Как трибуната на НС се превръща в сцена за унижение на жените в политиката

"Не може всеки път, като чуете за духане, да излизате на трибуната."

"Уморена кака Лена... ще вечерям с бизнесмена Киро шоумена, че самолета вдигам аз."

"Предполагам, че още не сте забравили, макар че помните сигурно не повече от 30 секунди..."

Това не са обидни реплики от уличен спор, а изказвания от трибуната на Народното събрание – институцията, призвана да бъде пример за демократичен дебат и уважение. Те са насочени към жени в политиката – лидери на парламентарни групи, председатели на Народното събрание, народни представители. За съжаление в съвременна България жените в политиката продължават да бъдат мишена на сексистки коментари – понякога откровени, друг път прикрити, но винаги с едно послание – да ги принизят.

Социалните мрежи допълнително усилват този ефект – във Facebook, Instagram и TikTok циркулират манипулирани видеа и изображения, които осмиват жени не заради политическите им позиции, а заради външността им, облеклото или личния живот.

Мишена на такива атаки често става председателката на 51-вото Народно събрание Наталия Киселова. Неведнъж депутати от различни парламентарни групи са я обвинявали в некомпетентност и са отправяли сексистки коментари.

"Предполагам, че още не сте забравили, макар че помните сигурно не повече от 30 секунди ..., но, госпожо председател - отварям скоби - малко странен му е вкусът на господин Анастасов, който каза, че красите тука парламента - да му имам вкуса", обръща се Хамид Хамид от ДПС-Ново начало към доц. Киселова.

През 2022 г. Явор Божанков, тогава член на БСП, се обърна към тогавашната председателка на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова с думи, превърнали се в крилата фраза: "Не може всеки път, като чуете за духане, да излизате на трибуната. "

Изказване на съпредседателя на "Продължаваме промяната" Асен Василев от брифинг на партията по адрес на бившия еврокомисар и вицепремиер Мария Габриел – "Габриел е може би най-новото и най-красивото лице на мафията в България", също остана в историята.

Песента за Лена Бориславова от "Продължаваме промяната", която беше пусната в социалните мрежи и партийната телевизия на ИТН "7/8" в началото на 2023 г., е класически пример за това как културата може да бъде използвана за унижаване на жени в политиката. По думите на сценаристите на Слави Трифонов песента е "народно творчество".

Когато омразата става забавление: Как трибуната на властта се превръща в сцена за унижение на жените в политиката

Според изследване на Националния статистически институт (НСИ) "Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението 2021", в което са включени общо 22 163 ръководни длъжности, жените заемат около 36% от ръководните позиции в страната. Но в парламента към днешна дата те представляват едва 24,2% от народните представители.

Като част от това представителство Лена Бориславова неведнъж е ставала обектна език на омразата. Тя споделя, че за първи път се е сблъскала с това, след като е влязла в политиката. Преди това във всички други обществени и социални сфери, в които е имала някаква дейност, никога не се е срещала с такава атака към личността.

"Целите на подобно поведение на политическата сцена са две. Първата е, че по този начин се отслабва опонента. Рядко можеш да се бориш с аргументи по същество и по политики, това не е част от българския политически живот, за съжаление. Вместо това се атакува личността, за да се омаскари, да се обезсили. И втората група причини – защото по този начин те се опитват да окажат психологически натиск върху тези политически опоненти. В случая жени, които имат мнение, които могат да са по-остри", споделя Лена Бориславова.

Тя разказва, че когато е започнала атаката срещу нея, я е подценила, защото не е вярвала, че хората се доверяват на такава информация. Според нея е грешна стратегия при подобен скандал човек да не се защити. Правилната реакция, по думите ѝ, е веднага твърденията да бъдат оборени и потърпевшият да защити правата си.

Бориславова смята, че жените, които искат да се занимават с политика, се отказват заради езика на омразата, насочен срещу тях. "Никой не се интересува какви качества имаш, какво казваш по същество. Търси се дали дрехата ти не е смачкана например. Истината е, че заради обществото, в което живеем, и начинът, по който се развива търпимост към тази проява на език на омразата, ако нямаш много дебела кожа и ако не си готов да преминеш през това, трудно ще се справиш. Аз също съм имала свои моменти, в които ми е било емоционално, мислила съм си за какво е това."

Според депутатката влизането в политиката, борбата с противодействието на езика на омразата с действия, с положителен пример, е част от решението на проблема, "защото ако позволим да ни влияе до степен, в която замълчим, откажем се и не се появяваме, за да не ни атакуват, то тогава те са спечелили и езикът на омразата се е доказал като ефективно средство, което ще бъде използвано отново".

Бориславова коментира, че сексисткото отношение към жените в политиката е израз на дълбок обществен проблем с равнопоставеността и с взаимното зачитане и уважение между половете и между политическите опоненти. По думите ѝ отговорност за справянето с този проблем носят всички участници в обществото в своята сфера на действие.

"В семейната среда трябва да се възпитава и в момчетата, и в момичетата уважение един към друг и че така не се печелят спорове, като унижаваш опонента си. След това са образователните институции, които трябва да възпитат такава дисциплина и култура. Политиците, които да създават среда на уважение, а не на унижение, да поемат отговорност, да не се държат и да не говорят по начина, по който говорят към съпартийци и към други опоненти в пленарна зала. Медиите също да внимават на какво дават внимание, как представят жените. Така че е нужна една коалиция от отговорни хора, които трябва много дълго, много системно да се борят с един много тежък проблем, който няма лесно решение", смята тя.

Според нея основните причини за все по-често използвания език на омразата срещу жените в политиката е, че социално-икономическия баланс в обществото се размества. Докато преди се е приемало, че жената е домакиня и има ограничени политически и граждански права, то днес, жените не просто се борят за място на масата, те пренареждат масата и това не е догонено от социалните норми на общуване и на равнопоставеност в различните общества.

"Другата причина е свързана с обществения модел и ролевите модели на поведение, които наблюдаваме, включително в политиката, които са най-видни за цялото общество. Както каза вътрешният министър Даниел Митов, една от причините за този обществен феномен е дълголетието на мутризацията и чалгализиране на обществото", коментира Бориславова.

"Слави Трифонов, с когато аз водя съдебни дела, пее песента, в която казва "Няма не искам, няма недей, щом те жела, ставам злодей". Тоест желанието на жените нямат значение, те трябва да бъдат покорни, каквото и да си мислят. Ще им се случи това, което мъжът е решил. И те това го доказват. Не е останало назад в творчеството", допълва тя.

Системен и видим сексизъм

Адвокат Адела Качаунова, съпредседател на Българския хелзинкски комитет (БХК), също смята, че на жените се обръща внимание първо заради външния им вид, а ако той не е особено привлекателен, тогава се стига до другата крайност – "те изобщо губят женското".

"Сексизмът в политиката е системен и видим – жените са атакувани не заради идеите си, а заради външността си", казва адв. Качаунова.

"Колкото една жена е по-млада и компетентна, толкова повече бива атакувана", обобщава тя и допълва, че политическият език не винаги е словесен – достатъчно е да видим, че в кабинета “Желязков” има само една жена министър", допълва юристката.

Според нея няма особена промяна в годините на преход – нападките, подигравките, снизходителното отношение към жените продължават. Съпредседателката на БХК отбеляза, че този проблем влияе смразяващо на участието на младите жени в обществения живот.

На въпроса дали има достатъчно правни механизми за санкциониране на речта на омразата, адв. Качаунова отговори, че езикът на омразата може да се санкционира по съдебен ред като форма на тормоз по признак пол. Законът за защита от дискриминация дава правна основа, но процедурите са бавни и често отнемат години. По-бърз, но по-рисков и скъп, е искът за вреди по Закона за задълженията и договорите. Според нея правните механизми съществуват, но ефективността им страда от мудната работа на Комисията за защита от дискриминация и липсата на контрол върху нея.

Адв. Качаунова подчертава, че защитата срещу езика на омразата изисква воля от самите жени политици – нещо трудно в контекста на зависимостите в партиите. Правните механизми често остават неизползвани именно заради страха от политически последствия. Според нея най-ефективната мярка е борбата с дълбоко вкоренения обществен сексизъм. Това изисква промяна в нагласите чрез възпитание, уважение и нетърпимост към унизителен език – нещо, което зависи от цялото общество.

Според депутата от "БСП-Обединена левица" Габриел Вълков, отношението към Наталия Киселова е показателно за цялостното отношение към жените у нас.

"Случаят показва как жените в политиката често биват атакувани лично, вместо да се оценяват по професионалните им качества – проблем, който отблъсква други жени и отразява липсата на култура на уважение в политиката", смята Вълков.

По думите му с навлизането на нови популистки формации нивото на политическо говорене рязко е спаднало, а това е довело до по-голяма агресия и нетолерантност, което рефлектира пряко върху жените в политиката.

"Същевременно, не трябва да пренебрегваме и положителните примери – България досега е имала само жени еврокомисари, което е силен сигнал за доверието, с което жените политици се ползват на международната сцена", посочва още той.

Попитан дали мъжете в политиката носят отговорност за създаването на по-балансирана среда, Вълков беше категоричен, че мъжете, особено тези на ръководни позиции, имат моралното и политическо задължение да създават култура на уважение и сътрудничество.

"Лично аз не оставям без реакция случаи, в които жени колеги са подложени на сексистки подмятания или груб език. Понякога става въпрос за директна обида и е важно да се реагира незабавно. Мълчанието в тези ситуации означава съучастие", казва още Вълков.

Той посочи, че един от най-големите проблеми е, че жените са подложени на по-голям натиск в сравнение с мъжете.

"Жените в политиката често се сблъскват с двойни стандарти – те трябва да доказват своята компетентност нееднократно, докато при мъжете се приема по презумпция, че са подходящи за ролята си. При жените се коментират външният вид, облеклото, поведението – неща, които никой не обсъжда при мъжете. Това ги поставя в постоянна необходимост да се "доказват", посочи депутатът от БСП-ОЛ.

По думите му, стереотипът, че политиката е "мъжка професия", все още битува в немалка част от обществото.

"Проучвания сочат, че 1 от 4 българи мисли така. Това създава огромно психологическо натоварване и води до вътрешно отдръпване – жените започват да се съмняват в себе си, дори когато са напълно способни. Ние, като леви политици от новото поколение, трябва активно да се борим с тези нагласи и да създаваме пространство, в което жените могат да се развиват и да участват пълноценно", казва Вълков.

В парламента, където би трябвало да се кове бъдещето на страната, все по-често доминират клишета, подигравки и сексистки внушения. Когато обидата се превръща в политически аргумент, а иронията служи като прикритие за женомразство, демокрацията не само губи добрия тон, но и своето човешко лице. Жените в политиката не са мишени за обиди. Те са избрани представители, които имат същите права като мъжете политици – могат да възразяват, да управляват. Колективна отговорност е да не мълчим, а да се противопоставяме на езика на омразата, който се проявява във всички прослойки на обществото и всеки поне веднъж е ставал негова жертва.

Материалът е подготвен в рамките на националната инициатива „От думи към истории”, която събира коалиция от организации с различен профил с цел противодействие на езика на омразата. Проектът е финансиран от Европейския съюз, програма „Гражданство, равенство, права и ценности” (CERV) и се изпълнява от Фондация GLAS, Асоциация на европейските журналисти - България, Фондация „Билитис”, Фондация „Роми за демокраци и „Мултикулти колектив”. Изразените възгледи и мнения са само на организаторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито финансиращият орган могат да носят отговорност за тях.

Следете новините ни в GoogleNews