Една от дефинициите на парламентарното управление е "управление чрез дискусия", не управление, при което прецакваш опонента. Затова думите на премиера в оставка са индикация за дълбокото неразбиране на същността на парламентарното управление. Не е ситуацията, в която победителят взема всичко и отстранява опонентите си от участие във вземането на решения, точно обратното. Парламентарното управление е търсене на подкрепа, на мнозинства за определени решения.

Това заяви доц. Атанас Славов, експерт по конституционно право и народен представител от "Демократична България", по повод реплика на Бойко Борисов, че е заръчал на ПГ на ГЕРБ да подкрепи всички предложения за промени в ИК с очакване това да доведе до провал на следващите избори. 

Той беше категоричен, че има позитивни промени, които се предлагат както в законопроекта на "Демократична България", така и в този на "Има такъв народ" и в част от другите законопроекти и че тази инициатива за промяна на изборния процес трябва да бъде подкрепена, защото за първи път се залагат много ясни промени в посока гарантиране на гласуване по пощата за всички български граждани трайно живеещи извън страната, възможност за електронно дистанционно гласуване, видеонаблюдение и т.н.

"Ясно е, че част от тези нови възможности за гласуване не могат да бъдат веднага реализирани. Няма как при едни предсрочни парламентарни избори да се стигне до електронно дистанционно гласуване без проведени всички експерименти, заяви доц. Славов. Той отбеляза, че още 2016 г. е имало подобни текстове, по които и той самият е работил, но те са били целенасочено отменени от ГЕРБ вместо да бъдат въведени вече на практика. 

На въпрос коя е по-вероятната и по-полезната хипотеза - правителство или служебен кабинет, доц. Славов отговори:

"Винаги парламентът трябва да се стреми да излъчи парламентарно правителство с подкрепата на мнозинство, за да сме в хипотезата и принципите на парламентарно управление. Служебното правителство е по същество едно прекъсване на парламентарния цикъл и сигнал за парламентарна криза - т.е за невъзможност Парламентът да си осъществи основната функция. "Демократична България" много ясно заяви,  че е готова да подкрепи правителство на втората политическа сила, ако те приемат тази отговорност, стига едно такова
правителство да има ясна програма за промяна и за реформи. Защото просто излъчването на каквото и да е парламентарно правителство няма да постигне целите си, ако не съдържа именно ясна визия за реформи в ключови сектори на държавата."

Той допълни, че тук е рискът, ако се стигне до реализация на трети мандат, връчен от президента, да не е ясно дали ще става дума за коалиция на промяната или за коалиция на запазване на статуквото.

"Виждаме колко лесно се сформира мнозинство за запазване на статуквото, като например гласуването по повод предложената от нас тримесечна отчетност на главния прокурор. В парламента се получи едно много интересно мнозинство именно между партиите на статуквото - ГЕРБ, ДПС и БСП."

Не е просто въпросът какво правителство ще се излъчи с чий мандат, а дали това правителство ще отговори на очакванията на мнозинството от българските граждани за промяна и то промяна в определена посока към спазване на ясни принципи на управлението, прозрачност на управлението, борба с корупцията, съдебна реформа, освобождаване на регулаторите от техния олигархичен захват,
икономически мерки в подкрепа на бизнеса и гражданите. Това е смисълът от едно управление, подкрепено от парламента. Ако не се реализира това, наистина е по-добре да се отиде към предсрочни избори, зави Славов.

На въпрос за опитите на Борисов да разбие опозицията и за твърденията му, че "Демократична България" е готова да подкрепи правителство, по-близко до Русия, отколкото до евроатлантическите ценности, Атанас Славов отговори, че премиерът в оставка се специализира като основен източник на фалшиви новини. 

"Демократична България" е силата, която неотклонно следва евроатлантическата визия и път на България. Няма шанс да подкрепим правителство, което не е с ясна евроатлантическа визия и ясно да назовава ясно проблемите. Все пак именно управлението на Борисов вкара в страната ни Турски поток, разбирай - Руски поток, дегизиран обаче като Балкански поток. Обслужи всички интереси на Русия в страната и се опитва в момента да хвърля прах в очите на хората с тези тотално манипулативни твърдения, които са направени в последните дни, заяви Славов. 

Попитан дали смята, че решението за мораториума върху назначенията на изпълнителната власт може да падне при искането за тълкуването на Конституционния съд, доц. Славов поясни:

"Конституционният съд ясно е формулирал изискванията, на които трябва да отговарят подобни мораториуми. На първо място - да са ограничени във времето с ясен срок, да спазват принципите на легитимна цел, на необходимост, на професионалност на мерките. Винаги има риск един мораториум да бъде обявен за противоконституционен, защото по съществото си мораториумът е извънредна мярка, той е прекъсване на обичайните конституционни и административни процедури за определен период от време - процедури, които все пак са
регулирани в закони. По отношение на приетия мораториум се надявам, че няма да си стигне до обявяване в противоконституционност поради една проста причина - до момента, в който се произнася Конституционният съд, мораториумът вече няма да се прилага, тъй като той е с ограничен срок до избора на ново правителство или до назначаването на служебно правителство. Която и да е от тези хипотези ще се реализира в рамките буквално на две седмици."

Доц. Славов коментира и внесения от него и д-р Симидчиев Законопроект за управление на пандемии: 

За да има възможност за адекватно планиране на пандемичните ситуации, преди те да се случат. Не да сме в хипотеза на постоянна смяна на мерки, взаимно изключващи се мерки, противоречащи си мерки. България е емблема на неадекватното управление на ковид кризата вече повече от година и с много висока смъртност. Трябва да има ясно планиране, това планиране да е предвидено по закон, а изпълнителната власт да изработи онези критерии, които са важни, за да може тях да се вземат решения за едни или други мерки, поясни Славов и подчерта, че е важно, когато се налагат ограничителни мерки, те да отговарят на изискванията за необходимост, за
пропорционалност, за легитимност. Той заяви, че е изключително важно не само да не се нарушават правата на гражданите, но и бизнесът, и гражданите да могат да си планират дейностите.