Запрянов: Увеличението на военните разходи ще бъде плавно и няма да застраши икономическия растеж

Увеличението на военните разходи ще се извърши плавно и то по никакъв начин не трябва да засяга растежа на икономиките. Без разтеж на икономиките, само милитаризиране на бюджетите няма да постигне необходимия ефект, заяви министърът на отбраната Атанас Запрянов пред БНР, след срещата на върха на НАТО в Хага.

На нея страните членки се ангажираха да повишат разходите си за отбрана до 5% от БВП до 2035 г.

Според него финансовата стабилност на страната ще бъде запазена, а правителствената програма ще се изпълни без отклонения. Допълнителните средства за отбрана ще дойдат основно от европейски инструменти, които предлагат благоприятни възможности.

„Подготвяме искане към Европейската комисия с минимални и максимални нива на разходи по новия инструмент за сигурност на Европа, след което ще изготвим национален план“, допълни министърът.

Той определи срещата в Хага като историческа, не само заради потвърдената ангажираност на САЩ и Канада със сигурността на Европа, но и заради договореното увеличение на военните разходи. От предвидените 5% от БВП, 3,5% ще бъдат насочени към военни способности, а останалите към инфраструктура, устойчивост и мобилност.

" Тези финансови средства ще позволят значително увеличаване на военните способности на Алианса и плановете, които ние имаме за отбрана, включително на България, ще станат реалистично осигурени с реални военни способности. Историческо е и единството, и разходите, които се увеличават, но най-важното е, че Алиансът ще има необходимите отбранителни способности за сдръжане и отбрана по всички направления. Това ще позволи на страните-членки с минимални военни разходи, увеличени до 3,5, способностите да се увеличат с около 30-40%", допълни Запрянов.

България ще започне стратегически преглед на въоръжените си сили, за да планира увеличението на националните способности. По думите на министъра страната ни е в благоприятно положение- парламентът вече е приел инвестиционната програма до 2032 г. Одобрени са и ключови проекти, макар и някои още да не са стартирали.

Допълнителен тласък дава и решението на ЕК за създаване на нов инструмент за сигурност с финансиране от 150 млрд. евро за отбранителни способности и още 650 млрд. евро за индустриално развитие.

Според него индустриалното отбранително усилие на Европа идва в много подходящ момент за модернизацията на нашите въоръжени сили. По думите му тези 1,5%, които са около 3 млрд. лв., ще са инвестиции в икономиката. 

Страйкътите ще се сглобяват в България, както и страната ще се стреми бойните припаси също да се произвеждат у нас. За да се случи това, българската оръжейна индустрия трябва да премине през трансформация и да получи нужните лицензи за производство по стандартите на НАТО. Целта е българските оръжейни фирми да се интегрират в общия европейски отбранителен пазар чрез съвместно производство, каквато е и амбицията на Европейската комисия, обясни Запрянов.

В контекста на модернизацията той информира, че пилотите за новите изтребители F-16 се обучават в САЩ. Петима вече са готови, а още трима се очаква да завършат скоро. Вторият самолет вече е пристигнал в България, а до края на септември ще пристигнат още четири. Последните два се очакват до края на годината.

По думите на министъра след увеличението на заплатите са се увеличили кандидатите за армията. Достойното заплащане дава своя резултат, категоричен бе той. И изрази очакване военните училища да приемат на 100% кандидатите си за офицери и курсанти. Според него обаче това е само една стъпка и, че трябва да се мисли още повече за социалните придобивки и атрактивността и кариерното развитие на военнослужещите.

Запрянов коментира, че операцията на САЩ срещу ядрените обекти в Иран доказва, че конвенционалните военни средства остават важни и подчерта необходимостта от комплексен подход към съвременните военни операции. На национално ниво правителството е взело решение за създаване на център за иновации, който да подкрепя българските фирми в разработването на иновативни отбранителни продукти. Тази инициатива ще координира усилията за създаване на български технологични решения, които да се използват както от нашите въоръжени сили, така и от съюзниците ни.

Министърът подчерта, че всички армии имат проблем с окомплектоването. Не смята, че трябва да се въвежда задължителна военна служба. Въпреки високия интерес към армията, тази година България може да наеме само 1000 души заради бюджетни ограничения, но при увеличаване на средствата в следващата година армията може да бъде попълнена до 90% в рамките на 2-3 години, уточни той.

Следете новините ни в GoogleNews