В около 1/3 от изборните райони на страната се очаква да има промяна в броя на мандатите, които всеки от тях излъчва за Народното събрание. Промяната се дължи на новите данни от преброяването на населението през 2021 г., резултатите от което бяха оповестени след провеждането на последните парламентарни избори и ще окажат влияние на предстоящите на 2 април. Прогнозата направи председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Камелия Нейкова пред БНР.

"Първо трябва да бъде издаден указ на президента за насрочване на изборите. След това очакваме неговия указ, с който той ще определи наименованията и границите на изборните райони, въз основа на което трябва да вземем нашето решение за броя на мандатите по изборни райони", уточни тя.

Ще бъдат съобразени няколко обстоятелства:

"Едното е разпоредбата на Изборния кодекс, която остана непроменена, съгласно която не може в един изборен район да има по-малко от четири мандата, така че изборни райони с по-малко от четири мандата няма да има. След това въз основа на данните на Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението, които вече са предоставени на ЦИК, ние ще определим броя на мандатите за всеки многомандатен избирателен район. Имаме готовност с това, но трябва да се случат предходните действия, свързани с издаване на укази на президента, за да можем да обявим това решение. Най-общо бих казала, че в около 1/3 от изборните райони се очаква да има промяна в броя на мандатите. Очаквам, че през следващата седмица ще бъде факт и това решение на ЦИК".

Нейкова коментира, че когато изборите са редовни - веднъж на четири години, тогава може да има по-стройна организация и по-дългосрочно планиране на разяснителната кампания и на обучението на членовете на секционните избирателни комисии.

"Работата винаги е много както за ЦИК, така и за всички останали избирателни комисии, но като че ли в последните две години сме в непрекъснат режим на работа, предвид честото произвеждане на избори. Понатрупахме опит и винаги сме в готовност да очакваме във всеки един момент произвеждане на избори. Не го казвам от добрата страна, тъй като когато изборите са редовни, например за народни представители – веднъж на четири години, тогава може да има по-стройна организация и по-дългосрочно планиране например на обучението и разяснителната кампания. Винаги в навечерието на избори се оказваме с промени в изборното законодателство и трябва в много спешен порядък ЦИК да организира тези дейности. Слава Богу, мисля, че досега изборите са се провеждали и дали избирателите ще гласуват смятам, че не е в зависимост от изборната администрация, а в кампанията на участниците в изборите, които трябва да убедят всички нас да отидем до урните в изборния ден."

Тя посочи, че бюлетината за машинното гласуване трябва изглежда така, както законодателят предвижда:

"След като избирателят гласува с машина и потвърди своя глас, трябва да се отпечата от машината бюлетина, върху която е изписан отразеният вот, след което трябва да се сгъне по начин, който не позволява да се разкрие тайната на вота и да се постави на гърба печат от секционната избирателна комисия".

На електронната бюлетина ще са изписани номерът на партията или коалицията и евентуално номера на преференцията, ако избирателят е посочил такава.

Вероятно електронната бюлетине ще е малко по-дълга от сегашната разписка, но в никакъв случай не можем да говорим за бюлетина за машинно гласуване от порядъка на 50-60 см, каквато е обичайно дължината на една хартиена бюлетина, уточни Нейкова.

По повод витаещото напрежение ще има ли, няма ли да има навреме хартия тя успокои - хартия ще има.

Членовете на СИК ще получат възнаграждение, което ще бъде не по-малко от 1/4 от минималната работна заплата. То е "около 195 лева. При около 85 лева, които са получавали на последния вот през октомври. Но нека не само възнаграждението да бъде мотивация, а и отговорността към изборния процес".