Вече 20 дни сме в извънредното положение. Без съмнение пандемията изисква решителни мерки. Считам обаче, че правителството дължи убедителна информация на обществото за ефекта от първия месец от негово прилагане.
Това заяви в обръщение президентът Румен Радев днес.
Мерките забавят ръста на заболеваемостта, но доведоха до обществена парализа, безработица, безпрецедентна социална и икономическа криза, добави той.
Според него, преди да се пристъпи към ново удължаване на извънредното положение, е нужен анализ на резултата от досегашните мерки и тяхната нужда.
Бизнесът и свободните професии страдат. Мизерията не е спасение от вируса. Гладът скоро може да надделее над страха, посочи държавният глава.
Последствията могат да са по-разрушителни от самия коронавирус, смята Радев.
Той заяви, че възможно най-бързо трябва да се търси връщане към относително нормален ритъм на живот, широко тестване на населението, ясни мерки за икономиката и всички засегнати, подпомагане на здравната система, ясни правила за разпределяне на парите.
По-късно днес парламентът ще разгледа предложението на МС за удължаване на извънредното положение до 13 май.
Пълното обръщение на Румен Радев:
Скъпи сънародници,
Вече 20 дни сме в извънредно положение. Правителството предлага неговото удължаване до 13-ти май. Решение ще вземат народните представители.
Без съмнение, пандемията изисква решителни мерки. Повечето българи ги приемат с разбиране. Считам обаче, че правителството дължи на обществото убедителна информация за ефекта от извънредното положение през първия месец на неговото прилагане. Управленските решения следва да се вземат на базата на достоверни и всеобхватни данни.
Извънредните ограничения забавят ръста на заболеваемостта, но доведоха до обществена парализа и отключиха безпрецедентна социална и икономическа криза. Безработицата расте с часове, хиляди предприятия спират работа. Много българи спешно се нуждаят от помощ. Бизнесът и свободните професии също очакват убедителни мерки. Мизерията не е спасение от вируса. Вече споменах, че гладът скоро може да надделее над страха и последствията рискуват да бъдат по-разрушителни от самия коронавирус.
Затова трябва да си поставим ясна национална цел – възможно най-бързо, управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот, към производство, към свободно движение на хора и стоки. Тази цел може да бъде постигната само с обединените усилия на институциите и на всеки един от нас.
Идните месеци ще бъдат решаващи не само за справяне с пандемията, но и за бъдещето ни като нация в един нов свят, в който ще оцеляват и прогресират онези, които успеят да бъдат сплотени и иновативни в тези условия. Които могат да се адаптират и да развият социално-икономическа дейност в кризи, подобни на сегашната.
Здравеопазването ни във взаимодействие с останалите обществено значими системи, следва да възприеме по-гъвкава стратегия за борба с коронавируса. Да разшири значително обхвата на тестване, фокусирайки се върху различни социални и рискови групи, за да придобие реална информация за картината в страната и да действа целенасочено. Фокусирането върху коронавируса не трябва да възпрепятства достъпа до здравеопазване на хронично болните и спешните случаи, което подлага на риск живота на хиляди българи. Нашата здравна система проявява слабости, които засега се компенсират от себеотрицанието на медиците ни.
Мерките в защита на пострадалите следва да са ясни и ефективни.
- Част от мерките в извънредния закон и приетите впоследствие с решение на Министерски съвет се определят и от гражданите, и от бизнеса като недостатъчни, а някои от тях и за неудачни. Хората в нужда очакват помощ, а не оферта за заем. Икономическите мерки не достигат до най-важния бизнес - малкия и средния, а формулата 60/40 е на практика неприложима.
- Когато държавата налага ограничения, тя трябва да предложи и адекватна компенсация – и за работниците, и за бизнеса. В условия на криза реалната помощ е безвъзмездната.
- Необходимо е в спешен порядък да се преразгледат и някои разпоредби на приетия в бързина и хаос закон, които блокират икономическия живот.
Правителството прибягва до нов заем в размер до 10 млрд. лв., преди да използва резервите в бюджета като преосмисли своите приоритети. Това е тежко решение, което ще плащаме с години. Очакваме гаранции за прозрачност и ясни разчети за финансово подпомагане на всички засегнати. Парите за възстановяването на икономиката и подпомагането на най-нуждаещите се не могат да се разпределят без ясни правила и само в тесния състав на кабинета, както това става с милиардите от бюджетния излишък.
Очакваните мерки не са свързани само с финансова помощ, а и с постигане на оптимален баланс между ограничения и социално-икономическа активност. Дългата изолация подлага на изпитания психиката и здравето на хората, а непосилните глоби са неприемливи. Болшинството българи демонстрираха своята съзнателност и спазват социална дистанция, затова и управляващите трябва да преосмислят социалната изолация в разумен срок. В дългосрочен план трябва да заложим на съзнанието и чувството за отговорност, не на репресиите и цензурата, която притиска гражданите дори в социалните мрежи.
Необходим е гъвкав подход: достоверни данни, приоритетна защита на рисковите групи, просвещаване на хората, високо съзнание, лична отговорност и мисъл за другия.
В тези условия е критично важно българският парламент да прояви отговорност и да намери форма да продължи своята дейност за приемане на важни решения и особено за конституционното си призвание за контрол над изпълнителната власт.
Скъпи сънародници,
Кризата открои своите тихи герои: лекарите, медицинските специалисти, доброволците, полицаите и всички работници в търговията, транспорта, жизненоважни производства, администрацията, които с риск за здравето поддържат основните функции на държавата и икономиката ни. Преподавателите и учениците, които не само възстановиха в кратки срокове учебния процес, но и дадоха пример как в екстрени срокове цяла една обществена система може да се преформатира и да заработи на принципно нова основа.
Наред с всички проблеми и беди, кризата открои необходимостта държавата да бъде стълб на стабилност, завърна ни и чувство за солидарност.
Настоящата криза е повод да преосмислим приоритетите и ценностите си като общество. Нека не се оставяме на отчаянието – сега не е време за малодушие. Да надмогнем заблудите на егоизма и да се осъзнаем като общност. В задружните ни усилия е ключът към успеха сега и в бъдеще.
Благодаря ви за вниманието!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
9
04.04 2020 в 06:04
А съседът му също ... А полицията е на "социална дистанция"?
И понеже чули шум, всички се дистанцират социално, но понесат заедно имането в мазето?
Прочее, социалната дистанция на АК е на прицел П. 300 метра. Това е зоната на уверено поражение на движещи се цели, от бойци с начална подготовка.
А озверелият народ ще намери начин и надалече, и по богатите. Не само да изгори циганските махали.
23293
8
04.04 2020 в 05:49
В щабен смисъл, борисов не е и безпомощен, той е смешен.
Когато всичко това започна, той мигновенно се направи на главния в комикса. Беше му смешно, и за пред публиката се разкрещя на министрите да спят прави пред кабинета му, и да чакат заповеди. Те го направиха. На следващата сутрин прати някъв министър с ритници на летището, да вземе нещо от митницата. Той отиде.
Публично. И тука всичко свърши. Борисов не е командир, и няма да стане. Той е умфалер. Няма министри, и няма да има. Те са същите публично унижени от него мизерници.
Това са всички възможни действия, които командирът от отделение и нагоре, няма право да прави! Няма да стане командир на взвод, или ще го разстрелят на война. Това го пише в уставите, които трябва да знаят и насън тия, които се бръснат веднъж седмично. Понеже жълто около човката.
А боко не го знае.
Ми, хенерал, кво.
12256
7
03.04 2020 в 18:34
Досаден мрънкалник. Като човек от бизнеса го питам - ако всички фирми заработят на 100% в нашата отворена икономика, на кого да изнасят бе зелен чорап? На Германия, Италия, Гърция, Франция...Абе я да си правиш коремните....Гладът щял да надвие страха. Ама няма да надвие опасността, щото умрял човек не гладува.
12001
6
03.04 2020 в 14:41
3232
5
03.04 2020 в 14:10
15509
4
03.04 2020 в 13:59
И не, никой не казва, че трябва да жертваме хора (независимо дали са стари и болни). Такова нещо няма.
Има обаче рационални мерки - засилени ограничения и масов скрининг на рисковите групи.
Връщане на хората, които не са под засилен риск нна работа - щом са съзнателни, ще следват инструкците и ще се пазят.
В крайна смета и СЗО го каза - над 95% от починалите са над 60 години, а над 95% от тях пъ са със съпътсъващи заболявания.
Защо при това пложение да не може тези които са в активна възраст и не са хронично болни да работят - с нужните предпазни мерки - дезинфейкция, дистанция и т.н.?
9009
3
03.04 2020 в 13:48
4000
2
03.04 2020 в 12:29
4022
1
03.04 2020 в 12:22
Последни коментари
591 птици умряха от стрес по време на зарята в Копривщица по Нова година
Преговори между ГЕРБ, ДБ, ИТН и БСП е имало и днес
591 птици умряха от стрес по време на зарята в Копривщица по Нова година
591 птици умряха от стрес по време на зарята в Копривщица по Нова година
591 птици умряха от стрес по време на зарята в Копривщица по Нова година