Очаквано, в първия работен ден за годината президентът Румен Радев наложи вето на антикорупционния закон, съобщи пресслужбата на държавния глава.

Радев връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като го оспорва по принцип и в неговата цялост.

Според държавния глава противодействието на корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон. 

В мотивите за връщане се посочва "същественото несъответствие на закона с поставената в него цел – ефективно противодействие на корупцията, както и отклонения от основни начала на Конституцията и международни договори, по които Република България е страна".

Президентът се аргументира, че според приетия закон „противодействието на корупцията е сведено само до мерките, посочени в този закон и осъществявани единствено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията).“ Така извън обхвата на закона остават редица структури, като например: инспекторатите по Закона за администрацията, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция.

Той изразява скептичната си нагласа относно това, че новият обединен Антикорупционен орган (комисия) ще има и функции да отнема незаконно придобито имущество. Според него установяването на конфликт на интереси и гражданската конфискация са твърде разнородни по характер функции. „... механичното обединяване на разнородни по своя характер материи, освен че е правно неиздържано и необосновано, може да доведе до неефективност в борбата с корупцията“, предупреждава той.

Законът е изграден върху постановката, че проблемът за неефективното противодействие на корупцията може да се реши с институционални мерки чрез създаване на „единен антикорупционен орган“. Това е задача поначало неизпълнима предвид правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет по чл. 132а, ал. 6 от Конституцията, но и с оглед на множеството органи с правомощия по установяване на конфликт на интереси, които се създават с § 2, ал. 8 от приетия закон, пише в мотивите си президентът.

Радев изразява и съмнения, че с разписаните в закона процедури не се дават достатъчно гаранции за компетентен избор на заместник-председатели и членове на комисията и назначенията биха били главно политически вместо на база професионални качества. Според него е озадачаващо, че не се изисквала и проверка за почтеност, а тя имала само декларативен характер.

"Считам за неподходящо заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния председател, тъй като по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента, а не от цялото народно представителство", посочва президентът.

Той критикува и решението да се изключват от обжалване някои от решенията на Комисията - тези, с които Комисията отказва да образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество.

Той повдига и въпроса за евентуалните обжалвания на засегнати лица пред Европейския съд по правата на човека. „Не може нарушенията, извършени при упражняване правомощията на органите по ЗПКОНПИ, да бъдат заплащани от българските данъкоплатци, а не от виновните длъжностни лица“, категоричен е Радев.

Президентът критикува и изключването на гражданите от работата на новия орган. В закона не се предвижда той да работи по граждански сигнали.

Друг смущаващ момент според него е, че СРС ще могат да се ползват и без да е налице тежко престъпление, което от своя страна нарушава сериозно неприкосновеността на личния живот.

Още по темата

29/12/2017

Политика

НПО иска Радев да наложи вето на антикорупционния закон