Да се създаде Национален фонд за съхранение на културно-историческото наследство на България – за това настоя председателят на ПП МИР Симеон Славчев по време на своето посещение във Велико Търново, където е водач на листата за народни представители.

От великотърновци Славчев разбра, че построеният преди 185 години от майстор Колю Фичето храм "Свети Николай" се нуждае от 2.8 млн. лв. за спешен ремонт, тъй като е с много конструктивни проблеми и е в аварийно състояние.

„Храм "Свети Николай“ е не само един от символите на Велико Търново, но той е част от културно-историческото наследство на България. И въпреки че църковното настоятелство организира дарителска кампания и търси финансови механизми по европейските програми, е необходимо държавата да влезе в своята роля и чрез създаването на Национален фонд да може да помогне на всеки храм и на всеки паметник, които са част от културно-историческото и духовното наследство на България“. Това каза председателят на ПП МИР и водач на листата на партията във Велико Търново.

Той пое ангажимент пред великотърновци, че като народен представител ще работи за съхранението на всеки български храм и опазването на културно-историческото наследство на България, част от който е и храм "Св. Николай“ в старинния великотърновски квартал "Вароша".

„За политическа партия МИР основополагащи етични принципи и ценности са моралът, нравствеността, християнските добродетели и гражданският патриотизъм – обичта и дългът към нацията, разбирана като общност на всички български граждани, но също така и като териториална идентичност, език, природа и държава. Именно затова не само ще работим за създаването на Национален фонд за съхранение на културно-историческото наследство на България, но това ще бъде едно от първите ни предложения в Народното събрание“, каза още Симеон Славчев.

Според Славчев Националният фонд за съхранение на културно-историческото наследство на България ще гарантира, че всеки храм или паметник ще получи справедливо и гарантирано необходимите му средства и че така ще бъде избегната сегашната практика всяко настоятелство или местна общност да се спасява поединично и да няма гаранция от страна на държавата, че ще бъде съхранен даденият исторически, духовен или културен обект.