"Македония има проблем с Европейския съюз, а не с нас. Те трябва да го решат, ако искат да бъдат приети". Това каза Иван Костов, премиер на България в периода 1997 – 2001 година пред "Дарик радио".

През 1999 г. министър-председателят, тогава Костов, заедно с колегата си Любчо Георгиевски подписаха в София Съвместната декларация, с която бе открита възможност за решаване на спорните проблеми и нормализация на отношенията.

"Декларацията за добросъседство не бе изпълнявана от правителството на Любчо Георгиевски, нито от това на Бранко Цървенковски и бе напълно отхвърлена от Никола Груевски", подчерта Костов. 

Той добави, че във времето, в което декларацията е подписана нищо повече не е могло да бъде направено по отношение на двустранните ни отношения заради тежкото индоктриниране в Република Северна Македония, което продължава и до днес.

"Позицията на Брюксел и Берлин е, че и двете страни трябва да решат проблемите помежду си, като едновременно с това предлагат България да отстъпи. Тази позиция изразява незаинтересовано безразличие и неразбиране на проблемите в Югоизточна Европа. Статии в сериозни германски медии се опитват неуспешно да защитят такава позиция, но вместо аргументи, аз чета в тях само упреци". 

По думите му политиците в Северна Македония се опитват чрез европейските държави да окажат натиск върху София за промяна в нашата позиция.

"Спомням си преди подписването на Охридския договор с албанското малцинство, че тогава македонистите настояваха като условие да подпишат договора, страната им да бъде приета направо в ЕС. Те не разбираха тогава, както и сега колко са далеч от европейските ценности и от готовност за членство, а тези между тях, които разбират изгледа са безсилни да променят нещо", каза още Костов.

Охридският рамков договор е вътрешнополитическо споразумение за примирие, подписано от президента и премиера на Република Македония и представители на 4 политически партии (включително на етническите албанци) в Охрид на 13 август 2001 г. С него се прекратява въоръжения конфликт между Армията за национално освобождение и македонските сили за сигурност и поставя основата за подобряване на правата на етническите албанци.

"Преговорите със Северна Македония на българското правителство трябва да продължат с променен фокус. Не трябва да поставяме условия за изпълнение - в това съм категорично убеден. Темата трябва да бъде съдържанието на пътната карта, която РС Македония да се задължи да изпълнява като условие за членство в ЕС", категоричен е той. 

Военният министър Красимир Каракачанов печели популярност с примитивен национализъм, карайки се на съседските политици. Перченето на ВМРО няма да даде резултат, обясни Костов. 

Според него изключително важно е да се стартират инфраструктурните проекти - Коридор №8 и ж.п. линията между двете държави и фактът, че до този момент това не се е случило, е едно от доказателствата, че Скопие не разбира добросъседството така, както то се разбира в европейските страни.

"Добросъседските отношения не могат да се изграждат на митове и лъжи за миналото. Не може да се отрича общата история, не съвместната, както те го наричат", каза още бившият министър-председател. 

Костов препоръча на Министерството външните работи една по-активна политика към нашите партньори в ЕС, за да стане ясна българската позиция.

Според него през декември началото на преговорите трябва да бъдат отложени.