Има нужда от нова Централна избирателна комисия (ЦИК) - провела е поредица от избори, но проблемите отпреди 5 години са същите. Това заяви заместник-председателят на БСП Крум Зарков пред Дарик радио. 

Преди няколко дена от БСП се обявиха за избирането на нов състав на ЦИК, тъй като мандатът на сегашната изтича на 21 март. Управляващите отговориха, че тази е достатъчно опитна и няма нужда да се назначават нови хора толкова близо до датата на европейските избори.

Според Зарков обаче членовете на ЦИК не полагат никакви усилия да разрешат съществуващите проблеми и не само не са успели, но не са се и опитали да изпълнят изискванията на закона за машинното гласуване. По думите му, при избор на състав на ЦИК, не става въпрос за преговори и компромисни решения, а да се отвори процедура за избор и всяка партия да каже кои от членовете иска да номинира отново или да номинира нови.

"Безпрецедентно е опозицията да провокира процедура, която трябва да е отговорност на ръководството на НС и на мнозинството. Виждайки обаче, че те си правят оглушки, ние внесохме необходимия проект за решение", заяви той.

Социалистът подчерта, че законът важи за всички - дори за тези, които го пишат. Според него никога досега обаче не е имало прецедент, в който органът, който трябва да назначава, просто да каже: "Аз не виждам смисъл да изпълня закона". По думите му, ако не се спази ИК и остане същият състав, не само ще бъде нарушен законът, но и тези от членовете, които биха искали да бъдат номинирани отново, ще бъдат подвластни на натиск. Зарков допълни, че основният проблем на ИК е, че държавата 30 години не може да уточни изборните списъци, за да се знае кой реално гласува.

На въпрос за предложението от БСП политиците да плащат за свои изказвания, ако те са довели до осъдителните решения срещу България на съда в Страсбург, Зарков отговори, че е внесъл предложения в НС българските граждани да бъдат обезщетявани за вреди, нанесени от държавата в резултат на незаконни и отменени като нищожни административни актове.

"Сега това е невъзможно за периода между издаване на акта и неговата отмяна. Направихме и предложение, когато човек счита, че правата му по Конвенцията за правата на човека са нарушени, да може да търси обезщетения по Закона за отговорност на държавата от вреди в България пред българските съдилища", коментира той.

По думите му тези предложения са били отхвърлени без една дума дебат от управляващите. Според него целта на тези промени е била всеки да знае, че носи отговорност за своята дейност.

По отношение на наложеното вето на президента върху Закона за защита на личните данни Зарков заяви, че държавният глава е напълно прав да постави въпроса още веднъж. Има само една разпоредба, която е върната - за журналистическа и изследователска дейност.