Учители, лекари, социални работници и други, ще информират властите при съмнения за подготовката на терористична дейност. Това става ясно от публикувания проект на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2015 – 2025 г.). 

Сред мерките, които правителството залага за превенция на тероризма, е разработване на механизми за "идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете от радикализация на определени сегменти в обществото". Това е част от бъдещата система за ранно сигнализиране при прояви на радикализация, като в нея водеща роля ще имат „служителите на първа линия“, които най-често работят с уязвими групи и общности. Системата ще работи и чрез задействането на информационни канали за подаване на сигнали от граждани и близки на застрашени от радикализация лица.

Очакванията на правителтсвото са, че ефектът от този процес ще бъде увеличаване на ранното идентифициране на радикални елементи в обществото или такива, които са податливи на радикализация. В тази връзка "служителите на първа линия" ще преминат целево обучение. Стратегията предвижда противодействието на екстремизма да протича, чрез разработване на контрааргументи и "позитивни послания" във взаимодействие с неправителствени организации и медиите, както и пресичане на разпространението на екстремистко съдържание в интернет и социалните мережи.

Очакванията са по този начин да бъдат ангажирани "нови актьори" от неправителствените организации и частния сектор в усилията на държавата в борбата ѝ с тероризма. 

Стратегията отчита висока опасност от терористични актове на територията на страната, особено след атентата на летище Сарафово и след участието на страната в антитерористични коалиции. 

В нея е записано: 

През последното десетилетие броят на терористичните атаки или опитите да бъдат извършени такива продължава да нараства в Африка, Азия и Близкият изток. В Европейския съюз, въпреки сравнително малкият брой на терористични атаки и жертви, заплахата за сигурността на гражданите остава постоянна. Актуалните рискове и заплахи за сигурността на Република България от радикализация и тероризъм са в голяма степен следствие от кризисни развития във външната среда на сигурност. На този етап най-реалните и непосредствени рискове и заплахи за Република България от радикализация и тероризъм възникват като следствие от активността на различни терористични групировки и формирования с потенциал в глобален план, между които „Ислямска държава“, „Ал Кайда” и свързаните с тях аналогични структури.

Анализът отчита голям брой европейци, включително и от Западните Балкани, участващи като чуждестранни бойци в състава на екстремистки и терористични формирования в конфликтните зони. Това многократно увеличава риска и заплахата срещу България.

Отчита се и опасността от завръщащи се по родните си места бойци, "силно радикализирани и с богат боен опит", които могат да генерират сериозни рискове и заплахи за сигурността не само на съответните държави, но и за региона като цяло, включително за България.

Тази категория лица имат повишен потенциал за пропагандиране на радикални идеи, за изграждане на логистични структури и мрежи за подпомагане на тероризма и за създаване на терористични формирования в района, е записано в стратегията.

Рискове за сигурността на страната ни произтичат и от факта, че немалка част от заминаващите за конфликтните зони и завръщащите се от там чужди терористични бойци от Западните Балкани преминават транзитно през българска територия. Конкретните рискове са свързани и с вълните нелегални мигранти, с които има голяма вероятност да проникнат радикализирани и терористични елементи и групи е голяма.

Отчита се и потенциалната опасност от кибератаки. 

Правителството признава, че често йерархичната структура на службите ги прави неадекватни в сравнение с мрежомата структура на терористичните организации. Отчита се също, че ниският социален статус на определени прослойки в обществото, както и сред бежанците у нас, ги прави уязвими към радикализация: 

Заплахите от синергията между организирана престъпност и тероризъм трябва ясно да бъде изведена пред цялата правоохранителна общност и всеки отделен член на тази общност. Във всяка организирана престъпност - трафик на хора и оръжие, фалшификация на документи, наркотрафик и други следва да се търси потенциално-налична връзка и/или относимост към терористична дейност. За целта е важен бързият обмен на информация между компетентните държавни органи. 

Министерството на вътрешните работи координира прилагането на политиките по противодействието на радикализацията и тероризма като. МВР ще осъществява междинния преглед и актуализиране на Стратегията през 2020 г. или при необходимост при настъпили резки изменения в средата за сигурност и изготвя до 31 март годишен доклад за отчитане изпълнението на Стратегията за предходната година. 

Още по темата

09/06/2015

Политика

Държавата ще отнема гражданство на заподозрени в тероризъм

27/01/2015

Анализи

Рисковете от тероризъм пред България според лабораторията на Иван Костов

08/01/2015

Общество

Главният секретар на МВР: Няма конкретна заплаха, но съществува риск oт тероризъм

27/11/2014

112

Експерт по тероризъм: ИДИЛ е по-опасна от ебола