Трябва да говорим с един глас. Нужно е координиране с позицията на други страни и коалиране по различни аспекти, защото сама страната ни нищо не може да постигне. Трябва да имаме отворени рецептори към позициите на другите и да сме наясно, че всички политики на ЕС в последните години са политики на трансформация и промяна, просто защото светът се промени. Ние не може да реагираме и да се съобразяваме с вече взети решения, трябва да сме конкурентноспособни и да намерим балансиран и адекватен подход.

Това заяви евродепутатът от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПЕСД) в Европейския парламент (ЕП) Сергей Станишев по време на днешната международна конференция на тема "Да изхраним Европа по време на криза - предизвикателства и възможности на стратегията "От фермата до трапезата", която се проведе в Sofia Event Center в столицата.

Събитието е по инициатива на Станишев, с цел да събере всички заинтересовани страни в България, Централна и Източна Европа, както и видни европейски експерти. Във форума участваха министърът на земеделието Явор Гечев (БСП), евродепутатите от ПЕСД Иво Христов, Клара Агилера (Испания) и Кармен Авраам (Румъния) и от ЕНП - Асим Адемов. Участваха и депутати от 48-ото Народно събрание, представители на браншовия сектор, бизнеса и неправителствените организации. 

Стратегията на Европейската комисия (ЕК) е централна за Европейския зелен пакт, по-известен като "Зелената сделка", приета през 2020 г., като идеята е европейските хранителни системи да се трансформират към по-устойчив модел на производство и потребление. 

По думите на Сергей Станишев е нужно да излезем от вътрешната си черупка и да обсъждаме какво искаме да се случи. Той подчерта, че България няма да може да постигне целите си в продоволствения сектор, без да има подкрепа от европейските си партньори.

Евродепутатът от ПЕСД уточни, че стратегията цели справедлива, здравословна и екологична продоволствена система. Хоризонтът ѝ е 2030 г. и тя засяга здравето на почвата, етикирането на пестициди и антибиотици и множество други елементи от агропроизводството. 

"Много от предложенията са чувствителни и спорни. Има вътрешни противоречия между различните важни дирекции. Може би затова представителите на тези дирекции не пожелаха да дойдат. Това не значи, че такава дискусия не е нужна, напротив - тя е необходима. Една от целите на нашата дискусия е да намерим баланс, поне от българска перспектива. Провеждаме я сега, защото много законодателни инициативи, които ще прилагат стратегията, вече са в ход и се обсъждат", каза Сергей Станишев.

Той подчерта, че много се е случило от приемането на стратегията до днешна дата - пандемията от коронавирус, затруднила производствените връзки и живота на потребителите, войната в Украйна, преобърнала дневния ни ред, в това число и в земеделието.

Сергей Станишев е категоричен, че тези промени не може да бъдат игнорирани и че трябва да бъдат включени в европейските политики. По думите му най-важният въпрос е адекватната оценка на въздействието на различните елементи от стратегията. 

"Решенията трябва да се вземат на базата на всеобхватна експертиза, за да върви убедително процесът и за нашите общества, и за ЕС като цялостна икономическа общност. Да се предприемат стъпки към формиране на национална позиция, която да има широка обществена подкрепа", заяви той. 

Земеделският министър Явор Гечев заяви, че Европа е изправена пред много огромни реформи, че стратегията "От фермата до трапезата" засяга всички европейски фермери и че е изключително скъпа:

"Като че ли на този етап тази романтична идея за това да ядем чиста храна на достъпна цена, която е лесна за прилагане от фермерите и е разбрана от потребителите - май е само романтична заради много въпросителни. Европа мислеше едно в спокойни и като че ли устойчиви времена, и в един момент се случи война в Европа. Войната в Украйна промени всичко, промени цените, търговските пътища - всичко. 50% от оранжериите на Европа не засяха."

По думите му започват да се чуват гласове сред държавите членки за необходимостта от промяна на стратегията. Явор Гечев е категоричен, че е нужно да се осигури чиста храна, но и че същевременно е нужно да се подсигури продоволствена сигурност.

"Ако стратегията беше световна, всичко щеше да бъде наред, но все повече вносна продукция от държави извън ЕС се внасят. Не съм песимист, но тази дискусия е първата в Европа, след като започна войната. България вече заяви, че ще променя собствения си стратегически план, защото нещата се промениха и трябва да таргетираме нови цели. България не може да направи нищо сама", каза министърът на земеделието.

Държавният секретар на румънското министерство на земеделието Сорин Моисе благодари на Станишев и Гечев, че представляват правата на българските фермери. По думите е нужно да се имат предвид специфичните характеристики на всяка държава членка. Според Моисе ЕС е изправен пред предизвикателство да гарантира продоволствената си сигурност. "Радвам се, че сме заедно, защото сме по-силни. Вярвам, че можем да намерим решение в нашето европейско семейство", заяви Моисе. 

Димитър Ганев от изследователския център "Тренд" представи проучване, направено специално за днешната конференция, проведено в средата на януари 2023 г. по метода лице в лице сред 1000 души. Според проучването 83% от българите не са информирани за стратегията "От фермата до трапезата". Любопитно е, че 48% от българските граждани не четат какво е написано на опаковките на хранителните продукти, като жените проверяват съдържанието значително повече от мъжете. 

Евродепутатът Иво Христов заяви, че Явор Гечев много точно е формулирал критична позиция към стратегията, което е добра основа за разговор. По думите му дълго време йесменството (б.а - казване "да" на всичко) е взимало връх в политиката. Той каза, че се надява стратегията "От фермата до трапезата" да бъде премислена, тъй като има акумулиране на кризи. 

"Енергийната стратегия е изначално сбъркана - по идеологични причини зачеркна атомната енергия и пак по същата причина - газа, след което настана днешният хаос. Без енергия не може да има Зелен преход, а агростратегията е част от него. Европейският агропроизводител е притиснат от потребителите, които са все по-малко платежоспособни, както и от законодателството. Съответно е нужна оценка на въздействието и ревизиране на амбициите", коментира евродепутатът. 

Евродепутатът Клара Агилера коментира, че не става дума за аграрна политика, а за хранително-вкусова визия. Тя подчерта, че трябва да се говори за запазване на правата на производителите. Според нея стратегията съдържа хубави елементи, но времената изискват нейното преразглеждане. Евродепутатът Кармен Авраам каза, че Европа има лош късмет и че нещата трябва да се променят, защото това, което сме мислели, че е ценно за нас преди три години, днес не важи. "Чувам от румънските фермери, че краткото време, което имаме за тази революция, не е достатъчно", заяви тя и добави, че е нужна ревизия, която да гарантира правата на агропроизводителите и европейските потребители.