офиса на софийска фирма за закупуване на скенери за летището. После въз основа на документи се появиха основателни съмнения, че Рапонджиев не предприема никакви активни действия за уволнението на служители, уличени в кражби от багажи на пътници.

В началото на месец май тази година в разположение на пишещия тези редове попаднаха два документа от летищната Дирекция Сигурност. В края на април тогавашният директор по сигурността Димитър Асенов назначава комисия начело със своя заместник Георги Сеферинов Георгиев, която да провери каква е съдбата на намерените парични средства и предмети с предполагаема стойност над 100 лв, загубени от пътниците на летището през предходните четири години и предадени на съхранение в Дирекция Сигурност.

В окончателния доклад на комисията се твърди, че поне в 30 случая напълно липсват документи какво е станало с намерените вещи или парични суми. Става дума за 14 595 евро в брой, 18 лаптопа и таблети, 8 скъпи часовника (Касио, Тулекс). Отделно цялата информация за 2013, 2014 и 2015 г. в служебния компютър е изтрита.

Куриозното е, че докладът е предаден на новоназначения директор на Летището Владимир Рапонджиев, който е бил шеф на сигурността през въпросните четири години и липсите са именно в периода на неговото управление. Той го оставил без внимание и възражения.

На 9 юни в деловодството на Летището беше депозирано журналистическото питане към Рапонджиев как са формирани сериозните липси и бе поискан достъп до протоколите по въпросните 30 случая. Копие от питането „за сведение” получи и министър Московски, лично назначил Рапонджиев.

Докато течеше чакането, от журналистическа скука беше потърсена в сайта на Летището биографична справка за новия изпълнителен директор Владимир Рапонджиев с цел проверка какви са му базовите образования. Нито дума по въпроса! Наистина от скука, защото е общоизвестно, че той е завършил единствено НСА, бил бодигард в НСО, преминал краткосрочни професионални курсове. На Летището попаднал съвършено случайно единствено заради предразполагащия доверие външен вид.

В законовия 30-дневен срок не бе получен никакъв отговор от Рапонджиев.

Затова последва заявление до министър Московски с искане за намеса по реда на Закона за достъп до обществена информация. На министъра в прав текст му беше казано, че назначаването на Рапонджиев е изненадващо, защото е абсолютно некомпетентен за тази длъжност, и че министърът знае всичко това отлично. „Очевидно точно такъв човек Ви е нужен, което подтиква към смели предположения, някои от които имат връзка с предстоящата концесия на летището” – пишеше в заявлението.

Министърът би трябвало да има интерес да разсее журналистически съмнения за причастността на Рапонджиев относно изчезналите пари и вещи. Защото ако се стигне до публикация в медиите, няма как тази информация да не заинтересува президента, премиера, главния прокурор, парламентарната комисия по транспорта и включително европейските агенции за гражданска авиация. А защо европейските агенции? – Защото те имат достатъчно голям интерес да знаят дали шефът на Летище София притежава нужните морални и професионални качества, за да гарантира сигурността на преминаващите пътници.

Всъщност дойде време за версии. В Дирекция „Сигурност” на летището открито се говори, че плячката е поделена между Рапонджиев и двамата му подчинени служители Х.Г. и Д.М. Дали е точно така, може да се произнесе прокуратурата, ние няма как да кажем. Но има основание да се направи поне обоснованото предположение, че Владимир Рапонджиев като директор на Дирекция сигурност на Летище София е проявявал престъпно нехайство и фрапиращо безхаберие при неизпълнение на служебни задължения, довели не само до накърняване материални интереси на обслужваните пътници и, което е много по-важно, до уронване престижа на Летище София.

Министър Московски не благоволи да отговори. В такива случаи обикновено се разчита времето да покрие случая или се кроят планове как журналистът да бъде вкаран на „кучето в ауспуха”. Този път няма да се случи нито едното, нито другото.

Изборът на Румен Радев за президент попромени ситуацията в страната, на което министърът високомерно не обърна внимание. Гражданската авиация обаче остана в периметъра на Радев и може би си заслужава Московски да знае следния дребен епизод: През февруари служебният министър на транспорта Христо Алексиев направи невероятни финтове да спаси уволнения шеф на Летище София Христо Щерионов, като накрая се опита да го вреди на водеща длъжност в министерството. Тогава президентът Радев привика Алексиев и, според очевидци, той излязъл треперещ като лист и дълбоко разкаян, че се застъпил за Щерионов. Сега Московски е титуляр и не е подвластен на президента, но ако не е разбрал, че Радев е твърде костелив орех за него, дълбоко греши.