

Разговорът на външния ни министър с Иран затвърди агресивното поведение към нас, трябваше да имаме по-твърда позиция, коментира днес бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев в интервю за bTV.
Вчера външният министър Велислава Петрова е разговаряла по телефона с външния министър на Иран Абас Арагчи и го е уверила, че е изключено от територията на България да се осъществяват каквито и да било преки военни действия, свързани с конфликта в Близкия изток. Малко по-късно дойде и коментар от иранската страна, която посочи, че "всяка страна, която участва по какъвто и да е начин в извършването на военна атака срещу Иран, трябва да поеме отговорност за нейните последици".
"Що се отнася до нашата гледна точка, аз смятам, че България трябваше да има доста по-твърда позиция, която да обясни, че страната е част от НАТО и от Европейския съюз. Както и че вече повече от две десетилетия има ангажименти, които изпълнява, и води суверенна политика, каквато това правителство заявява, че желае да води. Така че по-скоро моите критики са към начина, по който е проведен телефонният разговор от българска страна, отколкото към иранската“, коментира Керемедчиев.
„Няма ескалация според мен. Разбира се, има косвени опасности, които трябва да бъдат взети под внимание. Многократно беше заявено, а и аз се присъединявам към това мнение, че опасност от пряка ракетна заплаха срещу територията на България не съществува. Но Иран притежава множество начини за оказване на натиск. Единият, както вече виждаме, е всяването на напрежение в обществото чрез постоянни дипломатически ноти и изказвания с цел да се създаде социално напрежение и по този начин да се окаже натиск върху правителството“, посочи той.
Следете новините ни в :

























Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Туристка загина под връх Мальовица
Американските самолети са напуснали авиобаза Безмер
Путин обеща победа във войната в Украйна в предизборна реч
Петиция за оставката на председателя на словенския парламент събра над 15 000 подписа за 24 часа