Законът за българите в чужбина е даден на проверка за качество

OFFNews Последна промяна на 12 януари 2022 в 20:26 1362 0

Снимка Демократична България/Пресцентър

Постоянната парламентарна Комисия за политиките за българите извън страната възложи на Националния център за парламентарни изследвания към Народното събрание да извърши последваща оценка на въздействието на Закона за българите, живеещи извън България.

Предложението беше на председателя на комисията Антоанета Цонева, която оглавяваше комисията и в 46-ото Народно събрание, съобщиха от пресцентъра на "Демократична България". 

Оценката за въздействие ще бъде изготвена до края на февруари. Според председателя на центъра за парламентарни изследвания - социологът д-р Теодора Ангелова, това ще даде възможност за информирано решение от Народното събрание за промени в закона или написването на нов. Тя предложи на депутатите от комисията центърът, който прави и теренни социологически проучвания с национална представителност, да извърши допитване до общественото мнение по въпроси, касаещи политиките към българите в чужбина.

От намалелите с 844 000 българи за последните 10 г. 47% се дължат на емиграцията, 53% - на отрицателния естествен прираст, заяви пред депутатите от комисията председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски. По думите му окончателните данни от последното преброяване на населението миналата година, според които то е 6 520 000 души, е възможно да бъдат коригирани нагоре или надолу с 1-2%, след като бъдат въведени всички резултати, събрани на хартия и след като завършат процедурите по валидиране на информацията.

Около 950 000 българи живеят в страни от Европейския съюз, каза още Цветарски. Най-много те са в Германия - 342 000 души, Великобритания - 102 000, Италия - 56 000, Белгия - 40 000, Нидерландия - 37 000, Австрия - 33 000. С най-бързи темпове българите се заселват в Обединеното кралство, Белгия и Нидерландия, а в Испания няма ръст на български заселници в последните години.

Ако добавим и страните извън ЕС, българите зад граница са 1,5 млн., каза Цветарски. Той очаква догодина да са ясни данните от преброяванията на населението във всички страни от ЕС от последния цикъл, от които ще стане ясно къде и колко българи живеят. Прогнозата му обаче е, че българското население ще продължи да намалява заради коефициента ни на възпроизводство от 1,6, който е колкото средноевропейския, но за ръст е необходим минимум 2,1.

Освен това няма достатъчно жени, които да раждат, защото страната напускат млади хора с децата си, а възрастните остават тук, допълни Цветарски и допусна, че ако имигрантите станат повече от емигрантите, тенденцията с намаляването на населението може да се обърне.

Антоанета Цонева коментира, че данните от преброяването на населението могат да доведат на следващи избори до корекция на броя на мандатите в различните избирателни райони. И понеже ръст на населението има само в София, то столицата би трябвало да излъчва повече депутати. А на базата на по-точно знание за броя на българите зад граница ще може да се определи и колко народни представители “струва” избирателен район “Чужбина”, както и в кои страни и региони са съсредоточени наши общности, за да разкриваме консулства и провеждане на активни политики към тях.

Новият председател на Държавната агенция за българите в чужбина Тодор Ванчев съобщи за 537 преписки до прокуратурата за нарушения за издаване на българско гражданство. След скандалите за търговия с български паспорти на агенцията ѝ бе отнето правото да събира документи, удостоверяващи български произход и сега тя се занимава единствено с политики към общностите ни зад граница, но бюджетът ѝ е едва 1 млн. лв., оплака се Ванчев.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови