Президентът Румен Радев и още осем държавни глави осъдиха масовите руски бомбени удари в украински градове, извършени през последните дни.

В съвместната декларация на лидерите от формата Б9 участват президентите на България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.

Те призоваха за незабавното преустановяване на атаките срещу цивилни цели на територията на Украйна, които в съответствие с международното право се третират като военни престъпления.

Президентите определят заплахата за използване на ядрени оръжия от страна на Русия като "неприемлива" и потвърждават своя ангажимент към гарантиране на колективната си сигурност.

Ситуацията в Украйна ескалира след взрива и пожара на Кримския мост рано сутринта на 8 октомври. Тогава част от съоръжението, което свързва руския град Таман с украинския Крим, анексиран от Русия, рухна. Властите в анексирания Крим обвиниха Украйна, руският президент го нарече "терористичен акт", а в официалната версия за взривения камион Русия намеси и името на България: взривът бил поставен в палети с фолио в България. Българските власти се противопоставиха на опита страната ни да бъде замесена в случая и отрекоха да имаме нещо общо с него.

Кримският мост беше отворен четири години след руската анексия на Крим - през 2018 година. Лично Путин откри съоръжението на пищна церемония. Мостът е единствената връзка на нелегално анексирания Крим с Русия. От първите дни на необявената официално война, която Русия води от 24 февруари срещу Украйна, Киев обяви моста за легитимна военна цел. Повреденият мост е стратегически обект за Кремъл в тази война, тъй като позволява да се прехвърлят въоръжение и жива сила към военните бази на полуострова.

Дни след експлозията на моста руските сили започнаха да бомбардират цивилни в Украйна. Удари имаше включително срещу столицата Киев. Това провокира протести в европейски държави и предизвика остри реакции на най-високо политическо ниво.