Българският философ и президент на България в периода 1990-1997 д-р Желю Желев беше удостоен посмъртно с Медала на благодарността от Европейския център „Солидарност“ в Гданск, Полша. Медалът е учреден през 2010 година по случай 30-годишнината от работническите протести в Гданск през август 1980 година и се присъжда на чужденци, които са подкрепяли Полша и полската опозиция в епохата на комунизма. Със същия медал беше удостоен и драматургът и есеист Стефан Цанев.

Тазгодишните носители на медала са петима и бяха определени от комитет, оглавяван от Нобеловия лауреат, основател на профсъюза „Солидарност“ и бивш президент на Полша Лех Валенса. Медала на д-р Желев получи дъщеря му Станка Желева, а Стефан Цанев се включи в церемонията по награждаването с видео мост от София.

„Баща ми не беше класически политик, той беше идеалист, интелектуалец, визионер, но преди всичко философ, учен и дълбоко убеден либерал и демократ. Отчаян оптимист, както се определяше, той остана верен на своите принципи и убеждения и не се страхуваше да ги отстоява публично“ – заяви в слово, подготвено за официалната церемония Станка Желева, която се спря на философското наследство на своя баща и по-специално на труда му „Фашизма“ и втория предговор към него и ги свърза със събитията в днешна Русия, превърната, по думите й, във фашистка държава по дефиницията на баща и – с частна собственост и ултра националистическа идеология, и с влиянието на Москва върху бившите комунистически държави.

„България е типичен пример за отровното влияние на Русия. Грубото й вмешателство във вътрешната политика, корупция, манипулация на политическия и икономическия живот на страната доведоха до създаването на олигархичен проруски политически модел, свързан с бившите български и руски тайни служби и, в крайна сметка, до нестабилна политическа власт с подчинени на Москва служебно правителство и президент“ – заяви в залата на Европейския център „Солидарност“ дъщерята на първия демократично избран президент на България. В полския вариант на словото й българският президент беше наречен марионетен.

Стефан Цанев, който беше представен като писател и драматург – дисидент разказа за проблеми, които е имал с властта и за това как лично Тодор Живков през 1983 година спрял пиесата му „Любовни булеварди“, но обясни, че в средата на миналия век в България се надига не словесна, а въоръжена съпротива срещу комунистическия режим – партизанското движение „Горяни“. Сестрата на моята майка бе един от ръководителите на тази въоръжена съпротива, за която бе осъдена на смърт и бе разстреляна 23-годишна през април 1952 година. Други четирима членове на моята фамилия потънаха в затворите и лагерите. Позволете ми да приема тази награда като поклон пред саможертвата на тези, уви, забравени хора. Казвам това, защото ние се качихме върху пиедестала на свободата и демокрацията, забравяйки онези, които положиха костите си под този пиедестал.“ – заяви Цанев.

Прави чест на Европейския център „Солидарност“ че се бори срещу тази позорна забрава, че напомня за онези, които са надигали глас или оръжие срещу духовния и физическия гнет на комунизма. Това е особено важно сега, когато свободата и демокрацията в Европа отново са застрашени – каза от екрана в залата на центъра новият лауреат на Медала на благодарността.