Кой гони? Инструментът на Виенската конвенция ''персона нон грата'' е в ръцете на Външно

Правният инструмент, по силата на който се извършва обявяването на чужди дипломати в България за персона нон грата, е Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 24 април 1961 година, а използването му у нас е изцяло в ръцете на министъра на външните работи и подчиненото му министерство.

Това показва справка в нормативната уредба, съдебната практика и официалните съобщения на МВнР през последните години.

Виенската конвенция за дипломатическите отношения е конституцията на световната дипломация и регламентира всички основни въпроси на дипломатическото право, регламентират се видовете и функциите на дипломатическите мисии, процедурата за назначаване на главата на дипломатическото представителство, класовете на главите на такива представителства, определя се понятието дипломатически имунитет. Пак в нея е уреден и въпросът за "изгонването" на чужд дипломат от приемащата страна.

Въпросът с обявяването на дипломатически представител за персона нон грата е уреден в чл. 9.:

"Приемащата държава може във всяко време, без да е длъжна да мотивира своето решение, да уведоми изпращащата държава, че шефът на представителството или кой да е от членовете на дипломатическия персонал на представителството е Persona поп grata или че кой да е друг член от персонала на представителството е неприемлив. В такъв случай изпращащата държава трябва съответно да отзове въпросното лице или да прекрати неговите функции в представителството. Едно лице може да бъде обявено за Persona non grata или за неприемливо още преди пристигането му в територията на приемащата държава.".

Покрай казуса с изгонването на 70 дипломатически и технически служители на посолството на Руската федерация в България с обявяването им за персона нон грата възникна въпросът кой осъществява самото изгонване - ДАНС, МВР, МВнР, Министерски съвет, премиерът?

В прессъобщенията, изпращани при подобни случаи през последните години от МС и МВнР става ясно, че чужди дипломати са обявявани за персона нон грата от Министерството на външните работи. Формата на процедурата представлява връчване на нота. Монографията "Дипломация и протокол" на дипломата Йордан Кожухаров, бивш посланик в Малта и номер 2 в мисията ни в Москва, определя нотата като най-разпространения документ в дипломатическата кореспонденция. Според Кожухаров "юридическото значение на нотата се съдържа в отправената молба, заявеното право, предявеното искане, изказания протест и направеното предложение."

Нотата се връчва в МВнР на ръководителя на дипломатическата мисия на изпращащата страна. При обявяването на двама руски дипломати за персона нон грата на 2 март т. г. посланик Елеонора Митрофанова беше възпрепятствана да се яви в МВнР и вместо нея нотата беше връчена на втория в посолството - пълномощния министър Филип Воскресенский, който сега е в списъка на изгонените. При последния случай със 70-те изгонени служители на руските дипломатически мисии у нас вербалната нота беше връчена на посланик Митрофанова от заместник-министъра на външните работи Ирена Димитрова, докато външният министър Теодора Ганчовска беше в Мадрид. (Правомощията на министъра в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен от него с писмена заповед за всеки конкретен случай заместник-министър. Закон за дипломатическата служба, чл. 7 ал. 4, б. р.)

Съдебната практика също показва, че субект в обявяването на дипломат за персона нон грата е МВнР. Това се потвърждава от материалите по делото във Върховния административен съд, свързано с либийския дипломат Ибрахим Али Алфуерис.

"От приложените доказателства е видно, че на основание чл. 9 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения жалбоподателят е бил лишен от дипломатически имунитет като съветник в посолството на Либия в Република България и е обявен от МВнР за „персона нон грата“, с определен срок за напускане на страната. Установен е праворелевантният факт по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, че чужденецът е поставил в опасност националната сигурност и интересите на Република България." 

Дело № 12314/2011

Според български дипломати със стаж в МВнР решението за обявяване на дипломат за персона нон грата се взема на ниво министър на външните работи, а в отсъствие на министъра от заместника, който изпълнява функциите му на базата на получена от службите информация за несъвместимост на действията на дипломата с Виенската конвенция и статута му. Формално основание могат да бъдат и публикации в медиите за прояви на нетактична дейност или несъвместима с дипломатическия статут действия.

"Това вероятно се обсъжда на политическо или правителствено ниво, но решението в крайна сметка излиза от името на външния министър." - коментира пред OFFNews дипломат, пожелал анонимност. "Длъжностната характеристика" на министъра е разписана в Закона за дипломатическата служба". В чл. 6 ал. 1 е посочено, че "Министърът на външните работи ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външната политика на Република България и международните отношения.", а в алинея 2 сред изброените функции на министъра са "ръководи дипломатическите и консулските отношения от името на Република България".

"Обявяването на дипломатическия представител за нежелано лице е сериозен политически акт и използването на това безспорно право предполага абсолютна добросъвестност на приемащата държава. (...) Въпреки, че може да влияе на общите взаимоотношения между изпращащата и приемащата държава, обявяването на дипломатически представител за нежелано лице се отнася само до него лично и в никакъв случай не бива да се свързва с отношението към неговата държава" - пише в цитирания му труд Йордан Кожухаров.

Следете новините ни в GoogleNews